Координация на икономическите политики: Брюксел с насоки за справяне с енергийната криза, запазване на икономическата и финансовата стабилност и защита на уязвимите домакинства

Европейската комисия постави началото на цикъла на европейския семестър за 2023 г. за координация на икономическите политики. Пакетът се основава на икономическата прогноза от есента на 2022 г., която показа, че след силна първа половина на годината икономиката на ЕС е навлязла в много по-трудна фаза, съобщи пресслужбата на ЕК.

Бързите и добре координирани политически действия по време на пандемията от COVID-19 дават резултат, но последиците от руското нашествие в Украйна изправят ЕС пред многобройни и сложни предизвикателства. Рекордно високите цени на енергията, високите темпове на инфлацията, недостигът на доставки, повишените равнища на дълга и нарастващите разходи по заеми оказват влияние върху стопанската активност и подкопават покупателната способност на домакинствата.

Тези предизвикателства изискват координирани действия за осигуряване на адекватни и достъпни енергийни доставки, запазване на икономическата и финансовата стабилност и защита на уязвимите домакинства и дружества, като същевременно се запази устойчивостта на публичните финанси. Същевременно са необходими бързи действия за стимулиране на потенциалния растеж и създаване на качествени работни места и за осъществяване на екологичния и цифровия преход. Координацията на икономическите политики чрез европейския семестър ще помогне на държавите членки да постигнат тези цели чрез определяне на приоритети и предоставяне на ясни и добре координирани насоки на политиката за следващата година.

Годишен обзор на устойчивия растеж

Тазгодишният годишен обзор на устойчивия растеж предлага амбициозна програма за по-нататъшно укрепване на координираните ответни мерки на политиката на ЕС за смекчаване на отрицателните последици от енергийните сътресения в краткосрочен план. Същевременно е от решаващо значение да продължи повишаването на социалната и икономическата устойчивост и насърчаването на устойчив и приобщаващ растеж в средносрочен план, като едновременно с това се запази гъвкавостта за справяне с нови предизвикателства. Този подход е в съответствие с целите на ООН за устойчиво развитие, които са неразделна част от европейския семестър.

Четирите приоритета в рамките на европейския семестър продължават да бъдат валидни: насърчаване на екологичната устойчивост, производителността, справедливостта и макроикономическата стабилност с цел насърчаване на конкурентоспособна устойчивост.

Механизмът за възстановяване и устойчивост с бюджет от 723,8 милиарда евро под формата на безвъзмездни средства и заеми продължава да осигурява постоянен поток от инвестиции в европейските предприятия, инфраструктура и умения и подкрепя амбициозна програма за реформи до 2026 г. Към днешна дата Комисията е одобрила 26 национални плана за възстановяване и устойчивост, всички от които са одобрени от Съвета. До момента плащанията, извършени по линия на Механизма, възлизат на над 135 милиарда евро.

REPowerEU — планът на ЕС за бързо премахване на зависимостта на ЕС от руските изкопаеми горива — ще мобилизира допълнителни ресурси за повишаване на устойчивостта на енергийните системи в ЕС и за предотвратяване на енергийната бедност чрез целенасочени инвестиции и реформи.

Становища относно проектите на бюджетни планове на държавите членки от еврозоната

Комисията направи оценка на съответствието на проектите на бюджетни планове за 2023 г. с препоръките на Съвета от юли 2022 г. Те вземат предвид продължаващото прилагане през 2023 г. на общата клауза за дерогация на Пакта за стабилност и растеж.

Съгласно фискалните препоръки за 2023 г. държавите членки с нисък и среден дълг следва да гарантират, че растежът на финансираните на национално равнище първични текущи разходи е в съответствие с цялостната неутрална политика. На държавите членки с висок дълг беше препоръчано да осигурят разумна фискална политика, по-специално чрез ограничаване на растежа на финансираните на национално равнище първични текущи разходи под средносрочния потенциален растеж на производството.

Комисията приканва Белгия, Португалия, Австрия, Литва, Германия, Естония, Люксембург, Нидерландия, Словения и Словакия да предприемат необходимите мерки в рамките на националните бюджетни процедури, за да гарантират, че техните бюджети за 2023 г. са в пълно съответствие с препоръките на Съвета.

Като се има предвид, че Хърватия ще се присъедини към еврозоната на 1 януари 2023 г., Комисията приветства решението ѝ да представи за първи път проект на бюджетен план.

Препоръка за еврозоната

В тази препоръка се представят специални съвети на държавите членки от еврозоната за периода 2023—2024 г. по въпросите, които засягат функционирането на еврозоната като цяло.

Държавите членки от еврозоната следва:

• да продължат да координират фискалните политики в подкрепа на навременното връщане на инфлацията към средносрочната цел на Европейската централна банка от 2 %;
• да поддържат високо равнище на публични инвестиции за насърчаване на социалната и икономическата устойчивост и подпомагане на екологичния и цифровия преход;
• да гарантират, че подкрепата, предоставяна на домакинствата и дружествата, които са подложени на финансов натиск поради енергийната криза, е икономически ефективна, временна и е насочена към уязвимите, по-специално МСП. В това отношение в препоръката се предлага да се създаде двустепенна система за ценообразуване на енергията, която да гарантира стимули за икономии на енергия, като замени широкообхватните ценови мерки. В рамките на тази система уязвимите потребители биха могли да се възползват от регулирани цени.
• да насърчават промени в заплатите, които защитават покупателната способност на работещите, като същевременно ограничават вторичните ефекти върху инфлацията.
• да разработят и адаптират системата за социално подпомагане, ако е необходимо.б
• да подобрят активните политики по заетостта и да се справят с недостига на умения.
• да гарантират ефективното участие на социалните партньори в изготвянето на политиките и да засилват социалния диалог.
• да подобрят бизнес средата и да запазят макрофинансовата стабилност.

Доклад за механизма за предупреждение

Докладът за механизма за предупреждение представлява скринингов процес за откриване на рискове от потенциални макроикономически дисбаланси. В него се посочват държавите членки, за които са необходими задълбочени прегледи, за да се прецени дали са засегнати от дисбаланси, изискващи действия на политиката.

В тазгодишния доклад за механизма за предупреждение се заключава, че за 17 държави членки са необходими задълбочени прегледи: Кипър, Франция, Германия, Гърция, Италия, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция (които бяха предмет на задълбочен преглед при предишния годишен цикъл на наблюдение в рамките на процедурата при макроикономически дисбаланси), както и Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Люксембург и Словакия (които не бяха предмет на задълбочен преглед през 2021/2022 г.).

Предложение за съвместен доклад за заетостта

В предложението за съвместен доклад за заетостта (СДЗ) се потвърждава, че пазарът на труда в ЕС се е възстановил напълно от пандемията от COVID-19, като показва добри резултати, а от третото тримесечие на 2021 г. насам надхвърля равнищата на заетост отпреди пандемията. Въпреки силния растеж младите хора, жените и уязвимите групи, като например хората с увреждания или с мигрантски произход, се нуждаят от допълнителна подкрепа, за да се присъединят към пазара на труда.

Политиките за подпомагане на работниците да придобият търсени умения трябва да бъдат засилени, за да се смекчат рисковете от голям недостиг на работна ръка и умения и да се подпомогне преходът от едно работно място към друго на променящите се пазари на труда, особено на фона на екологичния и цифровия преход. Насърчаването на справедлив преход на пазара на труда е важно за постигането на водещите цели на ЕС за 2030 г. в областта на заетостта и уменията, които са включени в съвместния доклад за заетостта.

Увеличенията на цените от 2021 г. насам, ускорени от военната агресия на Русия срещу Украйна, оказаха натиск както върху икономиката на ЕС, така и върху домакинствата. Растежът на реалния БВП се забави през пролетта на 2022 г., а доходите на домакинствата в реално изражение намаляха за първи път след пандемията от COVID-19. В този контекст колективното договаряне и справедливите и адекватни минимални работни заплати са мощни инструменти за запазване на покупателната способност на заплатите, като същевременно насърчават заетостта. За да се допълни това, следва да се предприемат действия за подобряване на обхвата и адекватността на защитата на минималните доходи. Това ще допринесе и за постигане на водещите цели на ЕС за 2030 г. в областта на заетостта и намаляването на бедността.

Доклади за наблюдение след приключване на програмата

С наблюдението след приключване на програмата се оценява капацитетът на възползвалите се от програми за финансова помощ държави членки да погасяват задълженията си. В докладите за наблюдение след приключване на програмата за Ирландия, Гърция, Испания, Кипър и Португалия се заключава, че и петте държави членки запазват капацитета си да изплатят дълга си.

Днешният доклад за наблюдение след приключване на програмата за Гърция е първият, изготвен за страната след края на рамката за засилено наблюдение през август 2022 г. В доклада се констатира, че Гърция е предприела необходимите действия, за да изпълни ангажиментите си, въпреки трудните обстоятелства, дължащи се на военната агресия на Русия срещу Украйна. Настоящият доклад може да послужи като основа за решението на Еврогрупата да задейства окончателния набор от мерки за дълга, обвързани с осъществяването на определена политика, договорен през юни 2018 г.

Комисията приканва Еврогрупата и Съвета да обсъдят документите, представени днес, и да одобрят предложените насоки. Комисията също така се надява да започне конструктивен диалог с Европейския парламент относно съдържанието на този пакет, както и относно всеки от следващите етапи от цикъла на европейския семестър.

Европейският семестър осигурява рамка за координиране на икономическите политики и политиките по заетостта на държавите членки. След неговото въвеждане през 2011 г. той се утвърди като форум за обсъждане на предизвикателствата пред фискалната и икономическата политика и политиката за заетост на държавите от ЕС в рамките на общ годишен график. Той продължава да играе тази роля във фазата на възстановяване и в напредъка на екологичния и цифровия преход.

Механизмът за възстановяване и устойчивост е основният елемент на инструмента NextGenerationEU, като осигурява 723,8 милиарда евро за подкрепа на реформите и инвестициите, предприети от държавите от ЕС. Неговата цел е да се смекчи икономическото и социалното въздействие на пандемията от коронавирус и европейските икономики и общества да станат по-устойчиви, издръжливи и по-добре подготвени за предизвикателствата и възможностите на екологичния и цифровия преход.