Нови промени в Плана за възстановяване и пазара на CO2 квоти се подготвят в Европарламента

Реновирането на сградния фонд трябва да се случи не само с финансиране от бюджета, ами и с инвестиции от собствениците, категоричен бе Радан Кънев

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
1503
article picture alt description

Колаж: Dir.bg.

Очаква се да има промяна на ПВУ, защото повечето планове не отчитат дълбочината на енергийната криза. Заради това се очаква да има ремонт на тези планове. Следващият етап ще бъде добавяне на механизма RepowerEU в картинката. Той сега още е в предзаконодателна процедура и тази структура още не е финализирана, обясни за Dir.bg и 3eNews в Страсбург евродепутатът от групата на ЕНП Радан Кънев.

В момента вървят преговорите и идеята е на пазара да се предложат квоти въглеродни емисии за 20 млрд. евро. С това ще се постигнат 2 ефекта – хем да се събере финансов ресурс за мерки за енергийна ефективност, а от друга страна да се свали и цената на емисиите. Накратко – да се залее пазара с емисии.

Още по темата

Предложението на ЕК е да се отворят нови глави в плановете за възстановяване и те да минат за процедура на одобрение. Пропорционалното съотношение по плановете ще бъде запазено, а парите ще бъдат използвани изцяло или за мерки за енергийна ефективност, или за намаляване на влиянието и вноса на енергоносители от Русия, обясни Кънев.  Според него промените за Repower EU и той да е част от ПВУ плановете може да се случат в рамките на месеци.

Мярка за намаляване на цените на парниковите емисии обаче ще бъде и глътка въздух за термичните централи, които ще продължат да работят на пълни обороти. Това е и една от причините зелените евродепутати в Европарламента да се противопоставят на идеята да се използват квоти от резерва, за „заливане“ на въглеродния пазар.

Предложението засега е по-скоро да се правят нов вид фючърсни сделки с квотите емисии – т. нар. frontloading, чрез този механизъм ще се подобри ликвидността на пазара и ще се свалят енергийните цени. Идеята на ЕК в момента е да използва наличните CO2 квоти от пула до 2030 г. и те да бъдат възстанови в рамките на десетилетието. Това връщане на квотите след 2026 г. е опасно „ръчкане на пазара“, защото може да стане много непредвидимо през 2027 г. Ако тогава има период на ускорен икономически ръст и изведнъж се окаже, че на пазара няма квоти, то тогава пазарът ще полудее.

„Нашият план за възстановяване и устойчивост е най-либерален по отношение на въглищната енергетика, защото ние нямаме фиксирана дата спиране на ТЕЦ-овете“, обясни още евродепутатът. В крайна сметка останахме без такава дата, а това бе голямо постижение при последните преговори за кабинета Петков. Според Кънев българската енергетика не е предадена, а точно обратното  - защитена е в максимална степен. „Ако енергийната криза продължи дълго време е възможно, на европейско ниво, преосмисляне на ролята на въглищните електроцентрали“, добави той. Но дори в рамките на преосмисляне, това ще включва намаляване на производството им. Просто това е неизбежно, категоричен бе евродепутатът.

Кредити за саниране на сградите, а не да се чака само на пари от бюджета

„За мен проблемът при санирането на сградите е, че европейските средства са драматично недостатъчни, че няма план за следващите стъпки. И докато си представяме санирането като процес при който то се извършва с пари от държавния или европейския бюджет на 100%, то ние никога няма да постигнем саниране на повече от 10% от сградния фонд. Няма да достигнем и до голяма част от хората, които са най-уязвими, защото санираме само многофамилни жилищни сгради“, обясни още Кънев.

Той даде пример с газифицираните сгради у нас, като повечето от тях са еднофамилни жилищни сгради. Те не са обект на подпомагане от европейските програми и не могат да бъдат санирани с европейски средства. „Тези сгради отнасят целия проблем с цената на природния газ. Те нямат никаква подкрепа за по-висока енергийна ефективност, а това са основно хора, далеч под средното ниво за доходите в България“, заяви Кънев.

Когато говорим за сериозна национална програма за саниране, която отговаря на директивата за енергийна ефективност и енергийните характеристики на сградите, ние трябва да мислим за финансови инструменти, които да покрият над 50% от сградния фонд у нас. Това не може да се прави само от бюджета. И въпросът е да се намерят умни финансови решения, включително ново законодателство на кредитни продукти, които да подпомогнат голяма част от гражданите да получат добро реновиране на сградите си. И без това да натоварва бюджета.

В рамките на ЕП вече се прие мое предложение за т. нар. pay as you safe схеми („плащай докато спестяваш“). Идеята е вноските по кредита, с който се погасяват разходите за реновиране никога да не надвишават вече спестената енергия. В момента ЕП работи по класификация на сградите – то A до G - според тяхната енергийна ефективност. А е енергийно пасивна сграда, а G е най-лошото налично.

Хората със стабилни доходи трябва да бъдат подпомогнати да намерят правилния начин за стимулиране и да вземат мерките за обновяване на жилището си. А не да чакат правителството да им покрие сметките за санирането.

Директивата за енергийните характеристики на сградите се променя в момента, макар че България далеч не е приела още този документ и да го е въвела в законодателството си. В най-ниския енергиен клас трябва да са 15% сгради, които са най-ниско ефективни. Съответно задължение за държавите е да подходят най-напред към най-ниско ефективните сгради. Това за България може да се окаже проблем, защото многофамилните жилищни сгради не са най-ниско ефективните. Еднофамилните сгради в градове и села са по-енергийно неефективни. Друг важен елемент са сроковете, които се съкращават при обновяването на сградите и подобряването им до по-висок енергиен клас. Предлагат се много кратки срокове, което изглежда свръхамбициозно и трудно постижимо от една страна. От друга страна това може да се разглежда като шанс, а не да чакаме да ни се налагат срокове. Ние имаме нужда от това реновиране, категоричен бе Кънев.

Трябва да се направи финансово изчисление, в което вноските по даден кредит в месечно или годишно изражение да не надвишават или да са по-ниски от спестената енергия при реновирането. А това е технически напълно възможно. В България сега това се прави само за публичните сгради при EPCO договорите (Energy performance contracts).

Българския гражданин обаче няма особено доверие на банките. Тоест при такъв предложен договор хората няма да са сигурни, че ще резултатът ще бъде този. Целта сега е да има стандарт на ниво ЕК, който да обвързва всички финансови институции в ЕС и да е ясно, че щом една банка предлага такъв договор, то тя да спазва този стандарт. Това предложение бе внесено от Кънев и предстои да бъде разгледано от евродепутатите.

Социалният климатичен фонд и дефиницията за енергийната бедност – новите ахилесови пети за България

България продължава да не присъства и в европейската темата за Социалния климатичен фонд и това е проблем, който назрява. Именно тази нова структура и регламентът за създаването на фонда са вече на финалната права в момента. Чрез новата структура ще могат да се подпомагат целево хората, които изпитват затруднения заради високите енергийни цени, коментира още Кънев.

Според него структурирането на този фонд не бе отразено в България покрай вихрещата се политическа криза.  Българските власти си прехвърляха отговорността за фонда като горещ картоф – тоест никой не го искаше известно време. Сега също не е ясно дали министерство на околната среда или социалното министерство ще отговарят за него.

Дефиницията за енергийната бедност е от голямо значение в случая, а в България такава все още няма. Благодарение на тази дефиниция ще може и да се структурира фонда и да се използват средствата от него.

Ние би трябвало да имаме сериозни планове за този фонд и всяка държава ще трябва да подготви свой социален климатичен план. А този план без дефиниране на енергийно бедните домакинства няма как да бъде одобрен, категоричен бе Кънев.  

Причината да се отлага дефиницията за „енергийна бедност“ не е немарливост, това е политическа причина, категоричен бе евродепутатът. Просто чрез въвеждането на понятието хората със средни доходи ще трябва да спрат да бъдат субсидирани. Така и тази помощ и ресурсите ще бъдат насочени към хората, които имат нужда. Това ще бъде възприето от част от средната класа като много голям удар и ще бъде много непопулярно решение. В България хора със средни доходи се научиха, че могат да бъдат субсидирани.
Припомняме, че дефиницията за „енергийна бедност“ трябва да бъде въведена у нас и като изисквания за отпускане на следващи траншове от средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Неговата преработка в момента също е на дневен ред и заради намеренията на правителството да промени част от приоритетите си в сектор „Енергетика“.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща