За кого ще стигнат новите 1,1 млрд. лева за саниране на многофамилните сгради?

На фона на огромните нужди в страната от 66 000 сгради се очаква около 1000-1200 сгради да бъдат одобрени за 100% финансова помощ за обновяване.

Икономика / Анализи / Интервюта
Рая Лечева
1083
article picture alt description

Снимка: 3eNews

Предвидени за обновяване са многофамилни сгради, но малките три и четири етажа са два пъти повече iили 7900 от големите над пет етажа , които са 2943 броя. А анализите показват, че по-малките сгради имат нужда от обновяване в същата степен като големите.

Очаква се с 1,1 млрд. лева да финансират на 100% подобряване на енергийната ефективност в многофамилните сгради. В момента тече общественото обсъждане на процедурата, която съвсем скоро ще тръгне след одобряване на първия транш по Националния план за възстановяване и устойчивост, става ясно от сайта на регионалното министерство , където може да откриете и Насоките за кандидатстване. Проектът за обновяване за сграда/блок-секция може да е минимално 100 000 лева, а максимално не може да надхвърля 6 500 000 лева.

Това ще бъде първи етап на подмярка „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд“ като се очаква набирането на проектни предложения да приключи на 31.03.2023 година. След това ще се обяви втори етап, където помощта ще бъде 80% от допустимите разходи и плановете са кандидатстването по тази подмярка да приключи до края на 2023 година. Но още тук се появяват първите притеснения на специалистите в сектора. Средствата няма да стигнат и желаещите ще са много повече. Може да се окаже, че всички средства ще отидат за 100% безвъзмездна помощ. Това не подпомага целите за устойчиво обновяване на сградния фонд. Тази устойчивост може да бъде постигната само чрез привличане на средства от страна на собствениците. Затова е необходимо паралелно да се осигурят и алтернативни начини за финансиране, включително такива с много по-нисък грантов интензитет, коментират специалистите.

Парите няма да стигнат и може да се окаже, че ще свършат още при процедурата за безвъзмездна помощ

Кандидати по процедурата са Сдружения на собствениците с най-малко четири самостоятелни апартамента/обекта, които са на повече от един собственик. Проектът се подава към общината, която както и досега ще играе ролята на водещ партньор в проекта и ще изпълнява функциите по неговото административно и финансово управление.

Могат да кандидатстват всички многофамилни жилищни сгради, проектирани преди 26 април 1999 година от всички 28 области и 265 общини в страната. Но и тук според специалистите има уловка. Всъщност индикаторите са посочени така, че стимулират санирането в големите жилищни сгради предимно в големите градове. Дават се най-много точки за брой апартаменти, на площ обновена инфраструктура и процент спестяване на потребление, което реално могат да постигнат големите сгради, но не се постига социалният ефект за подпомагане на по-малки жилищни сгради в малките градове, посочи още Драгомир Цанев от Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект.

Оказва се, че големите сгради, които са главно в големите градове са с приоритет

Предложените критерии за оценка на качеството фаворизират участието на сгради с голяма разгъната застроена площ и голям брой самостоятелни обекти. Шанс за обновяване имат сгради с над 5000 м2 РЗП.

Предлагаме планираният за настоящата процедура финансов ресурс в размер на 1 129 881 600 лева да бъде разделен на две части, за да се даде шанс за участие и на по-малките сгради.

Сега хиляди собственици с направени обследвания могат да се окажат разочаровани

Предвидени за обновяване са многофамилни сгради, но малките три и четири етажа са два пъти повече iили 7900 от големите над пет етажа , които са 2943 броя. А анализите показват, че по-малките сгради имат нужда от обновяване в същата степен като големите. За тях не стигна публичен ресурс по Националната програма и сега отново са практически изключени, въпреки повдигнатите високи очаквания. Но сега освен разочарование, собствениците ще претърпят и финансови щети, инвестирайки в обследвания и технически паспорт на сградата, без реализация, подчерта още Цанев.

Ако вече сте подготвили енергийно обследване, което е определено като 5 лева на квадратен метър в насоките за кандидатстване, то при одобрение разходът ще Ви бъде признат. Но ако Вашият проект не е одобрен, разходите ще си останат за Ваша сметка. Много общини вече насърчиха собствениците на жилища да извършват тези обследвания, но предвид ограничения ресурс много може да останат разочаровани, коментира Цанев. Интересът е изключително голям и ние постоянно връщаме заявки да консултираме такива проекти, защото вече сме поели ангажимент към конкретни общини. Това е сериозен проблем за общините, които досега насърчаваха хората да правят обследвания, в други дори поемаха разходите за обследване само и само да са първи, когато се обяви процедурата. Сега се оказва, че собствениците на голям блок може да преминат за два месеца процедурата за обследване и да са с приоритет, обясни експертът.

Освен това от ЕнЕфект предлагат разходите за обследване да не бъдат покривани. На фона на огромните нужди в страната, допустими за кандидатстване са собствениците от 66 000 сгради, несправедливо е 1000-1200 сгради да бъдат одобрени за 100% финансова помощ за обновяване, да получат възстановяване и на разходите за подготвителни дейности. 

Ще се окаже ли препъни камък и 100% съгласие на собствениците за саниране?

Но нека не забравяме още един важен момент, необходимо е 100% съгласие на собствениците за саниране. Това не може да бъде условие за ангажираност, смятат специалистите и припомнят, че според Закона за управление на етажната собственост условията изискват създаване на Сдружение на собствените само с 67% мнозинство. Това към момента вероятно ще се промени с новите промени в закона, които се подготвят. Също така се подготвят и промени, които регулират професионалното управление на етажната собственост от специалисти в тази сфера, които да движат и проектите на етажната собственост за саниране.

Какво ще се финансира?

•             Дейности по изпълнение на мерки за енергийна ефективност, които са предписани като задължителни за сградата в обследването за енергийна ефективност:

По външните сградни ограждащи елементи:

-              подмяна на дограма (прозорци, врати, витрини и др.);

-              топлинно изолиране на външните ограждащи елементи (външни стени, покриви, подове и др.).

По системите за поддържане на микроклимата:

-              изграждане на системи за оползотворяване на енергията от възобновяеми източници за енергийните потребности на сградата;

-              ремонт или подмяна на амортизирани общи части на системите за отопление, охлаждане и вентилация на сградата за повишаване на енергийната ефективност;

-              реконструкция на вертикалната система за отопление в хоризонтална, като се осигурява индивидуално отчитане на разхода на топлина за всеки собственик на самостоятелен обект в сградата;

-              ремонт или подмяна на електрическата инсталация в общите части на сградата и изпълнение на енергоспестяващо осветление в общите части;

-              инсталиране на система за автоматично централизирано управление на топлоподаването при локални източници, собственост на собствениците на самостоятелни обекти в сградата;

-              инсталиране на система за автоматизирано централизирано управление на осветлението в общите части на жилищната сграда;

-              поставяне/инсталиране на системи за възобновяеми енергийни източници, ако са посочени в енергийното обследване

Кандидатът трябва да предвиди строителен надзор от лицензирана фирма

Какви документи са необходими?

Кандидатът трябва да представи обследване за енергийна ефективност и валиден сертификат за енергийни характеристики на сграда в експлоатация, също обследване за установяване на техническите характеристики за архитектурно заснемане и технически паспорт. В зависимост от степента на проектна готовност за обектите, кандидатът може да представи работни проекти за обекти в пълна степен на проектна готовност или идеен проект.

При извършване на обследванията трябва да се обърне внимание на състоянието на покрива на сградата/подмяната на водосточни тръби/улуци и при необходимост задължително да се предвидят мерки за ремонт.

 

Кои дейности ще бъдат допустими още за финансиране?

·         Извършване на обследване за енергийна ефективност

·         Изготвяне на обследване за установяване на техническите характеристики

·         Изготвяне на независима експертна оценка, изготвена от сертифициран енергиен одитор след приключване на дейностите по изпълнение на СМР

·         Изготвяне на инвестиционен проект и оценка на съответствието му съгласно ЗУТ

·         Авторски и строителен надзор съгласно ЗУТ

·         Въвеждане на обекта в експлоатация

·         Публичност и информация на проекта

·         Организация и управление на проекта

Какви дейности няма да се финансират?

·         Няма да се финансират сгради, които вече са били подкрепяни по други процедури и програми.

·         Помощта ще се счита за държавна помощ или ще бъде недопустима при наличие на самостоятелни обекти в сградата, които се използват за стопанска дейност, както и в случаите на отдаване под наем.

·         Но няма да се финансират също подмяна на отоплителни тела в самостоятелните обекти; подмяна на асансьори с нови или втора употреба; обзавеждане и оборудване в самостоятелните обекти; изпълнение на дейности по вертикална планировка около сградата; ремонт и подмяна на ВиК инсталации.

Какви са целите- ще постигнем ли 30% спестяване на енергия?

След изпълнение на енергоспестяващи мерки сградите трябва да постигат клас на енергопотребление „В” или по-висок.

Задължително изискване е след изпълнение на мерките в многофамилната сграда да се постигне минимум 30% спестяване на първична енергия. Ако тези два показателя не се изпълнят, всички получени средства  подлежат на възстановяване.

Различни мнения поражда и изискването след строително-монтажните работи да има независима експертна оценка от независим одитор. Такава експертна оценка досега не е нормативно регламентирана. Затова в насоките да се запишат специфични изисквания относно изготвянето и съдържанието на този документ. Най-малкото би трябвало да се посочи дали оценката трябва да се основава на анализ на събрани данни от измерено потребление на енергия след завършване на СМР и ако това е така, да се посочат минимални срокове за събиране на данни (например един отоплителен сезон). Теоретично е възможно оценката да бъде направена и само по изчислителен път, но това ще означава, че не е направен реален мониторинг и в крайна сметка отчетените резултати отново ще бъдат прогнозни, а не действителни, както беше и при Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, посочват от ЕнЕфект. Според специалистите първоначалното обследването и оценката на резултатите след завършване на обекта трябва да се направи от различни хора.

Приоритет ще се дава на предложения за изпълнение на инвестиция за енергийна ефективност в съчетание с използването на възобновяеми енергийни източници, както и допълват архитектурния облик на града. Но според някои организации този приоритет трябва да отпадне, защото няма отношение към целите.

Друга необмислена мярка е в случай, че мерките включват системи за отопление и охлаждане и/или производство на електрическа енергия от възобновяеми източници (ВИ), допустими са само такива за обезпечаването на енергийното потребление в общите част на сградата. Изграждането на съоръжение за производство на енергия от ВИ е допустимо, само ако произведената енергия ще се използва за нуждите на сградата. Този критерий трябва да отпадне, смятат от ЕнЕфект.

Използването на ВИ (фотоволтаици) за производство на енергия  при условия, че е  само за общите части на сградата и само за собствено потребление е  икономически необоснована мярка, защото възможните спестявания са нищожни от стълбищно осветление и асансьор, ако е наличен, твърдят експертите.

Разходите са допустими за финансиране, ако са направени от крайния получател на средствата и са платени от 1 февруари 2020 г. до 30 юни 2026 година.

Какви са очакваните резултати  от мярката:

•             3 688 900 кв. м подобрена  разгъната застроена площ  в многофамилни жилищни сгради (РЗП);

•             405 GWh понижаване на годишното потребление на първична енергия;

•             79 ktCO2/год. намаляване на емисиите на парникови газове (килотонове CO2 екв);

•             Осигуряване на по-добро качество на въздуха, условия за живот и работна среда в съответствие с критериите за устойчиво развитие;

•             Подобряване на експлоатационните характеристики за удължаване на жизнения цикъл на сградите.

 

Няма да изненадаме, у нас едва 7% от площта на обитаваните сгради отговарят на

изискванията за енергийна ефективност

В момента в България едва 7% от площта на обитаваните жилищни сгради (построените след 2010 г. и обновените) е в съответствие със съвременните изисквания за енергийна ефективност, показва анализът на регионалното министерство.

90% от необновените сгради се характеризират с най-лоши енергийни характеристики – с класове на енергопотребление E, F и G. Фокусът на инвестиционната мярка е върху многофамилните жилищни сгради на територията на цялата страна и цели да  се стимулира обновяване, с което да се постигнат минимум 30% спестяване на първична енергия за обновените сгради.

Следвайки изведената цел в стратегията за постигане на обновяване над 19 млн. кв.м. жилищна площ към 2030 г. инвестицията подкрепя икономически-целесъобразно обновяване на сградите, при което се постига минимум клас B на енергопотребление.

Очакванията, свързани с изпълнението на инвестицията за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд, спрямо заложените цели в Дългосрочната национална стратегия за подпомагане обновяването на националния сграден фонд от жилищни и нежилищни сгради (с хоризонт до 2050 г.) са, че след прилагането на мерки за енергийна ефективност до 2026 г. ще бъдат постигнати 405 GWh/год. понижаване на годишното потребление на първична енергия в резултат на енергоспестяващите мерки и намаляване на емисиите от парникови газове (CO2) с 79 ktCO2/год.

По данни от Анализ на националния жилищен сграден фонд в Република България – най-големият дял на съществуващия жилищен фонд в страната е създаден в периода 1960 – 1989 г. (52% от обитаваните жилищни сгради и 60 % от полезната площ) - периодът, в който са изградени основната част от панелните и стоманобетоновите сгради, и в който за първи път се поставят изисквания към съхранението на енергията в сградите чрез нормативни коефициенти на топлопреминаване на ограждащите сградни елементи. 

Заедно с мерките за финансиране на енергийната ефективност Планът за възстановяване предвижда промяна в Закона за управление на етажната собственост (ЗУЕС). Една от най-важните промени е както споменахме регламентиране на професионалното управление на етажната собственост в многофамилни жилищни сгради, което до този момент не е било обект на нормативна регулация.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща