Доларът отслабва спрямо повечето основни валути

Щатският долар показва спад спрямо някои основни валути по време на търговията във вторник на фона на възстановяването на апетита на инвеститорите за риск.

В същото време доларът продължава да получава известна подкрепа от очакванията за по-нататъшно затягане на паричната политика на Федералния резерв на САЩ (Фед) в условията на трайно висока инфлация, пише Trading Economics.

Индексът ICE Dollar, показващ динамиката на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), загуби 1.104%, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се понижи с 0.22%.

Двойката евро/долар се търгуваше на ниво от 0.9850 долара в сравнение с 0.9841 долара при затварянето на пазара в понеделник. Еврото поскъпна с 0.09%, след като в азиатската търговия спадна с 0.10 на сто, докосвайки най-високото си ниво от 6 октомври, тъй като инвеститорите се насочиха към по-рискови валути. Пазарите очакват Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши лихвите със 75 базисни пункта през следващите две срещи, преди да облекчи темпото на цикъла на повишаване на лихвите, тъй като рецесията се задава. Президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел и ръководителят на нидерландската централна банка Клаас Нот казаха, че количественото затягане трябва да започне скоро, седмица след като президентът Кристин Лагард потвърди, че ЕЦБ обсъжда връщане на количественото облекчаване.

Курсът на американската валута спрямо японската национална валута се понижи с 0.06% до 148.85 йени спрямо 149.04 йени в предходната сесия, като се възстановяване от най-ниските си нива от 32 години и беше заплашена да достигне ключовото психологическо ниво от 150 йени, което пазарите се опасяват, че ще накара правителството да се намеси отново и да подкрепи валутата. Финансовият министър Шуничи Сузуки каза, че правителството ще предприеме смели действия, ако спекулативните валутни движения продължат. Миналия месец японските власти проведоха най-голямата си досега валутна интервенция, за да подкрепят бързо падащата йена, като похарчиха 2.84 трилиона йени за усилията си, които дадоха краткотраен ефект.

Британската лира спадна с 0.49% до 1.1312 долара от 1.1358 долара в предишната търговия. Новият министър на финансите на Великобритания, Джереми Хънт, се отказа от голяма част от фискалните стимули, предложени от предшественика му  Куази Квартенг на 23 септември.

„Най-важната цел за страната ни сега е стабилността“, каза Хънт в понеделник, говорейки пред Камарата на общините в парламента. Очаква се предложенията на Хънт да спестят на британските власти 32 млрд. пунда.

По-специално, правителството ще се върне към плановете за увеличаване на ставката на корпоративния данък от 19% на 25% от април 2023 г., а също така ще се откаже от плановете си за намаляване на данъка върху дивидентите, провеждане на реформа на заплатите, замразяване на митата върху алкохола и въвеждане на нулева ставка на ДДС , за чуждестранни купувачи, пише вестник Financial Times. Освен това, ще бъде отложено намаляването на основния данък върху дохода до 19% от 20%, което беше планирано за април. След изявлението на Хънд в понеделник, паундът подскочи, но следобед започна да пада.

Двете стокови валути, които са силно обвързани с петрола, се понижиха спрямо долара, тъй като котировките на петрола на Лондонската борса се понижиха. Американският лек суров петрол (WTI) с доставка до 20 октомври поевтиня с 0.44% до 85.02 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 31 октомври се понижи с 0.49% до 91.17 долара за барел. В резултат канадският долар се понижи с 0.32% до 1.3753 канадски долара за един американски, а норвежката крона спадна с 0.46% до 10.5588 крони за един американски долар.

Другите две стокови валути – австралийският и новозеландския долари, които се влияят съществено от китайската икономика. Износът на Австралия и Нова Зеландия е най-голям за Китай. Австралийският долар се повиши с 0.18% до 0.62882 щатски долара за един австралиец, а новозеландският долар се повиши с 0.65% до 0.56696 щатски долара за едно „киви“. Австралийският долар отскачи 2 и половина годишно дъно, след като заместник-управителят Мишел Бълок каза, че Резервната банка на Австралия (RBA) очаква да повиши допълнително лихвените проценти през следващите месеци и че може да се справи с цикъла на затягане на други големите централни банки с по-чести, макар и по-малки повишения. Протоколът от октомврийската среща на RBA също показа, че изненадващото решение да се забави темпото на повишаване на лихвите е „добре балансирано“, като се има предвид колко бързо паричните лихвени проценти бяха вдигнати за кратък период от време, тъй като централната банка на Австралия се притесняваше за ефектите на разпространение към домакинствата и икономиката като цяло.

*Валутните курсове са актуални към 12:00 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.