Европейските електроенергийни борси отново свалиха седмичните цени, но за третото тримесечие те остават на ниво от 345 евро за MWh

Енергетика / Анализи / Интервюта
Маринела Арабаджиева
1087
article picture alt description

източник: Energylive

Потреблението на електроенергия се свива. На този фон обаче се запазва участието на природния газ. По-добри са резултатите за офшорната вятърна енергия, а промяната при дела на въглищата не е забележима. Затова пък участието на ядрената енергия намалява. Като цяло това дават представа и за движението на цените на европейските електроенергийни борси през изминалата седмица.

Няма как да не се отчете понижението на ценовите нива в сегмента „ден напред“, но и в същото време и запазването на високите стойности в определени часове, при това надхвърлящи нивото от над 500 евро за MWh. Това обаче е на седмична база. На месечна също се наблюдава спад.

Като цяло обаче за третото тримесечие на 2022 г. категорично може да се твърди за повишение на цените, които надхвърлят 345 евро за MWh, според изчисленията на експерти. Своята роля за това изиграха, както петрола и газа, така и емисиите.

Определено трябва да се отчете и влиянието върху участниците на пазара и европейската амбиция изразена през последните две седмици за ограничаване на цената. Наблюденията обаче сочат, че може би е пресилено значението, което се отдава на ролята на газовите централи за производството на електроенергия. Така че решението за отвързването на цените на газа от тези на електроенергията вероятно ще изискват допълнителен анализ.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия през 40-та седмица във всички страни от Европа e от порядъка на 42 006.77 GWh във вечерни часове на 9 октомври 2022 г. преди окончателния отчет (46 830.34 GWh след коригиране и допълване на данните за предходната 39-та седмица).

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от ЕС  за 40-та седмица, то достига до обем от 38 000.21 GWh (42 525.41 GWh след корекцията в края на 39-та седмица), според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията.

От това общо производство на фосилните горива се пада дял от 14 135.34 GWh или 37.20 % преди корекция (15 639.22 GWh или 36.78 % окончателните допълнени данни за седмицата по-рано) . От тях през 40-та седмица - на кафявите въглища се падат 3570.16 GWh или 9.40 %, както и на каменните – 7.30 % (2774.89 GWh). Газът държи дял от 17.65 на сто или 6705.17 GWh (15.25 % за 39-та седмица или 6484.09 GWh).

Участието на ядрената енергия е изчислено за 40-та седмица е изчислено на 8600.24 GWh или 22.63 % спрямо 9943.31 GWh или 23.38 % след корекцията за 39-та седмица на 2022 г.

Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) e от порядъка на 15 264.63 GWh или 40.17 % (според уточнените коригирани данни за 39-та седмица – 16 942.88 GWh или 39.84 %).

Вятърните централи на сушата са произвели обем от 6023.52 GWh (15.85 %), а офшорните – 1 204.98 GWh или 3.17 %.

Делът на електроенергията от слънчеви електроцентрали достига до 2788.18 GWh или 7.34 %. Що се отнася до хидроенергията, то делът й е от порядъка на 3.54 %, а от помпени станции – 5.98 %. Редно е да се отбележи и делът на биомасата – 3.41 %.

Цените

Стойността на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ за поредна седмица тръгна надолу. Няма как обаче да не се направи разлика в т.нар. испански модел с отвързаната цена на газа и ценовите нива на Иберийския пазар и постигнатата по-ниски ценови нива през изминалата седмица, както в Германия, така и в Полша.

Електроенергийните борси в сегмента „ден напред“ очаквано стартираха с ръст в първия ден на миналата седмица между 35.3 % (103.34 евро за MWh) в Полша и 46.6 % (287.71 евро за MWh) във Франция и 77.5 % (246.97 евро за MWh) в България и Румъния, както и 103.3 % (369.95 евро за MWh) в Гърция. За пореден път най-висока остана постигнатата цена в Италия – 346.73 евро за MWh.

След единния ход за повишение с ден за доставка 3 октомври (с изключение на Ирландия и Северна Ирландия, спад с 16.6 % до 206.36 евро за MWh), електроенергийните борси в посочения сегмент преминаха към разнопосочност с ден за доставка 4 октомври. На осем от борсите бе отчетен спад, който варираше от (минус) 4.9 % за Иберийския пазар (Португалия и Испания) където стойността се установи на ниво от 190.53 евро за MWh  и 15.3 % на гръцката HENEX – до 313.25 евро за MWh, както и 28.6 % до 232.59 евро за MWh в Нидерландия.

На останалите електроенергийни борси ръстът бе между 3.1% или 296.90 евро за MWh във Франция и 17.7 % до 246.31 евро за MWh в Германия, както и 20.8 % до 305.95 евро за MWh в Хърватия и 28.7 % до 312.27 евро за MWh в Унгария. Значителен скок от 27.7 % бе отчетен и на българската (БНЕБ, IBEX), както и на румънската OPCOM – до 315.45 евро за MWh.

Отново най-висока стойност бе отчетена на италианската GME – 350.46 евро за MWh, въпреки слабото покачване от 1.1 %.

Единен ход, но този път в посока надолу демонстрираха обаче с ден за доставка 5 октомври всички европейски електроенергийни борси. Така в сегмента ден напред понижението може да се определи като съществено - от 3.7 % (301.71 евро за MWh) на гръцката HENEX и 16.5 % (292.74 евро за MWh) на италианската GME и 10.5 % на българската IBEX и румънската OPCOM (282.33 евро за MWh). Както и 13.0 % (266.29 евро за MWh) в Хърватия и 17.1 % (258.73 евро за MWh) в Унгария. Силният спад с 25.2 % свали стойността във Франция 221.83 евро за MWh, а в Германия, където бе отчетено най-силното понижение с 58.1% доведе до цена от 103.19 евро за MWh.

С ден за доставка 6 октомври ръстът в сегмента „ден напред“ се върна на пет от европейските електроенергийни  борси. Скокът от 6.5 % в Австрия върна стойността на нивото от 202.34 евро за MWh,  в Белгия (увеличение с 29.7 %) – до 183.64 евро за MWh, а във Франция (плюс 15.4 %) -  до 255.95 евро за MWh.

На останалите борси спадът се движеше в диапазона от 11.9 % в Хърватия (234.47 евро за MWh) и 21.4 % (222.02 евро за MWh) на българската IBEX и румънската OPCOM до 2.3 % (100.80 евро за MWh) в германия и 14.2 % (251.12 евро за MWh) в Италия, както и 24.5 % (227.90 евро за MWh) в Гърция.

Що се отнася до Иберийския пазар, понижението с 32.7 % доведе до цена от 113.11 евро за MWh.

Броят на електроенергийните борси, които се върнаха към ръст се увеличи с ден за доставка 7 октомври, но заради силното движение в посока надолу през предходните дни ценовите нива останаха доста ниски в сравнение с наблюдаваните доскоро стойности. Така въпреки силното увеличение с 62.6 %  стойността в сегмента ден напред в Германия остана на нивото от 163.89 евро за MWh, а във Великобритания при ръст от 33.4 % - до 125.05 евро за MWh. Затова пък въпреки по-слабия ръст от 6.2 % цената в посочения сегмент във Франция нарасна до 271.94 евро за MWh, а в Италия при ръст от 8.6 % - до 272.60 евро за MWh.

На този фон цената на девет от електроенергийните борси продължи да спада, като на българската IBEX и румънската OPCOM (минус 0.6 %) бе най-слаба – до 220.71 евро за MWh, докато на хърватската борса при минус 8.7 % се понижи до 214.05 евро за MWh.

Разнопосочно остана движението на европейските електроенергийни борси в първия от почивните дни като с ден за доставка 8 октомври ценовите нива останаха между 140.66 евро за MWh в Белгия (при спад с 16.0 %) и 145..34 евро за MWh (минус 11.3 %) в Германия, както и 215.21 евро за MWh във Франция (минус 20.9 %) и 226..63 евро за MWh в България и Румъния (при ръст от 2.7 %) и 262.01 евро за MWh в Гърция (плюс 13.9 %), както и 293.11 евро за MWh в Италия (плюс 7.5 %).

На Иберийския пазар спадът с 22.7 на сто доведе до цена от 119.31 евро за MWh.

С ден за доставка 9 октомври на три от борсите в сегмента ден напред, въпреки почивния ден бе отчетено покачване като в Белгия стойността се установи на ниво от 156.43 евро за MWh при скок с 11.2 %, в Германия – 146.72 евро за MWh при увеличение с 1.0%, а в Нидерландия – 151.78 евро за MWh при повишение с 0,3 на сто.

На останалите европейски електроенергийни борси понижението продължи като силния спад (минус ) от 22.8 % на българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM свали стойността до 174.98 евро за MWh, а значително по-ниското понижение от 1.5  %  доведе до цена на гръцката HENEX от 258.11 евро за MWh. За сравнение, доста по-силния спад с 29.0 % свали стойността на италианската GME до ниво от 208.06 евро за MWh. На така наречените тесни места или в Хърватия спадът от 24.4 % доведе до ниво от 169.82 евро за MWh, а на унгарската HUPEX – до 175.90 евро за MWh (минус 13.6 %).

Що се отнася до Иберийския пазар, понижението с 3.1 % в Португалия и с 4.3 % в Испания отново определи по-ниски ценови нива от 115. 67 и 114.23 евро за MWh съответно. Най-ниско обаче и то не за пръв път остава постигнатото ниво в Полша – 99.10 евро за MWh.

 Очаквано новата седмица, или с ден за доставка 10 октомври стартира с ръст в сегмента ден напред на всички електроенергийни борси, който се движи в много широк диапазон и то не само в процентно отношение – от 2.1 % или 101.16 евро за MWh в Полша и 8.0% в Гърция до 278.85евро за MWh, както и 10.5 % до 162.09 евро за MWh в Германия та до 27.8 % на IBEX (БНЕБ) и OPCOM или 223.63 евро за MWh и 35.3 % или 281.59 евро за MWh на италианската GME.

Скокът от 41.7 % в Португалия и 43.5 % в Испания доведе до стойността от 163.92 евро за MWh.

Средна месечна и средна годишна цена към 9 октомври

Средната месечна цена на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ се променя отново. Този път прави постигнато впечатление постигнатото поредно изравняване, но и отчитания ръст на други. Това раздалечаване в ценовите позиции може би е ход, който ще доведе до нови непредвидими изненади през следващата седмица. Настоящите нива от своя страна говорят за трудния период, през който минават европейските електроенергийни борси в опит да намерят единен отговор на предизвикателствата.

На БНЕБ, както и на румънската OPCOM към 9 октомври средната месечна стойност се покачва до 230.41 евро за MWh ( на ниво от 212.78 евро за MWh преди седмица  на двете борси). Тоест ценовите нива за втора поредна седмица са напълно съпоставими, но с доста по-голяма разлика при предходни периоди.

За другите европейските електроенергийни борси се движи от 273.1 евро за MWh в Гърция и 274.57 евро за MWh в Италия, както и 224.55 евро за MWh във Франция.

Отново по-ниска остава цената за Испания  - 148.49  евро за MWh и съседна Португалия –  148.63  евро за MWh.

В Германия, средната месечна стойност е на ниво от 147.53 евро за MWh, а в Австрия – 193.85 евро за MWh. В Унгария изчисленията сочат за ниво от 220.65 евро за MWh, а за Полша – 117.4 евро за MWh.

Средната годишна цена отново забавя хода си и вместо към ръст се насочва към понижение. Така средната годишна цена към 9 октомври на БНЕБ е 261.83 евро за MWh и все още е по-ниска, както от тази в Румъния (277.02 евро за MWh), Унгария (284.72 евро за MWh), така и от тази в Гърция (290.71 евро за MWh) и съседна Сърбия (289.42 евро за MWh).

На останалите европейски електроенергийни борси средногодишните цени към посочената дата варират от 322.47евро за MWh в Италия и 184.51 евро за MWh в Испания и Португалия (185.06 евро за MWh) до 253.81 евро за MWh в Нидерландия и 246.21 евро за MWh в Германия, както и 294.16 евро за MWh във Франция и 167.33 евро за MWh в Полша.

Петрол, газ, СО2

Напрегнат пазар. Предстоящи сътресения. Несигурност поне в краткосрочно бъдеще. Така най-кратко може да се определят думите на директорите на трите най-големи независими компании за търговия с енергийни стоки Vitol, Trafigura и Gunvor, споделени на големия форум Energy Intelligence Forum в Лондон през миналата седмица.

Предвид очакваното затруднение на доставките на петрол заради въвеждането на ембарго от страна на Европейския съюз, очакваният таван на цената от страна на G7 и намаляването на добива от ОПЕК+ вече започват да дават своето отражение. Петролът сорт Brent доскоро предизвикваше успокоение с цена до 85 – 86 долара за барел. Ситуацията обаче се промени като през миналата седмица цената скочи до 98 долара за барел. Въпросът с търсенето в бъдеще поражда най-голямо безпокойство, а това съответно се отразява и на цените. Мнението на големите търговци остава единно с това и на световните банки за ниво от 100 долара за барел. Възможността за спад при настоящата ситуация изглежда достатъчно обрана, а анализаторите предупреждават, че таван на цените, както в сектора на петрола, така и на газа допринасят за хаоса на пазара.

Що се отнася до цените на газа, въпреки спада и емисиите, въпреки значителния спад през изминалата седмица до 156 евро за MWh, о различна е картината при съпоставянето на тримесечна база. За последното тримесечие цени на газа по индекса  TTF на спот пазара останаха високи – 198.71 евро за MWh. Стойността на СО2 по индекса ICE EUA пък се изчислява от анализатори на 79,68 евро за тон, което е и в основата на повишението на ценовите нива, заедно с останалите фактори и основно несигурността на пазара, плюс опитите за стабилизиране с мерки, които наистина са временни, но повечето са политически и административни.

Когато към това се добави общият спад в производството на вятърна и слънчева енергия особено на големите западни пазари увеличението на ценовите нива придобива по-голяма яснота.  Така в сравнение със същото тримесечие на предходната година поскъпването на газа продължава да е много високо -  320%. Цените на CO2 по индекса ICE EUA също са с 40% по-високи.

Тенденции

Достъпност. Това е думата, която ще бъде актуалната на пазара на електроенергия през следващите месеци и ще е в зависимост от достъпността за петрол и газ. Ето и някои от важните фактори, които трябва да бъдат взети предвид:

ембарго върху руския петрол, а впоследствие и на петролните продукти;

евентуален таван на цените на руския петрол;

намаляване на добива на ОПЕК+ с 2 млн. барела на ден;

евентуален таван на цената на газа, внасян в Европа;

допълнително минимизиране или дори пълно спиране на руските газови доставки;

административни мерки на Европейската комисия върху пазара на електроенергия плюс намаляване на потреблението;

недостатъчни инвестиции;

период на запълване на газохранилищата през следващия период на нагнетяване;

готовност на новата газова инфраструктура в Европа;

Всичко това с продължаване на амбицията за зеления преход при орязване на приходите за ВЕИ. Така съпоставени факторите водят до опасения за рискове, свързани с нарушаване на енергийната сигурност и устойчивостта на системата. Поне в краткосрочен план. Кой знае, в по-далечно бъдеще може и да има етап на равновесие и той е желателен. Дотогава обаче ценовите нива ще останат в плен на хаоса.   

 

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща