Европейските електроенергийни борси направиха още една стъпка към сваляне на ценовите нива под 300 евро за MWh, но въпросите остават

Европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ направиха още една стъпка към понижаване на ценовите нива. За отбелязване е обаче, че през поне три дни от активната работна седмица  високите стойности от над 400 евро за MWh остават. Има и часови диапазони, в които цените са още по-високи.

Като цяло през изминалата седмица се наблюдава спад на участието на фосилните горива и то съществено, но спрямо предходния период. Намалява и дела на газа за сметка на възобновяемите енергийни източници, докато търсенето леко нараства. Рано да се каже дали това е в резултат на икономиката или на по-студеното време.

На този фон електроенергийните борси останаха под влияние и на политическата визия на европейските институции, които в края на миналата седмица затвърдиха намерението си за административна намеса на пазара на електричество. Ако се съди по ценовите нива, първоначалната реакция би трябвало да е положителна. Поради някои съвпадения с други фактори обаче е рано да се приеме подобна позиция.

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия през 39-та седмица във всички страни от Европа e от порядъка на 44 065.90 GWh във вечерни часове на 2 октомври 2022 г. преди окончателния отчет (46 758.54 GWh след коригиране и допълване на данните за предходната 38 седмица).

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от ЕС  за 39-та седмица, то достига до обем от 40 074.53 GWh (42 506.31 GWh след корекцията в края на 38-та седмица), според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията.

От това общо производство на фосилните горива се пада дял от 14 794.77 GWh или 36.92 % преди корекция (17 884.09 GWh или 42.07 % окончателните допълнени данни за седмицата по-рано) . От тях през 39-та седмица - на кафявите въглища – 3864.54 GWh или 9.64 %, както и на каменните – 9.23 % (3697 GWh). Газът държи дял от 15.29 на сто или 6128.86 GWh (18.37 % за 38-та седмица или 7809.62 GWh).

Участието на ядрената енергия е изчислено за 39-та седмица на 9343.53 GWh или 23.32 % спрямо 10 392.32 GWh или 24.45 % след корекцията за 38-та седмица на 2022 г.

Делът на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) e от порядъка на 16 039.00 GWh или 39.81 % (според уточнените коригирани данни за 38-та седмица – 14 229.90 GWh или 33.48 %).

Вятърните централи на сушата са произвели обем от 6480.25 GWh (16.09 %), а офшорните – 977.58 GWh или 2.43 %.

Делът на електроенергията от слънчеви електроцентрали достига до 2665.06 GWh или 6.62 %. Що се отнася до хидроенергията, то делът й е от порядъка на 4.33 %, а от помпени станции – 5.77 %. Редно е да се отбележи и делът на биомасата – 3.71 %.

Цените

Видим спад. Така биха могли да се нарекат най-общо данните от ценовите нива на европейските електроенергийни борси. С едно уточнение – само през определени дни.

Европейските електроенергийни борси в сегмента ден напред запазиха разнопосочното движение още с ден за доставка 26 септември. Понижение бе отчетено на седем от борсите и варираше от 0.6 % в Нидерландия (246.51 евро за MWh) и 3.6 % в Сърбия (288.36 евро за MWh) и 11.1 % (245.93 евро за MWh). Значително по-силен бе спадът в страните извън континента – Ирландия и Северна Ирландия, където достигна до 33.6% (153.63 евро за MWh).

На останалите европейски електроенергийни борси ценовите нива се повишиха и няма как да не направи впечатление твърде широкият диапазон – от 1.6 % във Франция (277.29 евро за MWh) и 3.8 % в Гърция (341.99 евро за MWh) до 13.9 % в Австрия (315.97 евро за MWh) и 21.4% в Румъния и България (338.44 евро за MWh), та чак 58.1 % в Португалия и Испания (119.27 и 119.77 евро за MWh съответно).

Цените продължиха да вървят леко нагоре и с ден за доставка 27 септември и варираха от 310. 21 евро за MWh в Германия до  346.21 евро за MWh на БНЕБ и OPCOM. Най-високи останаха постигнатите стойности на италианската GME – 373.79 евро за MWh и гръцката HENEX - 372.52 евро за MWh.

По-важни са постигнатите нива за следващите работни дни в сегмента „ден напред“ през предходната седмица.  Така ден за доставка 28 септември понижение бе отчетено единствено на електроенергийните борси в Гърция ( с 3.7 % до 358.74 евро за MWh) и Италия (с 3.9 % до 359.33 евро за MWh). На всички останали борси в посочения сегмент покачването доведе до доста по-високи нива и отново бе в много широк диапазон – от 3.9 % на БНЕБ и румънската OPCOM (359.54 евро за MWh) и 9.0 % в Хърватия (383.66 евро за MWh) до 12.2 % във Франция (392.86 евро за MWh) и 24.5 % в Германия (386.20 евро за MWh) до 34.2 % в Нидерландия (379.51 евро за MWh).

Пълно единодушие за повишение бе регистрирано в посочения сегмент с ден за доставка 29 септември като това е датата, доказваща, че стойности от 400 – 420 евро, та дори и над нея съвсем не са забравени. Така при скок с 10.6% цената на българската IBEX ( БНЕБ), румънската OPCOM и гръцката HENEX стигнаха до 397.48 евро за MWh. Над 400 евро за MWh обаче бяха отчетен на борсите в Хърватия (426.38 евро за MWh), Чехия (+ 8.6 % до 420.28 евро за MWh), Франция (+18.3% до 464.85 евро за MWh), Германия (+ 8.0% до 417.14 евро за MWh), Унгария (+ 9.4% до 425.25 евро за MWh), Италия (+ 21.4 % до 436.07 евро за MWh), Нидерландия (+ 6.9% до 405.64 евро за MWh), Сърбия (+ 6.6 % до 420.50 евро за MWh), Словакия (+9.2% до 423.23 евро за MWh), Словения (+ 11.6% до 430.63 евро за MWh), Швейцария (+ 2.6% до 431.27 евро за MWh).  Или както става ясно това бе преобладаващата стойност.

Точно противоположна бе реакцията на европейските електроенергийни борси с ден за доставка 30 септември, когато бе наблюдавано масово поевтиняване – от 6.6 % (373.50 евро за MWh) на българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM и 25.4 % (346.97 евро за MWh) във Франция, както и 11.7 % (385.09 евро за MWh) в Италия и 2.7 % (386.86 евро за MWh) в Гърция.

Значителния спад продължи и през първия ден на уикенда, 1 октомври. Най-значително бе понижението в сегмента ден напред на електроенергийните борси в Германия - 73.7 % до 82.82 евро за MWh), Франция (- 64.4 % до 123.46 евро за MWh) и Белгия  (- 63.2%, до  102.36 евро за MWh).

Въпреки движението в посока надолу с 32.5 % ценовите нива в посочения сегмент на българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM остана доста по-висока – 252.27 евро за MWh.

Разнопосочност характеризираше вторият от почивните дни, като на девет от европейските електроенергийни борси ценовите нива в сегмента „ден напред“ се върнаха към ръст, а на другите понижението продължи. Така повишението с 59 % върна стойността във Франция на нивото от 196.27 евро за MWh, а в Германия скокът от 38.5 % - до 114.75 евро за MWh.

Най-значителен се оказа ръстът на цените  извън континента и в частност на електроенергийните борси в Ирландия и Северна Ирландия – плюс 73.5 % до 247.38 евро за MWh, както и във Великобритания – плюс 47 % до 191.00 евро за MWh.

Спадът с 44.9 % обаче свали нивата на българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM до 139.11 евро за MWh. На италианската електроенергийна борса стойността се понижи също със значителните 19.1 % до 201.00 евро за MWh.

Новата седмица очаквано стартира със значително повишение, което варира между 28.2 % за Швейцария (282.80 евро за MWh) и 46.6 % (287.71 евро за MWh) във Франция и 51.3 % (276.44 евро за MWh) в Белгия и 77.5 % (246.97 евро за MWh) в България и Румъния. Както и  82.5 % (209.35 евро за MWh) в Германия и 100.3 % (369.95 евро за MWh) в Гърция.

Като цяло се запазва по-ниската стойност на Иберийския пазар (Португалия и Испания), заради отвързването на газа от цените на електроенергията. По-ниски ценови нива продължава да вържи и Полша, където също имат значение административните особености на пазара.

Средна месечна и средна годишна цена към 2 октомври

Средната месечна цена на европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ се променя значително в посока към понижение. Този спад отново се дължи на по-ниските ценови нива основно през почивните от предходната седмица. Освен това от известно време прави впечатление удължаване на това движение в посока надолу и с деня преди уикенда. Свалянето на нивата през почивните дни дава шанс въпреки силния скок, през първия работен ден цените да остават доста по-ниски. Това съответно се отразява на средните месечни и средните годишни стойности.

На БНЕБ към 2 октомври средната месечна стойност спада до 212.78 евро за MWh ( на ниво от 377.11 евро за MWh преди седмица) , а на румънската OPCOM –  до 212.78 евро за MWh (380.33 евро за MWh седмица по-рано).

За другите европейските електроенергийни борси се движи от 286.39 евро за MWh в Гърция и 265.34 евро за MWh в Италия, както и 202.48 евро за MWh във Франция.

Отново по-ниска остава цената за Испания и съседна Португалия –  153.82 евро за MWh (145.77 евро за MWh и 145.99 евро за MWh съответно седмица по-рано). В Германия, средната месечна стойност е на ниво от 135.64 евро за MWh ( 344.4 евро за MWh седмица по-рано), а в Австрия – 179.91 евро за MWh. В Унгария изчисленията сочат за ниво от 208.95 евро за MWh, а за Полша – 107.26 евро за MWh.

Средната годишна цена вече забавя хода си в посока към повишение и сякаш настъпва времето, в което спира да расте. Грубо, ако към 25 септември темпът на ръст се забави до 1-2 евро, то сега се ограничава до 1 – 0.50 евро. Така средната годишна цена към 2 октомври на БНЕБ е 262.44 евро за MWh и все още е по-ниска, както от тази в Румъния (278.01 евро за MWh), Унгария (286.21 евро за MWh), така и от тази в Гърция (291.3 евро за MWh) и съседна Сърбия (291.3 евро за MWh).

На останалите европейски електроенергийни борси средногодишните цени към посочената дата варират от 323.59 евро за MWh в Италия и 185.48 евро за MWh в Испания и Португалия (186.04 евро за MWh) до 256.25 евро за MWh в Нидерландия и 248.58 евро за MWh в Германия, както и 295.68 евро за MWh във Франция и 168.48 евро за MWh в Полша.

Петрол, газ, СО2

Петролът, за разлика от цените на електроенергията, а и газа, които остават исторически високи, се понижава до нива от средата на юни, като по-рано през миналата седмица достигна и 8-месечно дъно (84.06 долара за барел, регистрирани на 26 септември).

Това рухване беше предшествано от силна възходяща тенденция. Възстановяването на икономическия растеж след Covid и по-слабите доставки от ОПЕК+ се влошиха от нахлуването на Русия в Украйна, което доведе до високи цени от порядъка на 128 долара за барел през месец март .

Впоследствие обаче ситуацията се промени поради силното свиване на търсенето от страна на Китай, засилването на долара и  рискът от глобална рецесия. Сорт Brent остана в петък на ниво от малко над 85 долара за барел. От началото на септември, както сочат изчисленията на анализаторите сортът е загубил от порядъка на 8 процента от стойността си,  предварителните очаквания са за тримесечието за загуба от 23 на сто.

Сега пазарът е в очакване на реакцията на ОПЕК+ на заседанието на 5 октомври. Очаква се производството да бъде намалено като се допуска да е или с 500 хил. или с 1 млн. барела, така че да спрат срива на ценовите нива. Всичко това идва в момент, в който САЩ настояват петролните компании в страната да ограничат експорта. Подкрепа на цените при всички случаи ще окаже в бъдеще ситуацията около руския петрол. При всички случаи особено засегнати ще бъдат веригите на доставки.

 Що се отнася до ценовите нива на синьото гориво, те все още остават много високи. При това  независимо от факта, че средната борсова стойност през септември  е спаднала с 14.6 процента. При това силната волативност продължава да е съпътстваща. Нека припомним, че на 1 септември стойността на синьото гориво на TTF бе 249.08 евро за MWh, на 5 септември скочи до 255.87 евро за MWh, а на 30 септември се установи на ниво от 188.8 евро за MWh.

Трябва да е ясно, руските газови потоци през различните трасета за Европа от февруари досега са спаднали от 263 млрд. куб м до едва 36 млрд. куб м. Причините са различни и все в резултат от войната в Украйна, проблемите около газопроводите „Северен поток 2“ и „Северен поток“ (преди атаката срещу тях), схемата за разплащане с рубли, санкциите срещу Русия. В допълнение и последните новини около газопровода „Турски поток“.

Що се отнася до цените на емисиите, те продължават да вървят надолу и остават на ниво от 66.52 евро за тон. Повече от явно е, че изменение ще настъпи и то ще е в зависимост от анонсираните от Европейската комисия промени на газовия и електроенергийния пазар. Сега всичко завити от това какви стимули ще останат  за развитие на ВЕИ пазара.  

Тенденции

Няма как в очакванията да не бъдат отчетени ниските газови потоци, които създават проблеми и вече има сигнали, че те ще се засилват.

В частност се касае за настъпващата зима. Европа успя да запълни газохранилищата до ниво, което е над обикновеното, основно заради високия внос на втечнен природен газ, но и заради спад на търсенето. Една студена зима в Европа или Азия би поставила под въпрос дали нивата са достатъчни. Още повече, че за 1 октомври вече има тревожни данни за теглене на синьо гориво от газохранилищата при това с по-висок темп от наблюдавания на нагнетяване през последните дни. Съоръженията за съхранение в Европа към 1 октомври са запълнени до 87.83 % или до 978.6284 TWh, което се равнява на около 95.3 млрд. куб м (общият обем на газохранилищата е за близо 110 млрд. куб м).

Изпразнено се оказва обаче газохранилището на Белгия, откъдето са изтеглени всички количества и то е на нула. Само преди дни се смяташе, че количествата газ в него ще стигнат за известно време..

Така че настоящият зимен сезон е на прага. Случаят с газохранилището в Белгия отсега поставя въпросът за следващата зима, когато ще се появи ново предизвикателство за запълване на съоръженията. При положение, че газовите потоците останат на нивата от тази година, тогава до средата на септември ще има допълнителен дефицит от няколко десети милиарда кубични метра, които ще трябва да бъдат компенсирани.

Въпреки че се разработват нови терминали за LNG (FSRU), вероятността за завършването им е малка, така че да могат да осигурят този допълнителен дефицит, който се очертава. Причина за това има и тя съдържа в отговора на руската страна на европейските санкции и касае забраната за транспортиране на стоки през руска територия. Предвид мащабите на подобна забрана, която няма да се описва тук, предизвикателствата пред Европа остават.

Що се отнася за газовите доставки, ако в сметката се включат двете нови газови връзки – Baltic Pipe за доставки на норвежки газ за Европа и свързващият газопровод IGB мъничка част се намества като компенсиране, но недостатъчно. Опасенията за норвежките доставки все пак не трябва да се пренебрегват, ако се вземе предвид искането на държавите членки за таван на цените на целия внос на газ. Сега Европа води преговори с Норвегия не за обвързване на цените по спот доставките, а по средносрочни договори. Това пък ни връща към точно противоположните действия преди години по отношение на газовите доставки от „Газпром“ за България например. Така че на този етап може да се каже, че липсата на договореност за газа от 30 септември е по-скоро добра новина.

В по-краткосрочен план опасенията за връщане на цените на газа, а и на електричеството към по-високите нива остават, особено ако спрат доставките през Украйна, а и заради проблемите около „Турски поток“, през който количествата също са спаднали с 20-25 % по данни на ENTSOG , както и невъзможността за увеличаване на доставките на LNG от САЩ.

Освен газа слабостите на страните-членки в ядрената енергетика може да се окажат съществени. Пренебрегването на развитието на този сектор от години, очернянето му, изтъкването единствено на зависимости може да изиграе лоша шега. Европа остава в центъра на световната енергийна криза, а големите компании за анализи в енергийния сектор обръщат внимание на ролята, която играе Франция за електроенергийния пазар. Може да се каже и по друг начин – на зависимостта на европейския пазар от производството на електроенергия от ядрените мощности на Франция.

Всички обръщат внимание на газа и геополитическите конвулсии, които предизвика спирането на доставките от Русия. Веднага или дори равностойно до значението на синьото гориво за европейския пазар се нарежда френското производство на електричество от ядрените централи.

Както посочват две от големите компании за анализи, Европа е изправена пред възможността от недостиг на над 100 TWh именно заради проблемите на френския ядрен сектор.

Средно през последните десет години атомния флот на Франция произвежда  около 400 TWh. Последните данни на EDF за производство през 2022 г. са 280-300 TWh. Така че Европа вероятно е изправена пред дефицит от повече от 100 TWh ядрена енергия (спрямо средната мощност). Известно успокоение внася съобщението на EDF и плана за поетапно влизане в експлоатация на спрените блокове до края на декември.

Ядрената енергия е най-големият източник на електроенергия в ЕС (731 TWh през 2021 г. срещу 550 TWh от газ, 386 TWh от вятър, 370 TWh от ВЕЦ и ПАВЕЦ и 186 TWh от слънчеви централи). Така че, ако проблемите не бъдат решени от страна на EDF, това ще представлява спад с 13-15% на общото ядрено производство на ЕС в година, в която също на  рекордно ниско е и производството от ВЕЦ. Този потенциален проблем остава.

Ща се отнася до ценовите нива, анализаторите отчитат промяна на динамиката.  Кризата преминава от проблеми, касаещи 2022 г. към такива, които вече засягат и следващите 2-3 години. Бъдещите цени на електроенергията и газа скочиха през 2023-25 ​​г.

От август, когато  ЕС обяви намерението си да се намеси на пазара, компаниите за анализи, които следят развитието отчитат спад  форуърд цените на електроенергията са паднали с 40-50%. Сега очакването е в реакцията на пазара по отношение на новите мерки, обявени след срещата на енергийните министри на 30 септември. Разбира се, за ограничен период от време, който никак не е къс – една година, но с намерението за ограничаване на ефекта от енергийната криза. Така сега електроенергийните пазари, в това число и борсите ще трябва да отразят препоръката за намаляване на брутното потребление на електричество с 10 %, както и това в пиковите часове с 5 %. Как обаче тези мерки ще се отразят засега остава неизвестно.

Остава обаче предупреждението, за прекалените очаквания за влиянието на природния газ върху европейските цени на електроенергията, както за настъпващата зима на тази година, така и за следващата. Тъй като данните сочат, че цените на електроенергията са значително по-високи от променливите разходи за газови централи. Реално търсенето е това, което определя ценови нива на електроенергията. Това е пазарният принцип. Административната намеса може да изкриви пазара, може да има политически отражения. Няма как обаче да се очаква промяна по отношение на много високите нива. По-реално е в периода на нестабилност цените на електроенергията да останат високи.