Доларът поевтинява в сряда спрямо повечето валути след значителното поскъпване във вторник

Още на старта на европейската валутна търговия в сряда доларът поевтиня спрямо еврото, йената и британския паунд и повечето от основните валути след същественото поскъпване предишния ден, което се дължи на публикуваните данни за инфлацията в САЩ през август, която се забавя трети пореден месец, но остава над прогнозите на анализаторите.

След като Министерството на труда на САЩ обяви във вторник, че инфлацията в страната през август на годишна база се е увеличила до 8.3% след повишение от 8.5% през юли, доларът рязко поскъпна спрямо еврото с 1.5%, спрямо йената - с 1.2%, и спрямо паунда - с 1,6%. Въпреки че инфлацията се забави през август, анализаторите прогнозираха по-ниски нива: анкетираните от Wall Street Journal очакваха 8%, а експертите, анкетирани от Trading Economics – 8.1%.

Данните премахнаха всички съмнения, че Федералният резерв на САЩ (Фед) ще повиши основния си лихвен процент със 75 базисни пункта наведнъж по време на заседанието си следващата седмица. „Членовете на борда на Фед ясно дадоха да се разбере, че няма да забавят темпото на повишаване на лихвените проценти, докато не видят солидни доказателства, че основният инфлационен натиск отслабва“, каза пред CNBC Иън Шепърдсън, главен икономист в Pantheon Macroeconomics. Той уточнява, че тези данни означават увеличение на лихвения процент най-малко с 50 базисни пункта следващата седмица.

Днешното отстъпление на долара се дължи на променената позиция на пазарните участници относно крайния ефект на инфлацията, че поскъпването на потребителските цени се забавя и това става трайна тенденция, въпреки все още високите стойности, но поричната политика на Фед дава своите резултати. Според анализатори, новите залози за увеличаване на лихвите от Фед са за 100 б.п., което ще прати лихвите на исторически нива. Икономистите на японската банка Nomura казаха, че сега вярват, че увеличението на лихвите със 100 б.п. е най-вероятният резултат за Фед.

Освен това, за спасяване на националните си валути централните банки ще започнат активна интервенция на валутните пазари, каквато заявка вече даде Банката на Япония (BoJ). В японските медии, цитирани от „Роайтерс“ се появи съобщение, че BoJ е извършила проверка на лихвените проценти, което е подготовка за валутна интервенция, след като правителството поднови предупрежденията си за рязкото падане на йената. Японският министър на финансите Шуничи Сузуки каза в сряда, че правителството обмисля да се намеси, за да се бори с резките спадове на валутата, която беше ударена от скока на зелените пари след данните за инфлацията в САЩ вчера.

Индексът ICE Dollar, показващ динамиката на щатския долар спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), се понижи с 0.22%, а по-широкият WSJ Dollar Index спадна с 0.26%.

Йената поскъпна с цели 0.7% до 143.53 йени за долар след новината за интервенцията, компенсирайки част от загубите си през нощта и отдалечавайки се от дъното от 144.99 йени, достигнато преди седмица, най-слабото за японската валута от август 1998 г.

Еврото се повиши с 0.15% до 0.99929 щатски долара, докато паундът нарасна с 0.29% до 1.15357 долара след спад от 1.61% през нощта, в началото на азиатската търговия.

В същото време опасенията относно икономическите перспективи за Обединеното кралство и политическата несигурност продължават на тежат върху паунда. Новите данни, публикувани тази седмица, показаха, че темпът на инфлация неочаквано се е забавил поради по-ниските разходи за гориво, но в същото време БВП се е възстановил по-малко от очакваното през юли, докато нивото на безработица е достигнала най-ниското си ниво от 1974 г., а в същото време заетостта се е забавила. Повечето инвеститори очакват банката на Англия (BoE) да повиши лихвите със 75 базисни пункта по-късно този месец, което би било най-голямото повишение на лихвите от 1989 г., според „Ройтерс“.

Чувствителният към риск австралийски долар се повиши незначително с 0.04% до 0.67355 щатски долара, след рязък спад от 2.26% в края на предишната сесия. В същото време другият съименник в Азия – новозеландският долар се повиши по-значително, с 0.20% до 0.60008 щатски долара.

Другите две стокови валути – канадският долар и норвежката крона, които са силно зависими от котировките на петрола,  поскъпнаха съответно с 0.07% до 1.31583 канадски долара за един американски, а норвежката крона нарасна с 0.30% до 10.07030 крони за един щатски долар. Петролът поевтиня на Лондонската борса: американският лек суров петрол (WTI) с доставка 20 септември се понижи с 0.63% до 86.76 долара за барел, а европейският Brent с доставка до 30 септември спадна с 0.71% до 92.51 долара за барел.

След като поскъпна в азиатската търговия с 0.86% до 20 350 долара, водещата криптовалута биткойнът обърна тренда и спадна до 20 231 долара, като се върна на губеща позиция. След като излязоха данните за инфлацията в САЩ във вторник, биткойнът рязко спадна с близо 10 процента, отбелязвайки най-значителното си понижение от 18 юни насам.

Докато набиращият популярност етериум се понижи повече – с 0.79% спрямо края на търговията във вторник до 1 594.88 долара.

*Валутните курсове са актуални към 11:00 часа българско време, а котировките на петрола към 10:30 часа, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.