Ужилване: £9724,54 за мегаватчас?! Великобритания вече ги плати, за да запази целостта на енергийната си мрежа

Миналата седмица, без да знаят мнозина извън енергийната индустрия, части от Лондон бяха забележително близо до спиране на електрозахранването – дори когато се възстановяваше от най-горещия ден в британската история. На 20 юли нарастващото търсене на електричество се сблъска с тясно място в мрежата, оставяйки източната част на британската столица за кратко без ток. Само чрез плащането на рекордно високите £9 724,54 за мегаватчас - повече от 5000% по-висока от типичната цена - Обединеното кралство успя да избегне спиране на тока на домове и предприятия. Това беше фантастичната цената, за да се убеди Белгия да задвижи остарелите електрически централи, за да изпраща енергия през Ламанша. Така коментира случите от последните дни анализаторът Хавиер Блас, цитиран от Bloomberg Tv Bulgaria.

Кризата, която тихо се разигра в контролната зала на британската електрическа система, показва нарастващата уязвимост на мрежите за пренос на енергия - електрически мрежи и газопроводи и петролопроводи - в голяма част от индустриализирания свят след години на ниски инвестиции и протести срещу инфраструктурни проекти, пише енергийният експерт Хавиер Блас в свой коментар за Bloomberg.

В повечето дни тесните места означават изкривени разходи. Понякога това води до изключително високи цени, когато енергията е в недостиг, когато е необходима. В други случаи цените могат да паднат до нула или да станат отрицателни, когато производителите не могат да продават енергията си в претоварената преносна система. Това все повече излага на риск цялата система. Говорете с повечето ръководители в индустрията и бързо ще получите усещането, че сме се запътили към нови прекъсвания. Обсъждайте проблемите с инженерите, които управляват системата ден след ден, и тази опасност изглежда още по-близо.

Цената от £9 724,54, уредена между обяд и 13:00 часа. на 20 юли чрез така наречения интерконектор NEMO, който свързва Обединеното кралство с Белгия, беше най-високата сума, която Великобритания някога е плащала за внос на електроенергия, почти пет пъти по-висока от предишния рекорд. Абсурдността на това ниво е очевидна, когато се сравнява със средното за годината до момента за спот електроенергия в Обединеното кралство: £178 за мегаватчас.

„Това беше абсолютен шок“, казва Фил Хюит, който следи цените на електроенергията повече от две десетилетия и сега е изпълнителен директор на EnAppSys Ltd, консултантска компания. „Това беше цената да запазят светлините. Сигурността на доставките беше заложена на карта."

Действителното количество електричество, закупено на рекордната цена, беше малко: достатъчно, за да снабди само осем къщи за една година. Купуваше се повече мощност на малко по-ниски цени. Въпреки това плащанията подчертават отчаянието: купуването през Ла Манша беше - за около 60 минути - единствената опция за балансиране на системата. Ако Белгия не беше помогнала, мрежата щеше да бъде принудена „да предприеме контрол на търсенето и да изключи домовете от електричество“, казва говорител на мрежата.

В нормална ситуация, без задръстванията в мрежата, Обединеното кралство би трябвало да може да изпрати енергия в югоизточната част на Англия от другаде в страната – дори от Шотландия, където офшорните вятърни паркове произвеждат повече от всякога. Проблемът е, че Обединеното кралство и останалите индустриализирани нации не инвестират достатъчно в своите мрежи, оставяйки системата изложена на риск.

Светът инвестира около 300 милиарда долара годишно в електрически мрежи, сума, която почти не се е променила от 2015 г., според Международната агенция по енергетика. Това не е достатъчно, тъй като глобалната икономика се електрифицира и се справя с променяща се карта на генерирането, с непостоянна възобновяема енергия като слънчева и вятърна, заменящи замърсяващите, но надеждни, централи, работещи с въглища и газ.

Сега тесните места в мрежата създават извратени ситуации. В Испания, например, има моменти, когато производителите на слънчева електроенергия на юг трябва да изключат своите централи, докато на север газовите електроцентрали се включват, за да отговорят на търсенето. В някои краища на САЩ цените на електроенергията често падат под нулата, като електроцентралите са принудени да продават енергията си поради ограничения на мрежата. Междувременно в други краища на САЩ потребителите са изправени пред призиви да намалят търсенето на електроенергия в пиковите дни и се сблъскват с рекордни цени.

Остаряващата инфраструктура, често на 30 или 40 години, трябва да бъде заменена. Но обновяването и разширяването се натъкват на местна съпротива срещу повече пилони и надземни кабели. В Обединеното кралство властите заобикалят народната съпротива, като преместват някои части от мрежата в морето, използвайки подводни кабели. „Рибите не гласуват“, гласи шегата на индустрията. Това обаче е скъпо начинание.

Високите цени на металите правят изграждането на нови мрежи още по-скъпо. Кабелите са изработени от мед или алуминий, което при днешни цени представлява близо една трета от това, което ще бъде изразходвано за нова мрежа, което е с 10 процентни пункта повече от инвестициите, направени между 2010 г. и 2020 г.

В САЩ и Европа мениджърите на комунални услуги и мрежи трябва да инвестират милиарди долари в цифровизация на мрежата, за да позволят управление на натоварването от страна на търсенето, което би намалило потреблението в пиковите моменти, често чрез почасови цени. Управлението на пиковото търсене ще бъде още по-важно, когато милиони домакинства преминат към електрически превозни средства, създавайки нов източник на потребление на електроенергия.

Миналата година Обединеното кралство плати малко под £1600 за мегаватчас за един ден, за да внесе електричество и да избегне кратко прексъване на електроснабдяването. На 18 юли страната плати малко над £2000, което стана рекорд. Два дни по-късно цената достигна почти £10 000. Моделът е ясен. В един момент дори главоломните цени няма да са достатъчни. Тогава прекъсването на тока със закъснение би разкрило последствията от начина ни на недостатъчно инвестиране.

Хавиер Блас е колумнист на Bloomberg Opinion, отразяващ енергията и суровините. Той е бивш репортер на Bloomberg News и редактор за суровини във Financial Times.