Енергийният преход и войната в Украйна върнаха в дискусиите темата за „ядрената енергия“

Преходът на Европа към зелена енергетика отново повдига въпросът за АЕЦ. Европейският парламент през този месец гласува включването на ядрената енергетика в таксономията, или казано иначе за правилата, които определят инвестициите в ядрени и някои газови проекти като устойчиви и екологични (ESG). Скоро това намерение ще се превърне в закон, който трябва да влезе в сила от 2023 г., пише Statista.

Данните на Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) дават поглед върху картината с използването на ядрената енергия в Европейския съюз. В момента водещата в блока е Франция, където 69 % от електроенергията се произвежда от АЕЦ. През миналата година атомната енергетика е съставлявала над половината от енергийния баланс на Украйна (55%), Словакия (52,3 %) и Белгия (50,8 %).

В Германия дела на атомната енергетика е най-ниският в ЕС – през миналата година на нея се е падал дял от едва 12 % от общия обем от производството на електроенергия. Този дял постепенно е намалявал от 2000 г., когато страната взе решение за поетапен отказ от своите АЕЦ. Дискусията за атомната енергетика се възобнови след началото на руската инвазия в Украйна, което показва и уязвимостта на ЕС към колебанията на цената на енергоносителите на световния пазар.

Участниците в дискусията са разделени на два лагера – от едната страна са привържениците на ядрената енергетика, които твърдят, че тя е безвъглеродна и може да помогне за запълване на празнините в енергетиката, а от другата са критиците, които за загрижени за преработката на радиоактивните отпадъци от АЕЦ.