Доларът започва новата седмица с понижения спрямо повечето валути

Американският долар започна новата седмица със спадове спрямо повечето основни валути. Индексът ICE Dollar, който отразява динамиката на щатския долар спрямо шестте основни валути (еврото, швейцарския франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), загуби 0.29%, а по-широкият индекс на долара WSJ, в който са включени 16 валути спадна с 0.25%*.

Федeралният резерв на САЩ (Фед) смята за една от основните си задачи да забави инфлацията в САЩ, която достигна максимума от 40 години, каза Пауъл на събитие на Фед във Вашингтон за ролята на долара в световната икономика. Два дни по-рано Централната банка на САЩ повиши основния си лихвен процент със 75 базисни пункта и обяви готовността си да го повиши отново със същия процент през юли.

Еврото се търгуваше за 1.0529 долара, което е повишение с 0.36% в сравнение с 1.0499 долара при затваряне на пазара в петък. Въпреки това общата валута вероятно ще остане под натиск, тъй като инвеститорите продължават да се съмняват, че ЕЦБ може да повиши агресивно разходите по заемите, дори след като централната банка обяви нови мерки за смекчаване на пазарния срив, който отново разпали опасенията за нова дългова криза в южната периферия на еврозоната.

В същото време британският паунд се повиши с 0.21% до 1.2243 долара в сравнение с 1.2241 долара в предходната сесия. Покачването и на британската валута не е стабилно, тъй като инфлацията в Обединеното кралство е на 40-годишен връх и се очаква да достигне двуцифрени стойности през третото тримесечие, като новите оценки сочат 11% за октомври. Към това се прибавят и опасенията за рецесия, които продължават да преобладават, тъй като британската икономика се сви с 0.3% през април и с 0.1% през март.

В петък доларът поскъпна с 0.2% спрямо еврото и с 0.75% спрямо паунда след „ястребовите“ изявления на председателя на Фед Пауъл за паричната политика и новите повишения на основната лихва по федералните фондове.

Обменният курс на американската валута спрямо японската йена се понижи с 0.09% до 134.81 йени спрямо 135.02 йени в края на предишната сесия. В петък щатският долар се повиши спрямо йената с 0.4%. Управителят на Банката на Япония (BoJ) Харухико Курода заяви в понеделник, че централната банка се надява да реагира адекватно на валутните пазари в тясна координация с правителството, като издаде ново предупреждение срещу неотдавнашния рязък спад на йената.

BoJ е една от малкото големи банки, която поддържа изключително ниски лихвени проценти и в петък обеща да защити горната си граница на доходността на облигации с неограничено изкупуване, противодействайки на глобалната вълна на парично затягане, което бе оценено от анализаторите като „демонстрация на решимост да се съсредоточи върху подпомагането на икономическо възстановяване на страната“.

Китайският юан се повишава спрямо долара в понеделник след решението на Народната банка на Китай (НБК, централната банка на страната) да запази основните лихвени проценти непроменени. НБК остави основния лихвен процент по кредитите (LPR) за срок от една година на 3.7% годишно, а лихвата по петгодишните заеми – 4.45% годишно.

Преди това през май НБК понижи лихвите си по заеми за пет години с 15 базисни пункта и фактът, че не продължи да го намалява в понеделник, намали притесненията на търговците, които се страхуваха от бързо увеличаване на лихвения спред между китайските и американските централни банки , според преглед на Mizuho Bank, цитиран от „Ройтерс“. Доларът спадна с 0.37% до 6.6836 юана за един долар спрямо 6.7167 юана при затваряне на пазара в петък.

Крипто индустрията е обхваната от безпокойство, тъй като биткойнът се колебае близо до ключовото ниво от 20 000 долара. Най-популярната криптовалута биткойнът, който е загубил 57% досега тази година и 37% само през юни, регистрира нов спад в понеделник с 3.15% до 19 954 долара спрямо нивото при затваряне на търговията в петък, за пръв път от декември 2020 г.

Набиращия популярност етериум, също спадна, но повече, с 5.98% до 1 071.30 долара. По-малките криптовалути бяха още по-силно засегнати от основните токени, тъй като инвеститорите търсеха сравнителна безопасност на биткойн и етериумът, чиито стойности са обвързани с тези на традиционните активи, най-често с щатския долар. Общата капитализация на пазара на криптовалути е приблизително 870 милиарда долара, според специализирания сайт Coinmarketcap, което е спад от пика от 2.9 трилиона долара през ноември 2021 г.

Поскъпването на петрола подкрепи и двете най-силно зависими валути от котировките на суровината – канадския долар и норвежката крона, които поскъпнаха спрямо щатския долар съответно с 0.19% до 1.3001 канадски долара за един американски и с 0.43% до 9.9398 крони за един американски долар.

На стоковата борса в Лондон американският лек суров петрол (WTI) се повиши с 0.14% до 109.71 долара за барел, а европейският Brent нарасна с 0.19% до 113.34 долара за барел.

Другите стокови валути – съименниците от Азия – австралийският и новозеландският долари се повишиха съответно с 0.59% до 0.6975 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.59% до 0.6341 щатски долара за един новозеландски.

Австралийският долар се стабилизира в понеделник, но остава под натиск, тъй като нарастващият риск от глобална рецесия поради агресивното затягане на паричната политика се отрази на цените на суровините и свързаните с тях активи. Резервната банка на Австралия (RBA) изненада пазарите с по-голямо от очакваното повишение на лихвения процент с 50 базисни пункта до 0.85% на заседанието си през юни, като мотивира решението си с ускоряване на потребителските цени и устойчива икономика и се ангажира да "направи необходимото" за овладяване на нарастващата инфлация.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:00 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.