До 425 млрд. евро инвестиции в разпределителни мрежи ще са нужни до 2030 г., за да се поемат новите ВЕИ проекти от системата

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
1379
article picture alt description

Източник: needpix.com

Интегрирането на нови източници на чисто производство в допълнение към увеличаването на електрификацията на индустрията, електронната мобилност и отоплението и охлаждането означава, че инвестициите в мрежата трябва да бъдат приоритет. Всичко друго ще остави готови за внедряване решения да чакат, забавяйки прехода. Факт е, че над една трета от мрежите на ЕС вече са на повече от 40 години. Eurelectric изготви манифест, наречен „Connecting The Dots“ . Според него  до 2030 г. трябва да бъдат инвестирани 375-425 милиарда евро – голяма, но цифра, която е по-ниска от много други експертни прогнози.

Ползите и спестяванията са от същия мащаб и работата ще създаде до 620 000 качествени и местни работни места годишно в ЕС27 и Обединеното кралство. Но увеличаването на капацитета на мрежата няма да е достатъчно само по себе си.

Eurelectric подчертава, че гъвкавостта на мрежата ще играе ключова роля, като управление на пиковото натоварване чрез разпределени енергийни ресурси (distributed energy resources (DER), управление на претоварването на мрежата, поддръжка на напрежение от вече свързани активи, цифровизация, автоматизация и интелигентни измервателни уреди. И политиците трябва да признаят различните отправни точки между страните и техните прогнозни нужди, смятат от Eurelectric. Разпределителните мрежи са гръбнакът на цифровия и енергиен преход, те осигуряват непрекъснат и надежден поток на електроенергия, интегрират повечето възобновяеми енергийни източници и позволяват създаването на нови потребителски услуги. Европейските разпределителни мрежи трябва спешно да увеличат рентабилните инвестиции, за да бъдат подходящи за целта във все по-декарбонизирана, децентрализирана и дигитализирана енергийна система.

Между 375 и 425 милиарда евро инвестиции до 2030 г

Connecting The Dots, първо по рода си проучване, проведено от Eurelectric и E.DSO с аналитична подкрепа от Monitor Deloitte, разкри, че инвестициите в разпределителната мрежа ще изискват 375-425 милиарда евро до 2030 г. По-голямата част са породени от разширения и замени, свързани с възобновяеми източници (70% от новите слънчеви и вятърни мощности ще бъдат свързани на ниво разпределение), модернизация и повишаване на нивата на електрификация в промишлеността, електронната мобилност и отоплението и охлаждането.

Графика – 1

Защо Европа все още не инвестира достатъчно в разпределителните мрежи?

Стандартният тип бизнес е враг на иновациите. Европейските национални регулаторни агенции поддържат регулаторните рамки в сила с модели за краткосрочно възнаграждение, които позволяват на операторите на разпределителни мрежи да свързват клиенти, като същевременно поддържат всички заинтересовани страни в енергийния сектор в синхрон. Междувременно части от разпределителните мрежи, изградени да задоволят пиковото търсене, вече са претоварени и не могат лесно да свържат нови капацитети от възобновяеми източници.
Европейските държави и техните регулатори не оценяват това, че за да постигнат нашите цели за декарбонизация, държавите-членки трябва да планират с дългосрочен хоризонт и перспектива на истински енергиен съюз. Трябва да работим с европейските политици, така че предизвикателството на изменението на климата, пред което всички сме изправени, да може да бъде посрещнато от инвестиционната общност и от Европа като цяло, с холистичен подход за мрежови инвестиции.

Какво означава да бъдеш пред кривата?

Проектът Connecting The Dots установи, че над една трета от мрежите в ЕС вече са на възраст над 40 години. Този брой вероятно ще надхвърли 50% до 2030 г., което означава, че връзката между производството на електроенергия и потребителите се осъществява чрез остаряла инфраструктура. Това доказва и случая на безпрецедентен инвестиционен цикъл в разпределителните мрежи, който вече е просрочен.

Пример за това е електронната мобилност: разполагаме с технологиите за внедряване на електромобили в голям мащаб, както и амбициозни цели за тяхното пускане в цяла Европа. Независимо от това, автомобилната индустрия, регулаторите и разпределителните оператори са в безизходица, тъй като опасенията относно инфраструктурата ограничават продажбите на електромобили. Но относително ниския брой електрически превозни средства на пътя ограничава в крайна сметка и необходимите подобрения на мрежата - истинска ситуация като с яйцето и кокошката.

Настоящият модел на мрежови инвестиции се изчерпва и трябва да се признае, че прогнозните инвестиции с дългосрочен хоризонт на планиране в крайна сметка ще са рентабилни. Те ще оптимизират потоците, произтичащи от непрекъснато нарастващия дял на променливите възобновяеми източници, като същевременно гарантират безпроблемно интегриране на товари, идващи от електрифицирано отопление и транспорт, и поддържат постоянно високи нива на сигурност на доставките.

Какви са ползите?

Обществените ползи, свързани с устойчивостта, икономиката и конкурентоспособността, породени от тази трансформация, ще надхвърлят далеч финансовите разходи.
Да назовем само няколко: ЕС може да спести 17-22 милиарда евро от разходи за CO2 годишно, над 175 милиарда евро от внос на изкопаеми горива и в крайна сметка да намали средните разходи за електроенергия с 28-37 милиарда евро в дългосрочен план.

Освен това 30-35 милиарда евро (~90% от бъдещите инвестиции) могат да бъдат прихванати от производителите и доставчиците на услуги от ЕС, което ще допринесе за икономическото възстановяване след пандемия. Нещо повече, инвестициите в разпределителните мрежи ще поддържат между 440-620 000 качествени и местни работни места годишно в ЕС27 и Обединеното кралство.

Каква роля ще играе гъвкавостта?

Без гъвкавост изискванията за инвестиции биха били значително по-високи. Проучването установява, че гъвкавостта може да смекчи прогнозите при пиковото търсене и сценарии за растеж на електроенергия, както и да намали нуждите от инвестиции. Това важи особено за електронната мобилност, където се приема, че поне 50% зареждане на електрически превозни средства ще се извършва в непиковите часове.

С достъп до гъвкавостта, идваща от мрежите средно и ниско напрежение, разпределителните компании биха могли по-добре да оптимизират използването на разпределителната мрежа и да сведат до минимум необходимостта от бъдещи подсилвания на мрежата.

Това е възможно чрез осигуряване на гъвкави услуги като управление на пиковото натоварване чрез разпределени енергийни ресурси (distributed energy resources (DER), управление на претоварването на мрежата и поддръжка на напрежението от активите, които вече са свързани към тяхната разпределителна мрежа.

Независимо от това, потенциалът за заместване или допълване на гъвкавостта трябва да бъде внимателно оценен, тъй като текущата електрификация изисква допълнителни инвестиционни усилия за улесняване на новите употреби на електроенергия и интегрирането на ВЕИ.

Високото ниво на гъвкавост на системата изисква допълнителни инвестиции в дигитализация и автоматизация на мрежата и ускоряване на внедряването на интелигентни измервателни уреди. Различните отправни точки между държавите и прогнозираните нужди, по-специално поради мрежовите им ситуации, също трябва да бъдат взети предвид.

В този контекст е трудно да се предположи, че която и да е от тези инвестиции в сектора за електрификация и модернизация може да бъде правдоподобно заменена само с мерки за гъвкавост.

Електроразпределителните компании винаги ще преследват оптимален баланс CAPEX/OPEX, включително оптимално активиране на източници на гъвкавост, ако регулаторната рамка стимулира мрежовите оператори по последователен начин.

Въпреки това, много правила, въведени от пакета за чиста енергия, все още са във фаза на прилагане и независимо от европейската рамка за използване на гъвкавост и оптимизиране на решенията за инвестиции в мрежата, все още ни липсват подходящи национални регулаторни рамки за доставка на услуги за гъвкавост.

В контекста на конкурентната декарбонизация в Европа, разпределителните мрежи са инвестиция за обществото без съжаление. За да направят европейските мрежи подходящи за декарбонизирано бъдеще, създателите на политики трябва да работят за подобряване на инвестиционните рамки, улесняване на достъпа на разпределителните мрежови компании до фондовете на ЕС и ускоряване на процесите на разрешаване и предоставяне на разрешителни.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща