Доларът възобнови ръста си спрямо повечето валути, след като спадна в сряда

В хода на днешната търговия щатският долар възобнови ръста си спрямо еврото, йената и британския паунд, както и повечето основни валути, след като се понижи през предходната сесия.

Доларът се повиши в четвъртък, подкрепен от очакванията за агресивно затягане на паричната политика от Федералния резерв на САЩ (Фед), но остана далеч от върховете от вторник на фона на тревогата относно това какво ще решат финансовите министри от Групата на 20-те във Вашингтон за бързото му поскъпване.

"Доларът е склонен да поскъпва при два сценария - когато инвеститорите се оттеглят от риска или когато САЩ имат ясни икономически перспективи", заяви валутният анализатор на Barclays Кристен Маклауд, цитиран от Dow Jones. "През последните няколко месеца, след началото на конфликта между Русия и Украйна, видяхме, че и двата сценария оказват подкрепа на долара", казва тя.

Ситуацията в Украйна засили търсенето на активи, които са убежище, включително на щатската валута. Освен това, боевете застрашават икономическия растеж в Европа, което затруднява Европейската централна банка (ЕЦБ), която трябва да постигне облекчаване на инфлацията, без да ограничава значително бизнес активността, смятат експерти. В тази среда ЕЦБ има много по-малко възможности за затягане на паричната си политика, отколкото Федералния резерв на САЩ (Фед).

"Малко централни банки ще се сравняват с Фед тази година по отношение на повишенията на лихвите и политиката за свиване на балансите, което автоматично води до подкрепа на щатския долар", написаха анализатори от банката Westpac в бележка за клиенти.

Председателят на Фед на Сан Франциско Мери Дейли заяви в сряда, че аргументите за повишение на лихвите с половин процентен пункт през следващия месец са "пълни" и "солидни", причислявайки се към неотдавнашните коментари на други членове на борда на Фед, подкрепящи по-голямо увеличение на лихвите.

От началото на годината американската валута поскъпна с повече от 5% спрямо еврото и с повече от 10% спрямо йената.

Индексът ICE Dollar, показващ представянето на долара спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), е стабилен в четвъртък и се повиши с 0.11% до 100.45 пункта, след като през предходната сесия отстъпи повече от двегодишния си връх, а по-широкият доларов индекс WSJ, в който са включени 16 валути, добави 0.10%, след като завърши на плюс в 13 от последните 15 сесии и е на най-високото си ниво от май 2020 г. насам.

Зелените пари добавиха 0.36% до 128.335 йени, след като в сряда се покачиха до двугодишен връх от 129.430 йени, тъй като Японската централна банка (BoJ) излезе на пазара на облигации за трети път в рамките на три месеца, за да защити целта си за нулева доходност на дълговите книжа, което рязко контрастира с все по-ястребовата позиция на Фед.

Управителят на BOJ Харухико Курода се придържа към мнението, че слабата йена като цяло е добра за икономиката, но по-рано тази седмица призна, че движенията са били "доста резки" и могат да навредят на бизнес плановете на японските компании.

Министърът на финансите Шуничи Сузуки беше по-категоричен, като във вторник заяви, че вредите за икономиката от отслабването на йената в момента са по-големи от ползите. Тази седмица той трябва да се срещне с министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън в рамките на срещата на финансовите лидери от Групата на 20-те във Вашингтон, което накара трейдърите да намалят залозите за понижение на йената поради възможността за по-силна реторика по отношение на валутата.

Еврото се понижи с 0.11% до 1.08425 щатски долара за първи път от май 2020 г. насам поради несигурността относно сроковете за повишаване на лихвените проценти в еврозоната. В Европа инвеститорите са загрижени и за удара върху икономическия растеж от войната в Украйна и рязкото покачване на цените на суровините, както и от политическата несигурност във Франция. Президентът Еманюел Макрон спечели първото място на президентските избори във Франция, но срещу него ще се изправи крайнодясната лидерка Марин Льо Пен, което предвещава оспорван втори тур на изборите на 24 април.

Британският паунд се смъкна с 0.14% до 1.30555 щатски долара, доближавайки се до 17-месечното дъно от 1.297 долара, достигнато на 13 април, тъй като високият инфлационен натиск, породен от покачващите се цени на енергията, намалява покупателната способност на домакинствата и свива финансите им. Последният доклад за индекса на потребителските цени в Обединеното кралство показа, че през март инфлацията е достигнала 30-годишен връх от 7%, което притиска Банката на Англия (BoE) да затегне по-бързо мерките за нейното ограничаване. Пазарите очакват BoE да повиши лихвените проценти до 1% по време на заседанието на 5 май и да предвиди увеличение със 140 базисни mwkujd до края на годината.

Азиатските съименници също отстъпиха. Австралийският долар се понижи с 0.20% до 0.7436 щатски долара за един австралийски.

Новозеландският долар поевтиня с 0.40% до 0.67755 щатски долара, повлиян от по-лошите от прогнозите данни за потребителските цени.

*Валутните курсове са актуални към 11:00 часа българско време, източници „Ройтерс“, CNBC и Trading Economics.