Климатичните промени могат да предизвикат вълна от климатични бежанци

Климатичните бежанци- непознатото лице на климатичните промени. Прогнозите за броя на климатичните бежанци варира в много широки граници – от 25 млн. до 1 млрд. души. Но как климатичните промени могат да накарат такива огромни маси хора да напуснат домовете си? Зорница Спасова коментира новата статия на climateka.bg по тази изключително интересна, но непозната тема, която засяга живота на милиони души по света. Спасова е част от авторския екип на “Климатека”, главен асистент в Националния център по обществено здраве и анализи към Министерство на здравеопазването. 

Една от най-големите социално-икономически, а и здравни кризи, които са способни да предизвикат климатичните промени, са свързани с т. нар. климатични миграции. Екстремните метеорологични явления като бури, суши и наводнения са се увеличили трикратно през последните 30 г. и са прогонили стотици хиляди хора от домовете им. От 2008 г. насам средногодишният брой на емигрантите поради природни бедствия надхвърля 26 млн. д. През 2050 г. се очаква броят им да достигне между 150 и 250 млн. – 100 млн. д. от тях поради покачването на морското равнище, и около 50 млн. д. – поради намалената производителност на земеделието в резултат на разпространението на сушата. Според International Alert броят на страните, изправени пред политически хаос и масова миграция поради климатичните промени, в момента надхвърля 100.

С понятието “климатични бежанци” се сблъскахме едва през последните няколко години, но то не е ново – появява се в средата на 70-те години на миналия век. 

От 2008 г. насам средногодишният брой на мигрантите поради природни бедствия е 26,4 млн. души, което се равнява на един бежанец на секунда. Според някои оценки, вероятността хората да станат бежанци е била 2 пъти по-висока през 2015 г., в сравнение със 70-те години на миналия век.

Една от причините за загуба на земя и местообитание е свързана с повишението на морското равнище. Снежните шапки на полюсите и планинските райони на Земята се топят, повишавайки нивото на Световния океан, за което допринася и т.нар. „топлинно разширение на океаните“. От 1900 г. досега повишението на морското равнище е с около 20 см. Ако затоплянето продължава и бъде премината т.нар. критична точка, отвъд която повишението на температурите става неконтролируемо, е възможно да се стигне до стопяване на огромни маси континентален ледник и повишение на морското ниво с метри (вж. Фиг. 2).  

Фиг. 2 Градове, застрашени от потопяване при различно повишение на нивото на Световния океан (Източник: Science world, Climate refugees, 2012).

На Фигура 2 са показани застрашените от потапяне градове при евентуално повишение на морското ниво с 6 или 7 м. (ако ледът в Западна Антарктида и Гренландия бъде разтопен). Ако се стигне до разтопяване на ледовете на Антарктида, в Световния океан ще постъпи колосална по количество водна маса, която ще повиши нивото му с 61 м.

Повишението на морското ниво, макар и само с 20 см през последните десетилетия, вече прогонва от домовете им жителите на ниските коралови острови и крайбрежия. Вече е засегната 1/3 от населението на Тувалу, чието правителство сключва договор за климатична имиграция с Нова Зеландия. Според прогнозите, до 2050 г. страната ще бъде необитаема. Тувалу ще бъде първата държава в света, изчезнала поради покачването на океанското равнище, но подобна участ заплашва също Кирибати, Малдиви, Сейшели, Маршалови острови и др. малки островни държави.

Проблемът с повишението на океанското равнище е изключително сериозен, защото понастоящем около половината от населението на планетата обитава крайбрежни територии. Близо 70% от световните мегаполиси са разположени на океански и морски крайбрежия. По прогнози на ООН, при повишаване на морското ниво с 1 м (очакваното повишение до края на века), броят на засегнатите ще наброяват 60 млн. души само в Индия, 26 млн. души в Бангладеш, 12 млн. души в Египет и 10 млн. души във Виетнам.

В момента Бангладеш е най-уязвимата по отношение на наводнения страна в света. Високите приливи и бурите причиняват ерозия на крайбрежието и заливат милиони хектари плодородна земеделска земя със засолена вода. Тази вода се просмуква дълбоко в почвата, „замърсява“ подземните водоизточници и е причина за увеличаване случаите на хипертония сред местното население. 

Друг риск създава топенето на пермарфоста (слоят вечнозамръзнала почва) 

Това явление вече се наблюдава в Сибир, Канада и Аляска. В Аляска, например, топенето на пермафроста причинява свличане на земна маса заедно с къщите и разрушава цели селища. Американското правителство обмисля преместването на някои градове, което обаче е изключително скъпа задача.

Фиг. 3 Топенето на пермафроста в Аляска води до изоставяне на цели селища (Източник: kml.gina.alaska.edu)

Недостиг на питейна вода, продължителни засушавания 

Според проф. Норман Майерс, до 2050 г. се очаква да се появят около 50 млн. бежанци в резултат намаляване на селскостопанската продуктивност поради разпространението на сушата. Този проблем се очаква да се задълбочи в държавите, които и в момента изпитват воден стрес. Близкият Изток и Северна Африка са под особено голям риск, защото недостигът на вода се комбинира с бърз ръст на населението. В африканския регион Сахел сушите вече са довели до опустиняване на земята, някога подходяща за земеделие. Според някои автори и кризата в Сирия е била подпомогната с предшестваща 5 г. суша и конфликт за зърнени запаси. Валежите в по-голямата част от страната са били под 200 мм годишно, което е абсолютният минимум за неполивно земеделие. На места е била компрометирана цялата реколта, а 85% от добитъка измира от глад и жажда. 

Други екстремални метеорологични явления

Освен сушите и повишението на морското ниво, за нарастване броя на климатичните мигранти допринасят зачестилите природни бедствия, като урагани, бури, наводнения, горски пожари и др. Общо честотата на екстремалните метеорологични явления е нараснала трикратно през последните 30 г. (Фиг. 4).

Фиг. 4 Брой екстремни природни явления в света, свързани със загуби за обществото, за периода 1980 – 2016 г. Фигурата показва броя на екстремните природни явления, които са свързани със загуби за обществото. Вижда се, че докато броят на геофизичните явления като земетресения, цунами и вулкански изригвания остава относително постоянен, то този на екстремните явления, свързани с времето, нараства с 300 – 400%. Източник: Munich RE

А какъв ще бъде здравният ефект от преместването на такива големи маси хора? 

Освен социално и политическо напрежение, икономическа тежест и риск от военни катастрофи, бежанската криза е свързана и с опасност от предаване на инфекциозни и трансмисивни заболявания на нови територии, което представлява пряка заплаха за общественото здраве.

Какво е бъдещето?  Тенденцията е климатичните миграции да са насочени преобладаващо вътре в границите на отделните държави, като най-често жителите на селските райони мигрират към големите градове. По-малък е относителният дял на пресичащите държавните граници и обикновено тези премествания са свързани с най-големи социални сътресения. Тези мигранти дори не попадат под защитата, която дава Конвенцията на ООН за правата на бежанците, тъй като тя е създадена през 1951 г. и защитава само преследваните по расов, религиозен, национален или политически мотив. Това лишава климатичните бежанци от защитата на международното право.

Европа е център на климатичните миграции и ще остане такъв и за в бъдеще, като особено мощен се очаква да е бежанският поток от Африка и Близкия изток заради сушите и наводненията. На Стария континент съществуват и вътрешни премествания на населението, както и поради повишение на морското ниво – във Венеция и Нидерландия, например, както и поради топенето на ледниците във високите планини и силните циклони по Атлантическото крайбрежие.

В Италия, Испания и Гърция значителен брой хора ще мигрират на север заради сушата. Тоест, средиземноморските страни, които в момента се опитват да се справят с мигранти от други части на света, може в крайна сметка сами да създадат мигрантска криза.

Южните граници на САЩ ще бъдат подложени на огромен натиск заради бежанци от Централна Америка и Карибските държави, прогонени заради лошите реколти, все по-яростни урагани и повишаването на морското равнище. Югозападните американски щати ще страдат от по-чести и по-продължителни засушавания, които ще засягат не само земеделието в района, но и разрастващите се градове. Ниските области около Мексиканския залив и средноатлантическите щати ще бъдат подложени на все по-чести атаки на урагани със силата на Катрина. Може да се наложи населението на някои малки острови в Индийския и Тихия океан да се евакуира от тях или да ги напусне завинаги.

Прогнозират се и големи премествания на населението в пояса Сахел, намиращ се на юг от Сахара и включващ части от Сенегал, Мали, Нигерия, Чад, Судан и др. африкански държави. Според експертите през следващите 3 – 4 десетилетия е вероятно около 200 млн. души от региона да останат без достатъчно храна заради сушата.

Южна Азия е заплашена от наводнения. Според международно изследване, поръчано от ООН, пренаселената делта на Ганг ще бъде засегната от циклони и повишение на водното равнище. Голяма част от бежанците от Бангладеш и Пакистан ще се насочат към съседна Индия, което може да изостри допълнително съществуващите религиозни противоречия в региона.

Климатичните промени и миграционният натиск върху България

Миграционният натиск върху България започва да се наблюдава системно от 2011 г. Структурата по страни на произход на миграционните потоци показва, че основните страни на произход са Афганистан, Сирия, Ирак и Пакистан. Би било погрешно да се смята, че климатичните изменения са предизвикали миграционните процеси в четирите основни държави на произход. Тяхното въздействие обаче, съчетано с последиците от политическата и икономическата криза и демографските фактори, е допринесло за задълбочаването на емиграцията. 

Тенденцията към задълбочаване на климатичните изменения ще продължи да оказва въздействие като изтласкващ фактор, създаващ затруднения за задоволяване нуждите от сладка вода, проблеми с изхранването, задълбочаване на конфликтите, като тези фактори ще продължат да формират в бъдеще миграционни потоци, тръгващи от тези държави и опитващи се да преминат през или покрай България към крайната си дестинация – Западна Европа.

Климатичните миграции и проблемът със сигурността

През 2014 г. за първи път Междуправителственият панел по климатичните промени към ООН (IPCC) посочва, че “се очаква климатичните промени през 21 век да усилят процеса на миграция на хората” и “те могат индиректно да повишат риска от военни конфликти под формата на граждански войни или междугрупово насилие, тъй като въздействат в посока на усилване на традиционните причинители на тези конфликти като бедността и икономическите кризи”.

Недостигът на прясна вода и обработваема земя, социалното и политическо напрежение, свързано с масовите климатични миграции, могат да прераснат във военни конфликти, които от своя страна ще намалят благосъстоянието на обществото и способността му да се справи с последиците от климатичните промени.