Френската компания "Фраматом" е готова да участва в проекта за АЕЦ "Белене"
Френската компания „Фраматом“ е готова да участва в осъществяването на проекта за АЕЦ „Белене“ с 20 % от стойността на дейностите по техническата част, което е една четвърт. Това съобщи пред журналисти в рамките на традиционната международна ядрена конференция „Българската атомна енергетика – национална, регионална и световна енергийна сигурност“ на Булатом, която се провежда край Варна Станислав Георгиев, официален представител на „Фраматом“ за България. Освен това френската страна има готовност и за оказване на политическа подкрепа на България при представянето на апликацията на проекта пред Европейската комисия. Колко обаче ще са като сума тези 20 % ще стане ясно след като дойде стратегическия инвеститор и бъде определена цялостната стойност на проекта.
„В рамките на конференцията в средата на първия ден ръководството на „Фраматом“ имаше среща с министерство на енергетиката, БЕХ, НЕК и АЕЦ „Козлодуй“. На срещата бяха разменени мнения по повод обявената процедура на 22 май за избор на стратегически инвеститор ( за АЕЦ „Белене“). Беше изказано мнението на г-н Фонтана, главен изпълнителен директор на „Фраматом“, че компанията е готова да участва в осъществяване на проекта с обема от дейности такъв, какъвто бе през 2012 г. към момента на спиране на проекта. Както и, че „Фраматом“ ще потърси възможности за финансиране на тази част от работата по проекта, тоест това, което е дадено като дейности от работата на „Фраматом“ и че ще осъществи политическа подкрепа на проекта“, каза Георгиев. Той уточни, че тези условия са представени пред министерство на енергетиката в писмена форма, а министър Петкова е изразила задоволство от така подготвеното участие на фирмата в проекта „Белене“.
„От нейна страна беше зададен въпроса „ще има ли отговор от „Фраматом“ по отправената покана за участие в процедурата. Отговорът беше положителен. Какъв точно ще бъде отговора ще почакаме 90 дни от датата на поканата и тогава ще видим как ще формулира участието си фирмата „Фраматом““, допълни той.
В коментар на това, че поканата е за стратегически инвеститори и дали може да се отговори по този въпрос от „Фраматом“, Георгиев каза, че да, „естествено може“. „Право на всеки поканен е да отговори по начинът по който той вижда своето участие в проекта – било то като инвеститор, било по друг начин“.
Второто обещание от страна на „Фраматом“ е да потърси възможност за финансиране на обема от дейности, които ще бъдат определени за компанията. „Надявам се, че разбирате, че този начин на участие във финансиране на проекта е един вид инвестиция. Тя не е точно за купуване на акции или нещо друго, но наличието на финансови ресурси за една четвърт от проекта свежи пари ще помогне извънредно много за неговото осъществяване“, каза още представителят на „Фраматом“.
Френската компания „ще опита да осигури“ средствата, но „това не е 100-процентно обещание“. Всичко ще зависи от условията за предоставянето на средствата.
По отношение на осигуряването на политическата подкрепа на проекта, представителят на „Фраматом“ уточни, че една от формите, която вече е в ход на изпълнение е проект на т.нар. пътна карта, която е представена на министерство на енергетиката и в която френската страна ( проектът е представен от посланика на Франция в България на министерство на енергетиката) предлага определени дейности, по които да се работи съвместно в областта на ядрената енергетика.
„Този документ е разгледан от министерство на енергетиката, госпожа Петкова потвърди, че работят по неговия преглед и съответно в най-скоро време френското посолство ще получи отговор как точно да изглежда според министерство на енергетиката този документ. Тоест вече открито се говори за съвместна дейност в областта на ядрената енергетика между Франция и България. Това е единият начин“, каза още Станислав Георгиев. Вторият начин е свързан с подкрепа, с подпомагане от френската „Фраматом“ пред ЕК „когато се стигне до разглеждане на новата апликация“ от страна на министерство на енергетиката. „Това също не е малко“, коментира официалният представител на „Фраматом“.
Очаква се, че тъй като от техническа гледна точка проектът трябва да остане такъв както през 2012 г. въпросите, които ще дойдат от Европейската комисия да се отнасят до финансовата структура на проекта.
В отговор на въпрос дали опциите остават актуални ако инвеститорите са от Китай, Станислав Георгиев припомни, че в процедурата от техническа гледна точка проектът остава същият, което означава, че изпълнителите на този проект остават същите. „Техническите изпълнители – тоест доставката на оборудването трябва да бъде изпълнена от Русия и „Фраматом“, уточни той.
Американската компания GE също „има своето място в проекта от гледна точка на законодателната база на България, която дава възможност, разрешава в хода на изпълнението на един проект да се правят съответните технологични изменения. Кога точно това ще стане, как точно ще стане, аз не мога да коментирам. Но определено даже от технологична гледна точка прилагането на американската турбина за мен лично е по-добро решение, тъй като тя е с по-голяма мощност, изпитана е вече на едно място“, коментира той.
В парично изражение обаче колко точно ще са тези 20 % на „Фраматом“ ще стане ясно, след като пристигнат офертите на инвеститора. По думите на Георгиев именно инвеститора ще е този, който ще каже колко ще струва като цяло този проект. „Казах една четвърт, базирайки се на цифрите, които бяха през 2012 г. Как ще изглеждат новите оферти само може да гадаем“. Той отново припомни, че техническата част като стойност съставлява около 20 процента от проекта и допълни, че дейностите, дадени на компанията през 2012 г. са били свързани с електрическата част, вентилационните системи, улавянето на водород. В частност Станислав Георгиев припомни различната оценка на проекта давана през годините – от 4 млрд. долара до 5,3 млрд според българската страна и 6,3 млрд. долара според руската, но само като стойност на доставката на оборудването и изграждането на централата. „Към тези пари трябва да се добавят три съставляващи – стойността на заемите, тоест лихвите. Второто е стойността на собствените разходи (тогава собственик бе българската страна) и третото - стойността на инфлацията. С тези три съставляващи, базирайки се на изследванията на HSBC има три варианта и от 6,3 млрд. долара, отивайки нагоре вариантите варират съответно достигат до някъде към 8,9 млрд. , 10,5 млрд. и 12 млрд. долара.