Агата Лоскот, OSW Полша: Европа смекчава позицията си към АЕЦ и ролята им в Зеления преход

Сега е перфектното време за Азербайджан да навлезе на европейския газов пазар, Старият континент е жаден за синьо гориво, смята координаторът по въпросите на европейските газов пазар и газова политика в Центъра за източни изследвания - Варшава

Енергетика / Анализи / Интервюта , Зелен преход
Георги Велев
2707
article picture alt description

Източник: МЕ

Газохранилищата в Европа се оказаха незапълнени докрай

Варшава, 26.10.2021 г.

Европа привидно смекчава позицията си по отношение на ядрената енергетика и нейната роля в зеления преход. Това мнение изрази в интервю за 3eNews, Агата Лоскот-Страхота, координатор по въпросите на европейските газов  пазар и газова политика в Центъра за източни изследвания (OSW) във Варшава. OSW e аналитичен център, създаден през 1990 г. като публична институция и се финансира от държавния бюджет.

Още по темата

Според полския експерт промените в отношението към атомните електроцентрали са проличали при последното изказване на председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен по време на Европейския съвет миналата седмица. Тя обясни, че за постигането на зеления преход ще са необходими и ядрената енергетика, както и природният газ като преходно гориво. Това е доста съществена промяна, защото не бе казвано на толкова високо ниво досега, смята Страхота.

Припомняме, че ЕК като цяло се старае да остане неутрална по отношение на атомната енергетика като всяка страна трябва сама да прецени дали иска да развива този вид беземисионна енергетика. По време на международния форум "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България", организиран от на Dir.bg и 3E-news, сходно мнение изрази и вицепрезидентът на ЕК по зелената сделка Франс Тимерманс. Той обяви, че няма нищо против развитието на ядрената енергетика, защото тя има огромни предимства заради нулевите си емисии. „Но внимавайте, защото е много скъпа и може да отнеме много време, преди да получите електроенергия от АЕЦ“, добави Тимерманс тогава.

Всъщност ядрената енергия остава разделителен източник на енергия за Европа, добави Страхота. „Бих казала, че това показва също, че енергията не е само икономически изчисления. Става дума също за възприятията, социалното отношение и емоциите“, уточни тя. Според нея премахването на ядрената енергетика от енергийния микс на Европа ще бъде сериозен проблем, защото говорим за базова енергия. Отделно в момента изграждането на АЕЦ е и икономически интересно.

Към ядрената енергетика в момента има все по-голям интерес, дори и заради настоящите високи цени на енергията. Една от страните, подкрепящи най-силно ядрената енергетика, е Франция и повечето от страните в Източна Европа. Напоследък и Финландия започна все повече да търси подкрепа в ЕК за този вид беземисионна енергия.

Неясно бъдеще за водорода

„Не мисля, че до 10 години е възможно да бъде прекратено използването на въглища в Европа, това се очаква да се случи до 2050 г. Важното в случая е не кога точно ще затворим централите, а да намерим път, който да е устойчив както икономически, така и от социална гледна точка. И това е трудната част“, обясни анализаторът.

„А сегашната ситуация с високите цени на енергоносителите в целия свят никак не помага на този преход. И заради това е трудно да се каже каква точно ще бъде ситуацията в края на тази криза“, обясни Страхота.

Според нея в момента се наблюдават два основни начина на реакция при различните страни по отношение на високите цени. Има група от държави, която смята, че е редно да се подхожда по-внимателно по отношение на въвеждането на нови зелени политики, защото те са скъпи и могат да повлияят върху баланса на пазара. Но има и друга група държави, които доказват, че именно зависимостта от изкопаемите горива струва много на икономиката и хората и това е просто още един аргумент да се ускори енергийният преход и да се намали зависимостта от внос на ресурси.

По отношение на енергийния преход и преминаването от природен газ към нови енергоизточници като водорода, към момента е ясно, че това не е лесно да се случи, а и все още е малко вероятно. Причината за това е, че идеята на водорода не е само да замести природния газ в съществуващата инфраструктура. „Водородът е предназначен да помогне на тези сектори, при които ще бъде най-трудна декарбонизацията“, припомня Страхота. Разбира се, има и идея водородът да се съхранява и да се използва за производство на енергия. Тук обаче опираме до въпроса за вида водород, който може да се използва. Визирам факта, че има „дъга“ от видовете водород, който се получава по различни способи.

Доколкото ние в OSW разбираме идеята за използване на водорода, тя е по-скоро стратегическо мислене в тази посока. Не е нещо, което може да се случаи веднага и на мига, но е възможно това да бъде ключ при новите технологии занапред. „А за да може водородът да играе тази ключова роля, са нужни проучвания и инвестиции“, припомня Страхота. Според нея все още е много трудно да се каже със сигурност какво точно ще се случи с идеята за зеления водород.

Пазарът на газ – спотови доставки, нарасналото търсене срещна намалено предлагане

Цените на природния газ в Европа засега са доста високи и изглежда, че няма изгледи да се понижат в следващите месеци през зимата, смята още Страхота. Това е свързано с редица фактори, които се наблюдават в момента. Първият е ниското търсене през миналата година. Сега част от доставките се пренасочват към Азия, където има огромно търсене на LNG природен газ, а цените на спотовия пазар са дори по-високи. Така че сега на практика имаме по-малко доставки на втечнен природен газ за Европа. Отделно имаме и рекордни ниска запълняемост на газовите хранилища. Също така по-малко от обикновено са и доставките на руски природен газ за ЕС. Така в момента имаме голямо търсене, недостатъчни доставки и това повлия на цените.

Дотук се стигна и поради факта, че европейският пазар на природен газ е либерализиран и бе сменен механизмът за определяне на цените. Това означава, че сега Европа има по-малко дългосрочни договори и купува повече природен газ по спот пазара. Другият фактор е, че повечето от доставките на природен газ са свързани с газовите хъбове, и там предлагането е по-голямо. Важно е да си припомним, че консумацията на газ зависи и от това колко студена ще бъде зимата. Все пак по-голямата част от Европа използва природен газ за отопление. „А ние не може да предвидим какво ще бъде времето тази зима“, припомни специалистът.

Същото може да се твърди донякъде и за възобновяемите източници, защото не може да се предвиди кога ще духа вятър, или ще грее слънце. Това се случи през август и септември в Европа, когато имаше по-малко вятър и нуждите от природен газ се увеличиха. Това са факторите, които доведоха до високите цени в района.

Доставките от Русия – основен фактор за поскъпването

До момента изброените фактори карат пазарите да реагират „нервно“ на цените, макар и в момента температурите да не са прекалено ниски за сезона. Понастоящем има един играч, който има възможността да увеличи доставките на природен газ за ЕС. Това е Русия. А през тази година поведението на руската страна е по-различно, спрямо това през последните години. Към момента Русия доставя синьо гориво основно в рамките на дългосрочните си договори. Страната има възможност да доставя чрез хъбове допълнителни количества, например през хъба на Санкт Петербург, но почти не го прави. Тя също така почти не резервира нов капацитет за пренос на газ по съществуващите газопроводи през следващите месеци.

В момента има спад от около 9 процентни пункта на складирания природен газ в едни от най-големите газохранилища в Западна Европа – пример за това е газовото съоръжение край саксонския град Реден, което е и най-голямото на стария континент. Другото подобно съоръжение, в което Газпром е ключов партньор, е газохранилището Бергермеер в Холандия. То също не е запълнено достатъчно добре, като се разглеждат данните от предишните години. Това показва и промяната в поведението на ключов играч като Русия на газовия пазар.

„Чуват се приказки от руски политици, че доставките може да бъдат увеличение, ако бързо стартира работата на газопровода „Северен поток 2“. Или ако клиентите подпишат дългосрочни газови договори“, споделя още експерът. Това поведение, разбира се, не е директно свързано с пазарното участие и поведение на участниците“, добави Страхота. Необичайното в случая е, че руската компания не отговаря на пазарните сигнали. А това е необичайно поведение за концерна. Трябва да е ясно, че те доставят около 40 на сто от природния газ за Европа и ние разчитаме значително на този доставчик.

Шанс за други газови играчи

По отношение на доставките от други места като Норвегия например, трябва да кажа, че страната е много предвидима в това отношение. Тя започна да добива повече природен газ и да го доставя през новата газова година. В момента обаче Европа няма много големи доставки на LNG природен газ покрай търсенето му в Азия. Полша например има подписан дългосрочен договор за доставки на втечнен природен газ и те не представляват проблем за цените.

„В момента би бил перфектният момент Азербайджан да се появи на европейския газов пазар. Европа е жадна за доставки на природен газ и има нужда от допълнителни количества“, споделя полският експерт. През миналата година страната подписа нов договор за доставки към Турция и аз си мисля, че сега е перфектният момент за увеличаване на доставките“, уточни специалистът.

Високи цени на енергията до пролетта

Ситуацията с цените на енергоносителите сега е извънредна, заради пиковете, които са достигнати. Това са немислими цени, но в момента има редица фактори, включително очакванията, емоциите и дори паниката. Затова мисля, че към момента няма причини, които ще спомогнат за намаляване на цените и е вероятно тези цените да се запазят през зимата. Разбира се може да има и известни флуктуации. И все пак зависи колко студена ще е зимата и от поведението на Русия, смята още Страхота. Тя добави, че все по-важна роля при цените ще имат и възобновяемите енергийни източници. Но драматични структурни промени в цените в следващите месеци са малко вероятни.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща