ЕК с 15 мерки срещу рекордните цени на електроенергията и природния газ

Брюксел позволява държавна помощ за компании и цели сектори, данъчни облекчения, отсрочка за плащане на сметките за уязвимите потребители, покриването на задълженията им чрез ваучери и др.

Енергетика / Свят
3E news
365
article picture alt description

Еврокомисията представи набор от общо 15 мерки за справяне с рекордните цени на природния газ и електроенергията. Те се отнасят както за гражданите, така и за бизнеса в държавите членки. От Брюксел отбелязват, че поскъпването не е изключено да продължи и по време на зимата. Според съобщението на ЕК, държавите от ЕС могат да използват предложените и одобрени мерки за справяне с непосредствения ефект от настоящото покачване на цените, но и за по-нататъшно укрепване на устойчивостта срещу бъдещи сътресения на енергийния пазар.

Списъкът на краткосрочните мерки е съставен от 8 броя. От ЕК предлагат предоставяне на спешна подкрепа на енергийно бедните потребители, например чрез ваучери или частични плащания на сметки. За целта могат да бъдат използвани средства от приходите по Схемата за търговия с емисии (СТЕ). Позволява се и предоставянето на временна отсрочка за плащането на сметките за ток и газ. Друга възможност е въвеждането на предпазни мерки, за да се избегнат прекъсвания по мрежите. Брюксел позволява на държавите членки да осигурят и временни, целеви намаления на данъчните ставки за уязвимите домакинства. Позволява се предоставяне на държавни помощи на предприятия или отрасли в съответствие с правилата на ЕС за държавната помощ. Предлага се също така усилване на международните действия, свързани с енергетиката, за да се гарантира прозрачност, ликвидност и гъвкавост на международните пазари. Еврокомисията препоръчва също да се предприемат разследвания за възможно антиконкурентно поведение на енергийния пазар, както и отправяне на искания към Европейския орган за ценни книжа и пазари (ESMA) допълнително да засили наблюдението на развитието на пазара на въглеродни емисии. Не на последном ясто Брюксел препоръчва улесняване на по-широк достъп до споразумения за закупуване на електроенергия от възобновяеми източници и подкрепа чрез съпътстващи мерки.

Паралелно с това ЕК предлага и 7 мерки, които да бъдат приложени в средносрочен план и от които се очаква ефект в по-близко бъдеще. Те са насочени към подкрепата за инвестиции в енергия от възобновяеми източници и енергийна ефективност, изграждане на капацитет за съхранение на енергия в подкрепа на развиващия се дял на ВЕИ, включително за батерии и водород. Паралелно с това Брюксел изисква от европейските енергийни регулатори да проучат ползите и недостатъците на съществуващата структура на пазара на електроенергия и да предложат на ЕК препоръки за промени, където това е уместно. От Брюксел допускат също така евентуално преразглеждане на регламента относно сигурността на доставките, за да се гарантира по-добро използване и функциониране на газовите хранилища в ЕС. Препоръчва се на държавите членки да направят и проучвания на потенциалните ползи от доброволното съвместно възлагане на обществени поръчки за осигуряване на резерви от синьо гориво. Във връзка с това се предлага и създаване на нови трансгранични регионални групи за риск по отношение на газа, които да анализират рисковете и да съветват държавите членки относно разработването на техните национални планове за превантивни действия и планове за действие при извънредни ситуации. От Еврокомисията препоръчват още засилване ролята на потребителите на енергийния пазар, като им се даде възможност да избират и сменят доставчиците си, да произвеждат собствена електроенергия и да се присъединяват към енергийните общности.

В Брюксел считат, че преходът към чиста енергия е най-добрата гаранция срещу ценови шокове в бъдеще, поради което той трябва да бъде ускорен. От Брюксел отбелязват също и че настоящата криза насочи вниманието и към значението на съхранението на газ в хранилищата на ЕС. Понастоящем Общността разполага с капацитет за съхранение за над 20% от годишното потребление на синьо гориво, но не всички държави-членки имат хранилища, а в същото времетяхното използване и задълженията за тяхното поддържане се различават.

От ЕК отбелязват, че настоящият скок на цените изисква бърза и координирана реакция. Съществуващите правни рамката дават възможност на държавите членки да предприемат действия за справяне с последиците от внезапни промени в цените.

Краткосрочната реакция трябва да бъде приоритетно чрез персонални мерки, които бързо да смекчат ефекти върху уязвимите групи, а мерките да могат лесно да бъдат коригирани, когато ситуацията се подобри, като паралелно се избягва намеса в динамиката на пазара или ограничаване на стимулите за прехода към декарбонизирана икономика. В средносрочен план политическият отговор трябва да се съсредоточи върху по-ефективното използване на енергия, намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и създаването на по-устойчив на скокове пазар на енергията, като същевременно се осигурява достъпна и чиста енергия за крайните потребители.

Във връзка с предложените мерки от Брюксел подчертават, че 20 държави-членки вече са предприели или планират да предприемат мерки, чийто основен акцент е върху намаляване на въздействието на високите цени върху най-уязвимите граждани, по-малките предприятия и по-енергоемките индустрии. Това включва въвеждането на тавани на цените и временни данъчни облекчения за енергийно бедните потребители или компенсирането им чрез ваучери, както и отпускането на субсидии, което може да се прави и за бизнеса.

Според Еврокомисията тези краткосрочни мерки могат частично да се финансират от приходите, генерирани от търговията с квоти, таксите и данъците върху цените на енергията, както и чрез екологичните налози. В настоящия контекст могат да се използват постъпилите по-високи от очакваните приходи от Схемата за търговия с емисии, които да се използват за финансиране на непредвидените нужди от целева социална подкрепа за уязвимите битови потребители. От Брюксел отбелязват, че между 1 септември 2020 г. и 30 Август 2021 г. приходите, генерирани от търговията с квоти възлизат на 26.3 млрд. евро.

По отношение на енергийно бедните групи в обществото ЕК препоръчва държавите да предприемат целеви социални плащания, които да им позволят да покриват нарасналите сметки. Но паралелно е добре да им осигуряват подкрепа за подобрения на енергийната ефективност в жилищата им, като същевременно се гарантира ефективно функциониране на пазара. В допълнение държавите членки могат също така да въведат предпазни мерки, за да избегнат прекъсванията електро- и газоснабдяването на тези потребители заради неплатени задължения, както и да позволят временни отсрочки за плащането на сметките, когато потребителите са в невъзможност. Отбелязва се, че няколко държави вече въведоха такива мерки още в началото на пандемията и сега те могат да бъдат удължени или повторени.

По отношение на възможностите за временно въвеждане на данъчни облекчения от ЕК отбелязват, че в различните държави-членки се прилагат различни ставки. Средно за ЕС те налозите върху цените на електроенергията бита възлизат на 41%, а за промишлеността – между 30 и 34 на сто. По-ниско е облагането върху газа за домакинствата – средно 32%, а за бизнеса – между 13 и 16 на сто. В същото време директивите, регулиращи данъчното облагане, дават възможност за известна гъвкавост. Така държавите членки могат временно да освободят или да прилагат намалена ставка за електроенергията, газа, въглищата и твърдите горива, използвани от домакинствата. Възможно е също така временно освобождаване или намаляване на нивото на данъчно облагане директно, посредством диференцирана ставка или чрез цялостно или частично възстановяване на платения данък. Държавите от ЕС имат възможност да намалят и размера на ДДС, стига той да не пада под минималния изискуем за Общността.

От ЕК уточняват още, че мерките от общ характер, които помагат еднакво на всички потребители на енергия, не се смятат за държава помощ. По-целенасочени мерки за подкрепа могат да бъдат използвани, за да се помогне на предприятията или индустриите да да се адаптира своевременно и да участва пълноценно в енергийния преход. Ако са в съответствие с правилата за държавна помощ и за международни субсидии, ще се гарантира, че подобни мерки не се случват неправомерно и в нарушение на правилата в ЕС.

Според Еврокомисията насърчаването на сключването на дългосрочните споразумения за закупуване на енергия от ВЕИ могат да осигурят ползи както за промишлените потребители на електроенергия, така и за производителите на възобновяема енергия. Такива споразумения обезпечават сигурност както за производителя, така и за потребителя, който си осигурява стабилна цена за по-дълъг период от време. Затова ЕК ще работи с държавите членки за улесняване на сключването на такива договори за закупуване на чиста енергия, включително и от страна на малките и средни предприятия, включително чрез залагане на стандартни клаузи в договорите.

В настоящия контекст на високите цени, според ЕК, е по-важно от всякога да се предвидят рисковете за сигурността на доставките и гарантиране на прозрачността и целостта на функционирането на пазарите, премахването на опасенията от манипулативни практики или злоупотреби, включително по отношение на текущото развитие. Това изисква мобилизиране на всички лостове за наблюдение на пазара и прилагане възможностите на регулаторите за контрол. ЕС има силни и надеждни инструменти, чрез който да се открият манипулации на пазара - Регламента за целостта и прозрачността на пазара на енергия на едро (REMIT). От Брюксел отбелязват, че в обществения дебат около скока на цените се появи опасение за възможно нарушаване на конкуренцията от страна на компании, участващи на европейските газови пазари. Затова и Еврокомисията вече разследва приоритетно всички твърдения за възможно антиконкурентно и манипулативвно търговско поведение от страна на производители и доставчици на природен газ. В тази дейност Комисията си сътрудничи тясно и със съответните органи в държавите членки.

По отношение на появилите се опасения относно функционирането на европейския пазар на въглеродни емисии и непазарното повишаване на цените, от ЕК отбелязват, че не са налице доказателства за спекулативно поскъпване. Формирането на справедливи цени и целостта на европейския пазар на въглеродни емисии се гарантират от стабилния режим на надзор, приложим и за други финансови пазари.

Предвид глобалния характер на настоящия скок в цените, международното сътрудничество в областта на предлагането, транспортирането и потреблението на природен газ може да помогне за поддържане на цените под контрол. Затова ЕК води диалог с основните страни производители и потребители на природен газ за улесняване на търговията. Целта е чуждите партньори да имат за цел да подобрят ликвидността и гъвкавостта на международния пазар на газ и да се осигурят достатъчни количества и конкурентни доставки на синьо гориво за ЕС.

Еврокомисията планира през декември да преразгледа регламента за сигурността на доставките на газ. В този контекст устойчивостта на газовия пазар на ЕС може да бъде засилена, например чрез разпоредби за по-лесен достъп до трансграничните капацитети за съхранение, така че държавите членки да получат достъп до хранилища, намиращи се извън техните граници. Също така е възможно въвеждането на нови механизми за подпомагане, рчез които да се гарантира, че наличните капацитети за съхранение на газ се използват оптимално. От тази гледна точка от ключово значение е държавите членки да въведат необходимите технически, финансови и правни норми за трансгранични доставки на синьо гориво. ЕК също така ще проучи възможностите за съвместното осигуряване на стратегически резерви от газ чрез участието в схема за съвместни покупки.

Въпреки че все още няма ясни доказателства, че алтернативна пазарна рамка би осигурила по-ниски цени на електроенергията, ЕК ще възложи на Агенцията за работата на енергийните регулатори (ACER) оценка на ползите и недостатъците на настоящата дизайн на пазара на едро на ток, наред с други възможности за справяне със ситуации на изключителна нестабилност на цените. Междувременно от регулаторите ще се поиска предварителна оценка на ситуацията на пазара на ток, за което ACER да докладва до средата на ноември.

Освен това е важно също така да се адаптира устойчивостта на енергийната система към новоразвиващите се рискове като киберзаплахи или екстремни метеорологични условия. В тази връзка ЕК ще се ангажира действия до края на 2022 г. за допълнително подобряване на устойчивостта на критичната енергийна инфраструктура с оглед на новоразвиващите се заплахи. Те ще включват нови правила за киберсигурността в електроенергийния сектор, които да са в пълен синхрон с хоризонталното законодателство в областта на киберсигурността.

От ЕК обръщат внимание и на съхранението на електроенергия, което се превръща във все по-важно за енергийния сектор на ЕС и неговата устойчивост. Според Брюксел в средносрочен план трябва да се осигури възможност и необходимата инфраструктура. Увеличаването на съхранението на електроенергия паралелно ще подпомага и интегрирането на възобновяеми източници в системата и преодоляването на моментите на пиковото търсене. Съхранението също може да понижи цените в моментите на върхово потребление, когато генериращите мощности, използващи изкопаеми горива, често определят цената. Необходими са значителни инвестиции в тази област. Затова ЕК ще определи ключовите за ЕС бъдещи действия в подкрепа на развитие на съхранението на електроенергия като ключов инструмент за гъвкавост, осигуряващ и равни условия за всички.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща