Никола Газдов: По неволя родните индустриалци станаха най-зелените предприемачи на ЕС

Земеделците също могат да увеличат приходите си чрез инсталиране на соларни модули

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
815
article picture alt description

На 15 октомври София ще бъде домакин на международната конференция "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България", организирана от Dir.bg и 3еNews. Oсновните въпроси в Европейския зелен пакт, касаят трансформацията на всички икономически сектори - от енергетика до селско стопанство. За да коментира как според него е най-удачно да протече зеленият преход у нас, разговаряме с Никола Газдов, председател на управителния съвет на Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия.


Г-н Газдов, зеленият преход не е свързан само с енергетиката, а с всички сектори на икономиката. Как виждате вие съвместното развитие на земеделието и ВЕИ централите в бъдеще? Ще обсъждате ли тази тема на предстоящата конференция "Зеленият преход - предизвикателства и решения за България"?

Зелената трансформация обхваща всички сектори. Вярно е, че говорим най-много за енергетиката, но в сектори като индустрия, селско стопанство, транспорт също сме свидетели на зелена трансформация. Любопитно е, че в България индустрията поде инициативата с инвестиции в мерки за енергийна ефективност и производство на зелена енергия. Новите ВЕИ проекти не са нуждаят от финансови субсидии. Те са конкурентни на пазарен принцип и десетки предприятия изградиха подобни проекти, за да намалят разходите си. Свидетели сме на тиха революция, при която дори енергийно интензивната индустрия вече произвежда ток от слънцето, за да покрива нуждите на производствените си процеси. Така, преследвайки своите корпоративни цели, индустриалците у нас реално са двигател на зеления преход. Изводът от това е, че няма конфликт между интересите на бизнеса и целите на енергийната трансформация.

Очаквам да видим подобно развитие и в земеделието. Благодарение на възобновяемата енергия, земеделците вече имат възможност за двоен добив. Тоест, освен от производство на земеделска продукция да печелят и от добив на зелена енергия. Това вече е факт на много места в Европа, САЩ, Близкия Изток и е познато под термина агриволтаика. Какво пречи, например, да има оранжерии за производството краставици и зелен ток? Технически няма проблем, но поради административни рестрикции това засега не се случва. По същия начин може да се изградят и големи инсталации за производство на зелен ток на полето.

Има варианти, при които слънчевите панели са издигнати нависоко, за да може техниката да преминава под тях. Използва се и дизайн със следящи конструкции, при който се планират големи междуредия и това позволява използването на стандартна земеделска техника. Производството на възобновяема енергия ще помогне на земеделците да увеличат значително приходите си, без да правят големи компромиси с добива от основния си бизнес. Това е огромна възможност и за енергетиката да се демократизира и да включи нови играчи, а за земеделците - да се "застраховат" срещу климатичните изменения и сътресенията на пазара, като си осигурят един източник на гарантиран приход.

Хората искат да увеличат приходите си и да намалят енергийните си разходи.

Така е и това е напълно разбираемо. Вярвам, че е възможно да разширим още повече кръга на инвеститорите в зелена енергия. Защо да не бъде редактиран Законът за АДСИЦ, така че управлението на възобновяеми енергийни мощности да стане достъпно за институционални инвеститори и за обикновени граждани? Хората на драго сърце ще вложат част от спестяванията си във ВЕИ проекти, пред алтернативата да плащат такси, за да държат парите си на банков влог. Новият парламент има невероятната възможност да "отключи" сериозен инвестиционен ресурс, при който голяма част от добавената стойност остава в България.

Как е най-удачно да протече зеленият преход у нас? На какви технологии трябва и може да разчита България?

Този въпрос няма лесен отговор. Енергийните пазари в Европа и Азия са полудели, но дори при тези исторически нива, въглищните централи са извън пазара. Те не могат да бъдат рентабилни и се нуждаят от субсидии, за да работят на загуба. С краен срок за излизане от въглищата, или без него - бъдещето пред ТЕЦ-овете не е розово. Ако оставим настрана политическите лакърдии, България трябва в спешен порядък да изготви план за трансформация на енергийната си система и да приеме мерки за подкрепа и преквалификация на засегнатите групи.

Като че ли са три основните въпроси, на които трябва да бъде намерен отговор. Първият е, с какво и кога може да бъде заменена тази генерация. Все пак, става дума за големи мощности, които произвеждат около 40% от електроенергията в страната. Вторият въпрос е, как заетите в сектора 12000 души да запазят своите работни места. Третият въпрос е свързан с гарантиране на доставките и стабилността на енергийната система.

По първата тема - въглищните ТЕЦ няма да бъдат заменени с нови газови мощности. Те са скъпи, а и от ЕК дадоха ясен знак, че няма да подкрепят в Плана за възстановяване да бъде включена голяма газова централа. Нови ядрени мощности също са в сферата на невероятното, с оглед на серията от провали в миналото, много неясноти и рискове и дългия срок за реализация. Очакването за прекалено висока себестойност на произведената електроенергия не помага да се наклонят везните в полза на нов АЕЦ.

Логиката сочи, че България ще разчита все повече на нови възобновяеми източници в следващите години. За да се случват нови ВЕИ проекти, обаче, трябва да бъде опростена правно-административната рамка. Интерес от инвеститорите не липсва, но инвестиционният процес у нас отнема твърде много време. Процедурите са сложни, а част от тях са наситени с ограничения, останали от 2012-2013 г., когато народните представители дръпнаха ръчната спирачка на сектора. Очакванията са това да се промени и след като бъде избран новият парламент, бързо да бъдат приети законови промени. Ако се съобразят с мнението на бизнеса, индустрията и неправителствения сектор, депутатите ще помогнат за по-бързото развитие и реализация на нови проекти. Премахването на административните пречки пред развитието и изграждането на зелени проекти може да създаде условия за реализацията на поне 10 гигавата нови ВЕИ мощности до 2030 г..

Втората темата е за заетостта. Разбираемо е притеснението на хората, но дяволът не е толкова черен. Във ВЕИ сектора има огромен глад за кадри - както за инженери, така и за нискоквалифициран персонал. Пазарът в цяла Европа расте с бързи темпове и конкуренцията за кадри само ще се засилва в следващите десет години. Който има желание да работи, ще си намери бързо работа.

Секторът има ли възможност да обучава тези хора?

Обучението на специалисти е ключово. За да бъде задоволено търсенето на подготвени кадри трябва да се изготви методология за обучение на хората за различни длъжности - проектанти, инсталатори, оператори на централи. С колеги отдавна обсъждаме нуждата от създаване на Академия за подготовка на кадри. Можем да се поучим от IT сектора, където приложното обучение работи много добре. Една от дейностите на АПСТЕ в следващите години ще е свързана с изготвянето на програми за обучение и преквалификация на специалисти. Така ще помогнем и на членовете си да имат достъп до хора, които ще разполагат с необходимите познания и опит, за да работят по реализацията на зелени централи в България и по света.

А как в зеления преход ще се гарантира сигурността на енергийната система?

Това е третият важен въпрос - за гарантирането на доставките на електроенергия. Покрай пазарните аномалии и високите цени на борсовия ток в последните седмици, някои експерти обвиниха ВЕИ, че подриват сигурността на електроенергийните системи. Това е погрешно схващане. Нови възобновяеми електроцентрали ще продължат да се изграждат, защото те са рентабилни при много по-ниски ценови нива от борсовите котировки. Това не подлежи на съмнение. Сигурността на доставките ще бъде постигната с редица мерки - междусистемна свързаност, либерализация, системи за съхранение на енергия, зелен водород и други. Това ще ни помогне в дългосрочен план да декарбонизираме енергетиката си без да правим компромиси със сигурността на системата.

И в момента регионът разчита много на българската енергетика, за да балансира цените. Искам да поговорим обаче за административните пречки при ВЕИ проектите. Те и в момента май не спират инвеститорския интерес? Вече има заявки в ЕСО за присъединяване на над 8000 MW зелена енергия. Очаквате ли този бум да продължи?

Мрежата се нужда от инвестиции и сериозно подсилване. Както преносната мрежа високо напрежение на ЕСО, така и разпределителната мрежа на средно и ниско напрежение. Това е една от позициите, в които Планът за възстановяване се нуждае от преработка.

Относно запитванията за хиляди мегавати - твърде рано е да се говори за "бум". По-скоро виждаме ранната фаза на инвеститорския интерес. Но от запитване до сключването на договор за присъединяване и реално изграждане има дълъг път. Между 2 г. и 5 г. години къртовски труд и адски тромави процедури. Много е важно да бъде опростена и направена прозрачна процедурата за присъединяване към енергийната мрежа. Ето сега имаме над 8 гигавата нови запитвания, но за да може някой да получи становище или предварителен договор за присъединяване, трябва първо да се извървят градоустройствени процедури. А те отнемат между 6 и 18 месеца. Това е абсурдно, защото в този период се харчат пари, инвестират се усилия, ангажират се множество институции, а дори не е сигурно, че на дадена територия има възможност да се изгради енергиен обект и той да бъде присъединен към мрежата.

Това е несигурност както за инвеститорите, така и за системния оператор и електроразпределителните дружества. Те получават запитвания от потенциални ВЕИ инвеститори, но няма как да знаят кое запитване е реалистично и кое - спекулативно. Работим по предложения за промяна на съществуващия режим и сме отворени за съвместна работа с ЕСО и с разпределителните компании.

Сега очакваме новото правителство да помогне за промени в нормативната база.

Първо индустрията трябва да си свърши работата. Заедно с други секторни организации работим по предложения за промени в нормативната база. Ще съгласуваме идеите си с индустриалните организации и с неправителствения сектор, след което ще запознаем с тях депутатите в бъдещото Народно събрание. Надяваме се и очакваме да има конструктивен подход от страна на народните представители. Защото България загуби близо година, в която нямаше работещ парламент, който може да модернизира енергийното законодателство. Това трябва бързо да се промени сега, ако искаме да участваме като печеливша страна в новата индустриална революция.

По повод на високите цени на електроенергията сега - може ли да се търсят виновни при високата цена на парниковите емисии, както и за природния газ? И дали ВЕИ централите могат да помогнат за понижаване на цените?

Има много спекулации за това, защо се увеличават цените. Една от най-абсурдните тези е, че това се случва заради зелената сделка на ЕС. Истината е, че дори в Китай ситуацията е критична и цели провинции въвеждат режим на електроенергията. Цените в САЩ също се покачват. Само преди година пък си говорихме за рекордно ниски цени. Тогава електроенергията на европейските пазари се понижи до нива под 20 евро на мвтч и и пак нямаше търсене.

Има множество фактори, не бих се наел да твърдя кой от тях има най-голяма тежест. Но е сигурно че, ВЕИ вече помагат. Ето, неволята превърна българските индустриалци в едни от най-зелените предприемачи на ЕС. Те инвестират в изграждане на соларни централи за собствена консумация не от любов към спорта, а за да намалят разходите си. Това беше видимо и преди кризата, но шокът от последните няколко седмици повиши значително интереса към евтиния зелен ток. До края на годината се очаква и в България да бъдат подписани първите дългосрочни договори между ВЕИ производители и корпоративни консуматори. Бизнесът търси дългосрочна ценова сигурност, а възобновяемите източници могат да я предложат.


"Първото издание на събитието "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България" ще се проведе хибридно на 15 октомври в Интер Експо Център и на: https://greentransition.bg 

Събитието има за цел да събере европейски лидери, ключови фигури от българската политика и бизнес, синдикати, водещи експерти, неправителствени организации и медии на откровен разговор за решенията, възможностите и предизвикателствата, които Зеленият преход ще постави пред икономиката и гражданите на България. Време е да започнем този важен обществен разговор, за да бъде Зеленият преход справедлив, разбираем и успешен за страната ни.

За участие в събитието онлайн може да се регистрирате ТУК.
 

Събитието се реализира с подкрепата на "Филип Морис България", "Аурубис България", VISA, "УниКредит Булбанк", "Дънди Прешъс Металс", Brown to Green,"ПроКредит Банк", "Дейзи Тех АД", "Загорка", "Контур Глобал Марица Изток 3", ЧЕЗ,  „Девня Цимент“, "AES Bulgaria", "Контракс", „Солвей Соди“, „Геотехмин ООД“, "Bianchi Coffee".


 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща