Атанас Пеканов: В следващите 7 години по Плана за възстановяване в икономиката ни ще се влеят 20 млрд. лева
Освен инвестиционни проекти Планът за възстановяване и устойчивост съдържа и много реформи. Това каза вицепремиерът Атанас Пеканов след заседанието на МС. Той смята, че това е правилният подход, защото в бъдеще, когато идват допълнителни финансови средства, не трябва да има само инвестиционни проекти, но и да има реформи към тях.
"Новата версия на плана съдържа 57 инвестиционни проекта и 43 реформи", посочи Пеканов и добави, че служебното правителство е успяло да надгради с 11 нови проекта и 7 нови реформи.
Общата сума, която страната ни ще получи от Механизма за възстановяване и устойчивост, е 12,6 млрд. лева. Очаква се и допълнителен икономически импулс, който ще дойде и от частните инвестиции, които ще бъдат предизвикани от тези инвестиционни проекти, от още 8 млрд. лева.
"Т.е. в следващите седем години по този план ще се влеят в българската икономика общо около 20 млрд. лева", добави служебният вицепремиер. Атанас Пеканов увери, че няма да има забавяне на средствата по плана и те не са поставени под риск.
Служебният кабинет е надградил с 11 нови проекта и 7 нови реформи. Пеканов отново обясни, че средствата за България не са в риск.
Пеканов подчерта, че важна за Плана е приемствеността. Той е отправил апел към политическите партии да обсъдят две „горещи” теми - в сферата на енергетиката и в сферата на върховенството на закона.
„Планът изисква да заложим амбициозни реформи, които ще се случат в следващите години. Не е редно и не е правилно служебен кабинет да определи как ще адресираме критиките, например, по отношение върховенството на закона. Тези въпроси са от изключителен политически характер и ние трябва да знаем и да имаме приемственост - какво е готово да гласува следващото регулярно правителство”, обясни още вицепремиерът.
Пеканов посочи, че дори страните, които вече са представили проектите си, все още не са получили пари. Той изрази задоволство, че средствата по някои приоритетни и важни области са били увеличени. Като пример даде образованието и здравеопазването.
„В сектор „Образование“ успяхме да надградим и разширим съществуващите проекти, например с проекта за Национален STEM център за обучение на учители. В сферата на науката е засилена Програмата за ускоряване на икономическото възстановяване и трансформация чрез наука и иновации, като се засилва и въвежда част за стимулиране на най-иновативните фирми – тези, които са отличени с иновационен печат от европейските институции. Програмата за развитие на индустриални паркове в сферата на Министерство на икономиката също е с нов дизайн с цел по-цялостно развитие на тези паркове и включване на ЕИБ като партньор, което ще донесе допълнителен лостов ефект“, отбеляза вицепремиерът.
Атанас Пеканов допълни, че Програмата за икономическа трансформация също е разширена, като съдържа три отделни фонда. „Тук се въвежда модел на финансови инструменти, които да гарантират, че именно тези фирми, които имат възвращаемост на инвестициите си, ще получават тази помощ. Остава трудният въпрос за баланса между финансовите инструменти и т.нар. грантове. Все още водим дискусии, тъй като безвъзмездната финансова помощ е много важна, за да подпомогне икономиката по-бързо“, обясни той.
Вицепремиерът наблегна и на друга основна част от Плана за възстановяване – енергетиката. Той отбеляза, че червените линии между позицията на България и ЕК за бъдещето на въглищните региони остават. Пеканов призова политическите партии към дискусия по този въпрос, защото той ще доведе до дългосрочни последици за някои български региони.
„Редно е решенията да бъдат взети от демократично избраните ни представители, за да има приемственост. Въпросът с бъдещето на въглищните региони ще дискутираме с политическите партии“, отбеляза той.
Атанас Пеканов припомни, че от Плана за възстановяване отпадна проектът за модернизиране на „Напоителни системи“ ЕАД. Той обясни, че проблемът е бил, че не е отговарял на изискванията да се докаже, че изпълнението му няма да навреди на околната среда.
„Като компенсация сме предложили Фонд за модернизация на селското стопанство, чрез който земеделският сектор да може да прави модернизация на стопанствата“, допълни вицепремиерът.
Той напомни, че в Плана бяха намалени и средствата за столицата. Пеканов обясни, че е взел такова решение, тъй като в дългосрочен икономически план не е удачно толкова много от развитието на страната да се фокусира единствено в един град, било то и София. Проектът за метрото остава, а намалението на средствата е за сметка на модернизиране на ВиК системите.
Атанас Пеканов акцентира върху два нови проекта в сферата на бизнес средата: за наблюдаване на рисковете и проект за киберсигурността.
„Комуникирахме активно със стартъпите, за да видим как ще гарантираме, че те ще останат в България и ще развиват дейността си тук“, допълни той.
Друга предвидена реформа е създаването на Съвет за икономически анализи, в който да влизат водещи български икономисти, които преподават в престижни университети.
Атанас Пеканов обърна внимание и на компонента „Социално включване“. „Важна е реформата за индексирането на гарантирания минимален доход. Това ще гарантира индексация на доходите на най-социално изключените в страната“, обясни той.
Вицепремиерът отбеляза, че в сферата на здравеопазването има намаляване на средствата, които са били планирани за саниране на болници. Той посочи, че фокусът е върху закупуването на нова и модерна апаратура. По това перо България ще се сдобие и със седем медицински хеликоптера с прилежащите към тях площадки.
Ще бъде създадена Комисия за енергиен преход и за стимулиране на производство на електроенергия от ВЕИ.
Вижте още:
Реално обновяване на енергетиката и бум на ВЕИ индустрията може да очакваме в следващите години