Значително поевтиняване на акциите в Западна Европа в четвъртък

Фондовите индекси в Западна Европа се понижиха значително в четвъртък между 1.68 и 2.55 процента на фона на общата предпазливост сред инвеститорите на световните пазари, тъй като опасенията за икономическото възстановяване се появиха отново. Във фокуса на внимание е и ситуацията с разпространението на новите щамове на коронавируса.

Търговците, наред с другите неща, направиха оценка на протокола от заседанието на Федералния резерв на САЩ (Фед) през юни (15 и 16), публикуван снощи, след като пазарите извън САЩ вече бяха затворили.

От публикувания протокол на Фед става ясно, че някои членове на борда на Централната банка на САЩ виждат възможност за по-рано от очакваното намаляване на стимулите при наличието на ускорен растеж на американската икономическа активност. „Различни участници в срещата отбелязаха, че в светлината на най-новите статистически данни условията, поставени от Федералния резерв, за да може той да започне да намалява обема на покупките на активи, ще бъдат създадени малко по-рано, отколкото се предполагаше на предишни срещи“, пише в протокола.

Други, обаче, отбелязват, че по-слабите от очакваните данни за пазара на труда в САЩ през май изискват от Фед да бъде търпелив при планирането на следващите си стъпки.

Като цяло членовете на борда на Фед по време на срещата на 15-16 юни стигнаха до заключението, че напредъкът в придвижването към целите на централната банка все още е недостатъчен, въпреки очакванията той да продължи.

Председателят на Федералната резервна банка на Атланта Рафаел Бостич заяви във виртуална реч след публикуването на протокола, че моментът, в който Фед ще започне да намалява програмата за месечното обратно изкупуване на облигации в размер на 120 милиарда долара наближава. В протокола, обаче, не се посочва времевата рамка, в която това може да се случи.

Статистическите данни, публикувани в четвъртък, показват възстановяване на германския износ през май. Обемът на експорта, коригиран с календарни и сезонни фактори, се е увеличил с 0.3% в сравнение с предходния месец, според статистическата агенция на Германия (Destatis). Икономистите прогнозираха подобен ръст, според The ​​Wall Street Journal. От своя страна обемът на коригирания внос се е увеличил с 3.4%.

Специално внимание инвеститорите отделиха на решението на Европейската централна банка (ЕЦБ) да преразгледа стратегията си за парична политика, като промени целта си за инфлация от 2% в средносрочен план. Досега целевата горна граница беше 1.8%, която не се спазваше по време на пандемията. В същото време регулаторът отбелязва, че целта за инфлация е симетрична. Това означава, че положителните или отрицателните отклонения от целевия процент са нежелани.

Управителният съвет на ЕЦБ потвърди, че лихвените проценти остават основният инструмент на паричната политика и засега промяна не се налага. Други инструменти, включително обратно изкупуване на активи и операции за дългосрочно рефинансиране, ще останат неразделна част от политиката на регулатора, но ще се използват при необходимост.

"Новата стратегия е солиден стълб, който ще ни даде ориентир за прилагане на паричната политика през следващите години", заяви председателят на ЕЦБ Кристин Лагард, цитирана в официалното изявление на регулатора.

Членовете на борда на ЕЦБ отбелязват, че изменението на климата оказва значително влияние върху ценовата стабилност и регулаторът се ангажира да прилага мащабен план за действие във връзка със ситуацията.

До обед общият индекс на най-големите компанни в Западна Европа STOXX 600 спадна с 1.24%, а след националните измерители на „сините чипове“ с най-голямо понижение беше испанският измерител IBEX 35 (-2.18%), следван от италианския FTSE MIB (-2.15%), френския САС 40 (-1.73%), британския FTSE 100 (-1.37%) и германския DAX (-1.16%). Следобед нидходящият тренд не само че се запази, но се и ускори.

Източник: MarketWatch

От таблицата по-горе е видно, че с най-голям дневен спад затвори италианският индекс FTSE MIB, а с най-малко понижение завърши британският FTSE 100.

Лидер по спад сред компонентите на STOXX 600 бяха акциите на германския разработчик на софтуер Teamviewer, които загубиха 14.27%.

Акциите на британския доставчик на храни Deliveroo спаднаха с 2.3%, въпреки че подобри прогнозата си за 2021 г. благодарение на силните резултати от второто тримесечие.

Книжата на френско-италианската Stellantis се понижиха с 3.2% на борсите в Париж и Милано. Автомобилният производител, създаден по-рано тази година от сливането на италианско-американския Fiat Chrysler Automobiles (FCA) и френската PSA Group, очаква високи продажби за първата половина на 2021 г., но предупреждава, че по-ниското от планираното производство ще се отрази негативно на паричните потоци. 

Сред губещите бяха и книжата на норвежката компания TGS-NOPEC Geophysical за проучване на петрол, които също също показа значителен спад (-8.7%), както и на датската Chr. Hansen Holding, специализирана в областта на биологичните науки (-7.4%).

В същото време лидер по растеж на STOXX 600 бяха акциите на германската Knorr-Bremse, която е специализирана в производството на спирачни системи за камиони и търговски превозни средства. Цената им поскъпна със 7.26%.