Договори на Агенция "Пътна инфраструктура" дадени на прокурор

Министърът на финансите дава на прокуратурата договори на Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), заради възложени договори над нейния бюджет. Това обяви по време на втория обществен съвет министър Асен Василев, който представи разходите на държавата и начина, по който са правени в страната от централната власт и общините, или както той се изрази къде отиват парите на данъкоплатците.

Министърът даде пример за механизма за непрозрачното „ин хаус“ разходване на публични средства от АПИ: “Прави се доклад към Управителния съвет за супер спешен ремонт или строителство на конкретен обект. След това този разход се одобрява, като се посочва необходимите средства да бъдат осигурени от държавния бюджет. Към строителите не достига този доклад, в който се казва, че към момента АПИ не разполага с този финансов ресурс, казва им се „Стройте!“. Това се прави без оглед дали бюджетът има заделени тези финансови средства, дали законът за бюджета за годината позволява тези разходи, обоснован ли е този разход. По този начин АПИ задължава държавата непрекъснато през последните години, като само за първите четири месеца на тази година са направени възлагания за 2,9 млрд. лв., при годишен бюджет на АПИ от 382 млн. лв. „Това не е просто пример за липса на контрол, това е престъпление. Говорили сме с ръководството на МРРБ тази практика да бъде дадена на прокуратурата“, заяви министър Василев. Той даде и конкретни примери за договори на АПИ, по които прогнозните стойности са надхвърляни многократно.

Според министър Василев, тази практика на АПИ е „толкова дълбоко неморална и към изпълнителите на тези поръчки, и към всички, които чакат този държавен ресурс, за да може той да бъде даден за нещо смислено. Но истината е, че тази сметка ще трябва да я платим всички ние". По думите му, пътното строителство в България е в това положение дълги години, а сектор, който е управляван по този начин, няма как да направи качествени пътища, въпреки огромните финанси, заделени от държавата за него.

Освен това, от представената презентация пред Съвета е видно, че до април 2021 г. АПИ е възлагала дейности четири пъти над одобрения бюджет. От 2019 година до април тази година АПИ е поела допълнително ангажименти за текущ ремонт и поддръжка над стойността на договорите за над 2.5 млрд. лева над бюджета, с който разполага, с обяснението че останалата част от парите ще се осигурят от пътните такси. За първите четири месеца на 2021 година АПИ има надвишаване на годишния бюджет за текущи ремонти с 1.3 млрд. лева.

В същото време в периода 2018 до 31 май 2021 г. реализираните приходи възлизат на 122 млн. лв. от пътни такси при планирани 1143 млн.лв. По този повод министър Василев каза, че това е причината да не можем да завършим нито една магистрала. „По този модел не може да имаме читави пътища, въпреки заделения огромен ресурс за тях. През миналата година е била планирано през пътни такси АПИ да събере 450 млн. лева, а е събрала 77 млн. лева“, уточни финансовият министър.

Той беше категоричен, че това не е липса на контрол, това е престъпление и е дълбоко неморално, както към изпълнителите на поръчките, така и към тези, които чакат обществен ресурс. „Истината е че тази сметка трябва да я платим или да предоговаряме с някои от фирмите. За около 300 - 400 млн. лева вече сме поставени пред свършен факт и сметката ни е изпратена“, каза финансовият министър.

Другият пример е държавната фирма “Авотмагистрали”, в която също има договори, за които има данни за престъпление.

От презентация става ясно, че “Автомагистрали” са сключили договори за 5 473 млн. лева за периода 01 януари 2019 – 30 април 2021 г. с подизпълнители. Най-много поръчки са отишли при "Автомагистрали Хемус" АД (30 договора за 960 млн. лева), следвана от "ГБС-Инфраструктурно Строителство" АД (19 договора за 513 млн. лева); "Хидрострой"АД (2 договора за 475 млн. лева); „Грома Холд“ ЕООД (6 договора за 395 млн. лева); "АБ АД" (3 договора за 335 млн. лева) и още 8 строителни фирми за общо 86 договора на стойност 1 776 млн. лева.

По време на дебата финансовият министър заяви, че проблемът е много по-сериозен, тъй като, ако се направи проверка на свързани лица, ще се види, че в определени фирми се концентрират средства, идващи от различни министерства.

От представянето на министър Асен Василев стана ясно още, че държавата харчи огромни средства без прозрачност и „затова нямаме читави пътища“. В посочения проверяван период държавата е сключила договори за 31.4 млрд.лв., възложени от разпоредители с обществен ресурс. От посочената сума публичните предприятия са получили 19.299 милиарда лева , а разпоредителите с държавен бюджет - 12.111 млрд. лева.

През обществени поръчки с повече от един участник са изхарчени 18. 976 млрд. лева.; през обществени поръчки с един участник - 3.997 млрд. лева, а без обществени поръчки /т нар. In- house/ - 8.438 млрд. лева.

„Харчим огромни средства без достатъчна прозрачност - тази информация до вчера я нямаше и Министерството на финансите“, каза Асен Василев.

Той даде и конкретен пример от дейността на АПИ. Разходът на държавата за периода 2018 - 2021 година по два договора за проектиране, изграждане и поддръжка на ТОЛ системата е 321 млн. лв., но има приложения към анекс с изпълнителя, с които отпадат значими технически параметри от първоначалния договор без намаляване на стойността на договора.

От презентацията става ясно още, че най-големите крайни изпълнители на договори с обществен ресурс в периода 2019 - април 2021 година са: Обединение Консорциум Аркад получил 2.587 млрд. лева; Автомагистрала Хемус" АД - 960 млн. лева; ДЗЗД Джен Дуй ЖП Елин Пелин - 599 млн. лева; Фарма Консорциум - 595 млн.лева; Твел АОА - 428 млн. лева; ЕС Билд /през ДП "Пристанищна инфраструктура"/ - 393 млн. лева.

Финансовият министър добави, че порочната практика с поръчките не е само в министерствата и техните агенции, но и в общините. Техните капиталови разходи и тези за издръжка са 43% от всичките им разходи. В презентацията си министърът посочи как чрез постановления на Министерския съвет са одобрявани допълнителни разходи за общините, какво е разпределението им по области и за какво приоритетно е харчено от общините, както и кои са договорите без обществена поръчка, или тези само с един участник. В презентацията за общините също са видими концентрациите на разходваните средства в определени фирми, както и поръчки само с един участник. „Разходите на общините са съпоставими с тези за „Турски поток“, сравни финансовият министър. Той посочи, че интересен факт, който се наблюдава при общините, е, че има одобрени и отпуснати средства, например целево за детските градини, но процесът по строителство им изключително много се бави.

При местната власт най-много поръчки са възложени от община Бургас (18 договора за 155.6 млн. лева), следвана от община Варна (155 договора за 100.8 млн. лева), община Пловдив (32 договора за 74.7 млн. лева), община Русе (17 договора за 35.247 млн. лева), община Велико Търново (40 договора за 31.2 млн. лева), община Перник (7 договора за 24.8 млн. лева), община Плевен (21 договора за 17.060 млн. лева) и община Стара Загора (12 договора за 3.1 млн. лева).

Основното послание на финансовия министър на днешния Обществен съвет е, че е необходим по-ефективен контрол на харченето на публични средства и за събиране на данъците. Целта на осветляването на капиталовите разходи е да се осмислят приоритетите на държавата в разходната политика и за в бъдеще те да се случат чрез обществен дебат. Трябва да е ясно и с какви практики в общественото възлагане се правят разходите, призова министър Асен Василев, цитиран в разпространено до медиите съобщение от пресцентъра на финансовото ведомство.

„Дебатът за новия бюджет трябва да се състои и чрез преглед на всички тези скрити договори, задължаващи държавния бюджет за бъдещи разходи“, препоръча финансовият министър. Той беше категоричен, че досегашната практика на държавно финансиране с постановления на Министерския съвет на принципа „Да се даде!“ трябва да се спре веднага.

„Различният подход към капиталовите разходи на държавата трябва да е чрез дискусия на експертно ниво, да се подготви списък от проекти, те да бъдат публично представени, да се обсъдят и да бъдат одобрени от Народното събрание, а не както е било досега – на тъмно и без яснота за финансирането на проектите“, смята министърът. По думите му, този нов подход трябва да се приложи и в работата по капиталовото бюджетиране на големите държавни предприятия, защото техните разходи трябва също да подлежат на държавна преценка.