Политиките в енергетиката между два парламентарни вота

Икономика / България
3E news
1184
article picture alt description

Статия от сп. „Енергетика – електроенергийни ракурси“

45-тото Народно събрание не успя да излъчи състав на Министерския съвет и след като изпълнението на конституционната процедура недвусмислено показа необходимостта от предсрочни избори, държавният глава Румен Радев издаде указ за разпускане на Парламента, назначи служебно правителство и насрочи парламентарния вот за 11 юли 2021 година. За служебен министър-председател беше назначен Стефан Янев.

Служебен министър на енергетиката стана Андрей Живков, а за негови заместници бяха назначени Мирослав Дамянов и Александър Николов. Ресорният служебен министър е с богат опит в енергетиката. Завършва висшето си образование в Техническия университет в София със специалност „Електроснабдяване и електрообзавеждане“, работил е в Електроразпределение Столично, а след това продължава в ЧЕЗ Разпределение България. От 2014 до 2015 г. е член на Надзорния съвет на Електроенергийния системен оператор, а от 2017 до 2018 г. е председател на управителния съвет на дружеството. Служебните заместник-министри на енергетиката са също са със солиден опит в сферата на икономиката.

Мирослав Дамянов има 40-годишна експертиза в електроенергийния сектор. Дипломиран е в специалност „Електроенергетика“ в Техническия университет в София, преминал курсове за автоматизирани системи за управление и за външноикономически връзки в УНСС и курс по бизнес мениджмънт в Университета на Централен Ланкашър, Великобритания. Има множество специализации, свързани с управлението на електроенергийната система, прогнозиране на товарите, либерализация на енергийните пазари в Швейцария, Чехия, САЩ, Франция, Великобритания. Вторият служебен заместник- министър на енергетиката Александър Николов също е с дълъг мениджърски опит – в сферата на телекомуникациите, финансите, инвестициите и капиталовите пазари. Ръководил е фонда за рисков капитал, управлявал е стратегически проекти, развиващи иновативни финансови технологии.

Александър Николов е с магистратура по финанси от УНСС с допълнителни квалификации в областта на дигиталната трансформация на бизнеса и в момента работи и по дисертационна тема в тази сфера.

С встъпването си в Министерството на енергетиката служебният министър и екипът му проведоха поредица от срещи с ръководствата на държавните енергийни дружества, с браншови и синдикални организации. На първата си среща с журналисти Андрей Живков очерта основните финансови проблеми в сектора и заяви решимостта на служебния кабинет за допълване на Плана за възстановяване и устойчивост с иновативни проекти в подкрепа на реформите в енергийния сектор. Служебният министър се обяви и за включване в Плана на проекта за изграждане на язовир „Яденица“ с цел увеличаване ефективността на работа на ПАВЕЦ „Чаира“. Андрей Живков декларира, че ще продължи приоритетната работата по проектите за обединение на енергийните пазари, както и по трансграничното газово свързване. Министър Живков инспектира напредъка при изграждането на междусистемната газова връзка България-Гърция

Броени дни след първата си среща с журналистите в подкрепа на поетите ангажименти при встъпването си в длъжност министър Живков и неговият екип провериха напредъка при изграждането на междусистемната връзка Гърция- България (IGB). Служебният министър настоя за пълна мобилизация за наваксване на натрупаното закъснение при изграждането на газовата  ръзка.

Изпълнителите на строителните дейности от J&P AVAX S.A. потвърдиха готовността си да спазят последно договорения срок за завършване на строителството и пускане на връзката в търговска експлоатация. Според този срок търговската експлоатация на IGB трябва да започне от средата на 2022 година, а изграждането ѝ бъде завършено до края на 2021 г.

От страна на Министерството на енергетиката бе потвърдена готовност за пълно съдействие за ускорено административно обслужване на проектната компания и на изпълнителите на строителните дейности при комуникацията им с държавните органи.

Интерконекторът Гърция – България е ключов проект, който трябва да осигури възможност за реална диверсификация на източниците за доставка на природен газ за България и региона. Неговата успешна реализация е водещ фактор за ускорена интеграция на газовите пазари в региона, която ще подобри значително конкурентната среда.

Българският енергиен холдинг с ново ръководство след проведен конкурс по ЗППК Валентин Николов е избран за изпълнителен директор на Българския енергиен холдинг след редовно проведен конкурс по Закона за публичните предприятия и контрол.

Новото ръководство на Холдинга е вписано в търговския регистър на 31 май 2021 г. с мандат от 5 години. За председател на Съвета на директорите е избран Диян Димитров, а за членове Иван Андреев, Стелиан Коев и Александър Църноречки. Трима от членовете на Съвета на директорите - Валентин Николов, Иван Андреев и Стелиан Коев, са представители на държавата. Председателят на Съвета на директорите Диян Димитров е избран от конкурса за независими членове, проведен от Агенцията на публичните предприятия и контрол.

За временен член е определен Александър Църноречки до провеждането на нова конкурсна процедура за номиниране на независим член на Съвета на директорите на Българския енергиен холдинг.

Президентът Румен Радев с позиция за ангажиментите на страната към Европейския зелен пакт

Българският президент Румен Радев взе участие в извънредната среща на върха на ЕС в Брюксел в края на месец май. Държавният глава на страната коментира Зелената сделка и драстичното нарастване на амбициите за намаляване на въглеродните емисии. Румен Радев генерално подкрепи процесите за постигане на климатичен неутралитет на европейската икономика, но подчерта сериозната необходимост от финансова подкрепа за България, за да може да отговори на високите цели за Европейския зелен пакт. Българският президент коментира, че Зелената сделка поставя сраната ни в трудно положение предвид обстоятелството, че въглищните централи формират близо 50% от електроенергийния микс и към момента са безалтернативни. Закриването на базовите мощности изправя България пред риска от загуба на енергийна автономност, подчерта по време на разговорите в Брюксел държавният глава Румен Радев. Той изрази готовност на заседанието на Европейския съвет в края на юни месец да защити българската енергетика с оглед на нейните специфики.

Планът за възстановяване и устойчивост и неговите възможности за осигуряване на финансов ресурс за осъществяване на необходимите реформи в икономиката също е във фокуса на експертните коментари на политиците. Държавният глава Румен Радев коментира, че в него трябва да залегнат повече проекти с потенциал за осигуряване на екологично чисти генериращи мощности, за да бъде гарантирана енергийната независимост на България.

В началото на месец юни президентът Румен Радев проведе среща със синдикалните организации КНСБ и КТ „Подкрепа“. По време на разговорите президентът Радев разкритикува поетия от България ангажимент на заседанието на Европейския съвет през декември 2020 г. за ограничаване на парниковите емисии с поне 55% до 2030 г. спрямо нивата им от 1990г. Такава редукция, без адекватни мерки за подкрепа процеса на трансформация на българската енергетика, изправя страната ни пред сериозно изпитание. Около това становище се обединиха участниците в срещата.

Президентът на КНСБ Пламен Димитров призова за повече откритост и предвидимост в процесите, които ще определят бъдещето на българската енергетика и в частност на въглищните електроцентрали.

По време на срещата между синдикалните лидери и държавния глава стана ясно, че предстои служебният министър на енергетиката да предложи краткосрочни решения за продължаване работата на ТЕЦ „Марица-Изток 2“ след 1 юли. В Плана за възстановяване и устойчивост също ще бъдат заложени проекти в подкрепа на енергийната автономност на България.

Президентът Румен Радев коментира политиките в енергийния сектор по време на форум в рамките на инициативата „Три морета“, на която през 2021 година България е домакин.

Развитието на транспортната, енергийната и дигитална свързаност е в основата на ускореното икономическо развитие и постигането на по-висок жизнен стандарт, заяви държавният глава на конференцията „Инициативата „Три морета“  - – между Геополитическата конфронтация и прагматичния реализъм“.

Транспортната, енергийната и дигитална инфраструктура в нашия регион е много по- слабо развита от тази в Западна Европа, затова инициативата „Три морета“ си поставя за цел да промени това, заяви Румен Радев. Според различни изчисления за постигането на сходни нива в развитието на инфраструктурата на Източна Европа с тази в Западна Европа са нужни между 1 и 3 трилиона евро. Президентът Радев се обяви за баланс между огромните нужди и реалните финансови възможности на държавите от региона. „Източна Европа има огромна нужда от инвестиции и активният диалог на най-високоравнище е послание към бизнеса в тази насока, подчерта държавният глава.

Румен Радев определи бизнес форума, който ще се проведе в рамките на срещата на върха през месец юли в София, като изключително важен инструмент на Инициативата „Три морета“.

По думите му това ще даде възможност на представители на българския бизнес да се срещнат със световните лидери в цифровите и енергийни пазари, което ще стимулира и българската IT индустрия, дигитализацията и енергетиката, като създаде възможност за привличането на мащабни инвестиции.

Президентът открои и интереса на България за разширяване на географския обхват на Инициативата „Три морета“ с привличането на Република Гърция като гост на предстоящата среща на върха. Според президента постигането на по-висока свързаност в Източна Европа е немислимо без усъвършенстването на транспортните коридори Север-Юг в Източна Европа.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща