Приоритет за енергийния пазар у нас трябва да е завършването на пазарните свързвания, особено това с Румъния

Увеличаването на инсталираните мощности от системи за съхранение на енергия ще подпомогне предприятията в по-активното управление на потребителските товари, смята д-р Ивайло Найденов, изпълнителен директор на БФИЕК

Енергетика / Анализи / Интервюта
Георги Велев
2298
article picture alt description

Д-р Найденов каква е позицията на Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори за представения План за възстановяване и устойчивост? Имате ли препоръки по плана? 

БФИЕК се възползва от възможността да изрази становището си по първата редакция на Проекта за План за възстановяване и устойчивост. Основната ни бележка беше, че този документ следва да е интегрална част от система документи, поставящи рамката за развитието на страната и да бъде съгласуван с тях. Планът почива основно върху целите и приоритетите, заложени в Националната програма за развитие „България 2030“,  но тези взаимовръзки не са достатъчни. В областта на енергетиката, например, енергийната стратегия трябва да задава посоката на развитие и целите, които да се достигнат, а документи като Плана за възстановяване и устойчивост, следва да очертават конкретните проекти и източниците за финансирането им, водещи до постигането на зададените цели. Доколкото NextGenerationEU не е единственият възможен източник на средства и не може да обхване всички нужни дейности, то следва да има съгласуваност и с други документи като плановете за развитие на преносните мрежи, плановете за справедлив преход на въглищните региони и др. С новата редакция на плана съгласуваността се повиши, но тя не е пълна, тъй като някои от посочените документи все още не са приети.

Друг момент е, че енергийната ефективност в еднофамилните и многофамилните жилища би могла да се финансира основно по други механизми, а средствата по плана да се разходват за развитие на иновативни и нисковъглеродни производства и продукти.

Положителното, от гледище на индустрията, е залагането на цели за развитие на интелигентната индустрия и на нисковъглеродната икономика.

Как ви се струва идеята да се изградят системи за съхранение на електроенергия в повечето заводи и предприятия у нас? Това спомогне ли допълнително развитието и ликвидността на енергийния пазар у нас?

Системите за съхранение на електрическа енергия са разнообразни технологично, а функционално могат да предоставят повече от една услуга, напр. поддържане на качеството на електрическата енергия, балансиране в краткосрочен и/или дългосрочен план, управление на портфейла от енергийни продукти, ценови арбитраж и т.н. Увеличаването на инсталираните мощности и на общия енергозапас от системи за съхранение ще подпомогне предприятията в по-активното управление на потребителските товари, би могло да разшири възможностите им за участие на пазара на допълнителни услуги и управлението на ценовия риск. Системите за съхранение ще дадат възможност и за по-пълноценно участие на непостоянни ВЕИ, като комбинацията от ВЕИ инсталация и подходящ тип система за съхранение ще даде възможност за предоставяне на блокови продукти на пазара, както и за собствени нужди.

Смятам, че в подстанциите на преносната и разпределителните мрежи също ще видим нарастване на броя и мощността на инсталираните системи за съхранение на енергия, както и при самите ВЕИ производители. От тази гледна точка, нарастването на участието на системи за съхранение на електрическата енергия ще повиши гъвкавостта на всички пазарни участници, ще им даде възможност за по-ефективно управление на пазарните им позиции и ще увеличи възможните услуги, предоставяни на пазарите на енергия и допълнителни услуги.

Към момента в Проекта на енергийна стратегия до 2030 г. има заложени цели за изграждане на около 380 MW системи за съхранение на енергия, оценено на около 400 млн. евро. Извън това, в случаите, в които има икономически смисъл, системи за съхранение на електроенергията ще бъдат изграждани и от ВЕИ производители и от потребители на електрическа енергия.

Изграждането на ВЕИ системи за собствени нужди в промишлеността, което наблюдаваме в момента, в съчетание с подходящи по тип и размер системи за съхранение на електроенергията, ще разшири ролята на индустриалните енергийни консуматори в електроенергийната система и ще им позволи да се превърнат в т. нар. прозюмери. Това не е принципно ново явление – много заводи притежават заводски електроцентрали. В момента, обаче, се създават по-широки възможности за участие на индустрията в трансформацията на енергийните системи и пазари.

Подкрепя ли БФИЕК изграждането на водородна инфраструктура у нас? Има ли откъде страната ни да почерпи опит в изграждането на водородопроводни системи и мрежи?

В момента е трудно да се даде еднозначен отговор, защото липсва цялостна водородна стратегия, няма анализ на потенциалното потребление и производство на водород, приложенията на водорода, които ще се насърчават и т.н. На тази основа следва да се определи нуждата от инфраструктура, както и какъв вид да бъде тя – само за водород или за смеси от газове.

Към момента има налични два предложени проекта за изграждане на нова инфраструктура във въглищните региони, но и там има някои неясноти. Първо, не е ясно какво ще се случи с тези проекти, ако не получат финансиране от „ЕС – Следващо поколение“. Второ, не е ясно каква преносна способност ще е необходима, въпреки че са известни диаметрите на тръбите, не е показан анализ на потенциалното потребление от топлоелектрическите централи и останалите потребители в района. Не е известно как такова потенциално потребление на водород ще бъде задоволено.

Естествено, на този ранен етап е трудно да се дадат точни прогнози, но би било хубаво да има поне предварителни разчети, на чиято основа да се поставят реалистични цели за навлизането на водорода.

Съществуват и други практически въпроси за решаване, като например дали ще има единна преносна мрежа или няколко регионални, дали само „Булгартрансгаз“ ще бъде операторът на такава инфраструктура, какво ще бъде цялостното взаимодействие между газопреносната, електроенергийната и водородната инфраструктура и т.н.

Както при развитието на водородната инфраструктура, така и при развитието на системите за съхранение следва да имаме предвид грешките от миналото и да не допускаме балонно нарастване на субсидирани технологии, каквото наблюдавахме при ВЕИ проектите преди 2012 г. Позицията на БФИЕК е, че всички проекти за нови мощности в енергетиката – ВЕИ, водород, системи за съхранение на енергия, ядрени мощности и т.н., трябва да се развиват изцяло според механизмите на пазара.

По отношение на това от кой можем да се поучим – много страни, не само в ЕС, вече имат изготвени водородни стратегии. Като пример мога да дам Германия, Франция, Великобритания, САЩ, дори Русия има подобен документ. Хубаво е в проекта на енергийна стратегия да се включи част за развитието на водорода, която да дава отговори на посочените по-горе въпроси, съобразно местните условия. Като цяло у нас изоставаме и с аналитичната работа и моделирането на различни варианти за развитие на енергийната система до 2050 г. Такава задача би могла да се възложи на консорциум от български университети и БАН, което ще отговаря и на стълба за научно-изследователска и развойна дейност на Енергийния съюз. Такова изследване ще даде много от търсените отговори, особено ако и бизнесът намери форма на участие в него.

Не на последно място, бих искал да посоча, че според проучване, поръчано от Европейската комисия, най-големият потребител на водород у нас ще бъде индустрията, така че развитието на водородните проекти ще има пряко влияние върху конкурентоспособността на енергоинтензивните предприятия.

Какво според вас може да се подобри в момента на свободния пазар на електроенергия, така че да направим икономиката и предприятията си по-конкурентоспособни?

Най-приоритетната задача е завършването на пазарните свързвания, най-вече това с Румъния. По този начин ще се разширят възможностите за покупко-продажба на електроенергия както за производителите, така и за потребителите. Също така ще се ограничат възможностите за получаване на екстремни ценови равнища и ще се намалят ефектите от някои структурни особености на пазара у нас. Такава, например, е все още значителният дял на производителите в състава на БЕХ ЕАД на пазара.

Друг важен въпрос, който има отношение към структурата на пазара на електроенергия, са сроковете на въвеждане на механизма за осигуряване на разполагаема мощност, по-известен като механизъм за капацитет, и провеждането на търговете по него. Друга неизвестна величина е как ще се изпълняват посочените в Плана за изпълнение мерки за пазарни реформи, които са нужни за въвеждането на механизма за капацитет. Основният въпрос там е свързан със завършването на либерализацията от страната на производството.

Подчертаваме, че в развитието на пазара, включително на механизма за капацитет и пазара за системни услуги, трябва да намерят своето място и управляемите потребителски товари, съобразно технологичните им характеристики.

 

Ивайло Найденов притежава магистърска степен по „Ядрена енергетика“ и докторска степен по „Ядрени енергетични инсталации и уредби“ от Технически университет – София. Работил е като редактор с ресор „Енергетика“ в сп. „Ютилитис“ и в областта на търговията с електрическа енергия. В периода 2014-2019 г. заема последователно академичните длъжности „асистент“ и „главен асистент в катедра „Топлоенергетика и ядрена енергетика“, Енергомашиностроителен факултет на Технически университет – София. Има краткосрочни специализации в областта на енергийната сигурност и критичните суровини, преминал е множество обучения в областта на енергийния мениджмънт, енергийните пазари и енергийната дипломация. Печели първо място в конкурса за най-добър млад учен на Българско ядрено дружество през 2017 г. Заема позицията изпълнителен директор на БФИЕК от октомври 2019 г.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща