След ядрената енергетика Темерманс не вижда жизнеспособно бъдеще и за природния газ в Европа

Енергетика / Свят
3E news
1946
article picture alt description

Вицепрезидентът на ЕС Франс Тимерманс, който изключи ядрената енергетика от бъдеща безвъглерона Европа се обяви и срещу природния газ. Дали и как с това предопределя енергийното бъдеще е друг въпрос. Последната му реч на годишното събрание на Eurogas, европейската газова асоциация определено буди тревога за цял един перспективен към днешна дата сектор. В същото време той получи подкрепата на Eurogas. Сега на ход са правителствата и сектора.

По думите на Темерманс европейците трябва правилно да влагат парите си за възстановяването на икономиката след пандемията.

Енергийната система на ЕС ,както и преди в значителна степен зависи от изкопаемите горива, чрез които се удовлетворяват 75 % от нуждите от енергия. През 2050 г. обаче системата трябва да се промени коренно. „В края на този път повече няма да има място за въглищата, много малко  място ще има петрола и съвсем незначителна роля ще играе изкопаемият газ.“

„Така че вместо да чакате неизбежното и да се изправяте пред все по-високите разходи за прехода  е по-добре да се адаптирате, да се подготвите и да въведете нови, устойчиви бизнес модели“, казва той.

По думите на Темерманс това не е само изискване, но това показва и пазарът. За постигането на чисти нулеви емисии към средата на века, ЕС ще се нуждае от 10 пъти повече слънчева и вятърна енергетика, разположена на сушата. Мощностите от морската вятърна енергетика ще се увеличат до 300 ГВт. „Между другото те се изплащат сами“.

Въглищата вече не са конкурентоспособен източник на електроенергия в Европа, казва Тимерманс, затова затварянето на въглищните централи ще става с изпреварващи темпове.

„„Днес можем да преминем от въглища към чиста енергия. Но това невинаги е възможно в мащаба, от който се нуждаем, и то толкова бързо, колкото ни е необходимо. Там, където и досега чистата енергия не може да бъде използвана в необходимия мащаб, изкопаемият газ все още може да играе роля при прехода от въглища към електричество с нулеви емисии. "

„Но аз искам да бъда пределно ясен: изкопаемите горива нямат жизнеспособно бъдеще. В дългосрочен план това се отнася и за изкопаемият газ“.

По думите на Темерманс в този сектор нещата ще се затягат все повече. През декември ЕК ще предложи нови регламенти за намаляване на емисиите на метан от секторите на нефт, газ и въглища. „Трябва да се справим с изтичането (на емисии б.р.) по цялата верига за създаване на стойност в сектора на изкопаемия газов и да работим с нашите международни партньори, за да създадем нови стандарти.“

„Бъдещето е безвъглеродна електроенергия и декарбонизираният газов сектор“, който използва екологично чист водород. Европейските власти скоро ще предложат "пълна схема" за сертифициране на водород и синтетични горива.

„Електрификацията – това е нашата крайна цел в много области. Това е най-бързият път за декарбонизация за мнозинството и на енергийно ефективното решение в много сектори за крайно потребление на енергия“, отбелязва вицепрезидентът на ЕС. Това включва, наред с други неща, намаляване на използването на изкопаеми горива в топлоснабдяването и замяната му с електричество (термопомпи).

Както става ясно от изказването му в бъдеще транспорта ще се ориентира към електромобилите, връщане към екологичен ж.п. транспорт и за сметка на намаляването на самолетните превози на по-кратки разстояния. “Трябва да ограничим полетите на къси разстояния и да направим колективно пътуване под 500 км неутрално от климата. Това означава повече влакове и по-чист обществен транспорт“, заявява той.

На следващо място Тимерманс поставя сградите. „Голям дял от промяната трябва да се случи в домовете ни; технологиите за отопление и охлаждане, енергийната ефективност на нашите уреди и самия сграден фонд. Трябва да удвоим степента на обновяване на сградите си, за да направим домовете си по-ефективни и да намалим потреблението на енергия. Това също така помага за намаляване на сметките за енергия за потребителите и стимулира местните строителни дейности. Почти нулевите стандарти за новите сгради и минималните стандарти за енергийна ефективност на сградите ще доведат до промяна“, заявява той, залагайки на електрификацията.

Оттук, Тимерманс, признавайки, че тя няма да може да е решение навсякъде преминава към ролята на новите горива и водорода, като отчита трудностите при енергийно интензивните сектори като производството на стомана, авиацията и морския транспорт.

„В Европа се стремим да изпреварим кривата и да създадем силен европейски водороден пазар“, казва той наблягайки на необходимостта от едновременно формиране на предлагане, търсене и инфраструктура.

„Очакваме пазарите да увеличат доставките на водород. Нашата стратегия за водорода е насочена към 40 GW електролизерен капацитет за производство на зелен водород в Европа до 2030 г. Ако работим добре с регионите, граничещи с Европа, Северна Африка и Изтока, можем да удвоим това до 80 GW капацитет за зелен водород.

Знаете, че в Северна Африка, Мароко, Либия, Алжир вече произвеждат евтина възобновяема електроенергия от слънце. Производството на водород се превръща в интересен вариант. Днес тези страни зависят от приходите от изкопаеми горива. След десетилетие те биха могли да продават чиста енергия. Същото важи и за Украйна, и за Русия, надяваме се.

Преди година нашите водородни цели се смятаха за непостижими. Сега изглежда, че може да ги надхвърлим през следващото десетилетие“, заявява той, като допълва, че  „ще подкрепим производството на биогаз“.

„Трябва да развием концепцията за въглерода“, категоричен е Тимерманс, допълвайки, че дейностите по отношение на доставките не са достатъчни.  „Не можете да залеете европейския пазар с водород и да очаквате индустриите да го усвоят през следващото десетилетие. Ще бъдат необходими подкрепящи политически рамки, за да се подпомогне търсенето на възобновяеми и нисковъглеродни горива през преходния период, докато тези горива станат напълно конкурентоспособни.

Търсим варианти това да се случи, например чрез въглеродни договори за разлика. Финансирането от Механизма за възстановяване и устойчивост може да има голямо значение и ние насърчаваме държавите-членки да използват тази възможност“.

„Последният елемент е инфраструктурата. По този въпрос сме много ясни. Европа не трябва да инвестира в нова инфраструктура за пренос на изкопаем газ.

Вместо това трябва да се мисли за модернизиране на съществуващите тръбопроводи за транспортиране на водород“.  „Нашата водеща политическа рамка за трансевропейска енергийна инфраструктура - регламентът TEN-E - беше преразгледана миналия декември, за да подпомогне както електрификацията, така и усвояването на възобновяеми и нисковъглеродни газове.   

„Просто казано - разчитам на вашата индустрия да не третира водорода, синтетичните  горива и биометана като смокинови листа или странична дейност. Те ще се превърнат в новия мейнстрийм. Това ще бъде отразено в нашите политики. Вярвам, че вашите инвестиционни решения ще съответстват “, казва Тимерманс.

Резултатът не е учудващ – след това решение Eurogas пое ангажимент за въглеродно неутрален газов сектор до 2050 г.

Това означава, че Европа ще започне да намалява обемите на потребление на природен газ може би още от края на 2030-те – началото на 2040-те години. Въпреки това очакването е, че в редица страни прекратяването на въглищната, а в редица страни и на атомната енергия няма да може да бъде компенсирана в тези срокове само чрез ВЕИ. Според Eurelectric (Европейска асоциация за електроенергия) секторът може да бъде напълно декарбонизиран до 2045 г., което обаче не означава непременно пълно спиране на потреблението на природен газ. Но не само това е въпросът. Всичко е свързано със структурата на потреблението.

Енергийната индустрия не е основният потребител на природен газ. В Германия, а и не само там, най-големият потребител на природен газ в Европа ( страната е най-големият купувач на руски газ), голяма част от това гориво се използва за производство на топлина, за отопление на гражданите. Смяната на отоплителни системи в десетки милиони сгради е бавен процес. Освен това голям процент от сградите в Германия все още се отопляват с петролни продукти. Такива системи ще бъдат променени, но с газови. Поради факта, че декарбонизацията на топлоснабдяването в Европа е на ранен етап, има много голяма несигурност относно възможната скорост на промяна. Ясно е, че Европейската комисия иска бърза промяна, но е твърде рано да се каже, че това може да стане бързо.

https://ec.europa.eu/commission/commissioners/2019-2024/timmermans/announcements/executive-vice-president-timmermans-speech-eurogas-annual-meeting-2021_en

 

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Свят:

Предишна
Следваща