WaasaETT: Сметките за газ във всички столици на ЕС са намалели с 4 процента, докато сметките за електроенергия са се увеличили с 1 на сто

По покупателна способност, повечето страни от Централна и Източна Европа се оказват с относително високи цени на електроенергията, в сравнение с общото ниво на цените на стоките в дадена страна и над средните за Европа

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1305
article picture alt description

Развитието на европейските цени на електроенергията и газа в домакинствата през януари 2021 г. представя в поредното си проучване  VaasaETT и двама водещи европейски органи на енергийния пазар  Energie-Control Аustria и унгарският орган за регулиране на енергетиката и комуналните услуги (MEKH). Проучването на цените на електроенергията и газа в жилищните сгради, обхваща 32 европейски държави. То вече включва всяка държава-членка на ЕС, а също и членовете на Европейската енергийна общност, Великобритания и Швейцария.

В докладът се прави и кратък преглед и на либерализацията на пазарите на електроенергия в Литва и Румъния.

Движение на цените на енергията в Европа

Проучването проследява  развитието на цените на енергията на домакинствата и разпределението й без данъци между януари 2009 г. и януари 2021 г. за 15 европейски столици. Индексът се изчислява чрез претегляне на цените във всеки столичен град според съответното национално потребление на електроенергия или газ.

Цените на електроенергията за домакинствата непрекъснато намаляват през първата половина на 2009 г. и достигат най-ниското ниво от 96 индексни пункта през юни 2009 г., тъй като икономическата криза оказа своето влияние върху търсенето и цените на едро рязко спаднаха, се казва в проучването.

Цените започнаха да се възстановяват през втората половина на 2009 г. заедно със зелените намерения и икономическата активност, както  и общо усещане, че най-лошата криза е зад нас. Оттогава те са във възходяща тенденция, констатират експертите.

При изследване на средните стойности на цените на крайния потребител, както за електричество, така и за газа, могат да се наблюдават следните промени:  в сравнение с преди година, януари 2020 г., сметките за газ във всички столици на ЕС са намалели с 4%, докато сметките за електроенергия са се увеличили с 1%

Цени на електричеството за домакинствата

Цената на електроенергията за крайните потребители  в 32-те европейски столици към 1 януари 2021 г. показва, че в зависимост от това къде живее даден клиент в Европа, цената, която плаща, може да варира в съотношение 4,5. Ако включим Киев, цената варира в съотношение 6,8.

Берлин и Копенхаген са най-скъпите градове за битовите потребители в Европа, въпреки че цената на енергията представлява само малка част от общата цена като голямата част е в резултат на данъците.

Жителите на Киев плащат най-евтината цена, следвани от Белград, Будапеща и Подгорица. В номинално изражение цените в столиците на Централна и Източна Европа (ЦИЕ) са по-ниски от средните.  Прага и Варшава са единствените столици сред страните от ЦИЕ, в които цената на електроенергията е над средната за Европа

Авторите на доклада отчитат, както и излизането от  втората вълна COVID-19, така и  актуализации на цените поради нови разпоредби от началото на новата година. В тази връзка те отбелязват и значителните промени, случили се на пазара на електроенергия.  Като най-забележителни такива отбелязват  нарастването  от 56% на цените в Киев, поради увеличаване на компонентата за разпределение;
• 24% увеличение на цените в Букурещ, поради увеличаване на енергийната компонента  
• Увеличение на цените с 8% в Талин, поради скок на енергийната компонента;
• Ръст на цените с 5% във Виена, поради увеличаване на компонентата на енергията, разпределението и енергийния данък;
• Повишаване на цените с 5% в Копенхаген, поради увеличаването на енергийната и разпределителната компоненти;
• 5% увеличение на цените в Берн, поради повишение на компонента за разпределение;
• 3% нарастване на цените в Брюксел, поради нарастване на енергийната компонента  и енергийните данъци;
• 3% увеличение на цените в Хелзинки, поради скок на енергийната компонента;
• 3% поскъпване на цените в Берлин, поради увеличение на ДДС, заради изтичане на свързаните с COVID-19 намаления на този данък, въведен през юли 2020 г.;
• 3% увеличение на цените във Вилнюс;
• 2% скок на цените в Никозия, поради нарастване на енергийната компонента  
• 2% повишение на цените в Лондон;
• 2% увеличение на цените в Рим, поради поскъпване на енергийната и разпределителната компоненти;
• 2% нарастване на цените във Варшава, поради увеличаване на компонентата за разпределение и енергийните данъци;
• 2% увеличение на цените в Стокхолм, поради ръст на компонента за разпределение;
• 7% спад на цените в Амстердам, поради намаляване на данъчната компонента на енергията; • 3% понижение на цените в Дъблин.

Въпреки общата тенденция на нарастване, цената на електроенергията остава под нивата преди COVID на много пазари, където се наблюдава повишаване на цените, т.е. цените в Брюксел, Никозия, Хелзинки, Талин и Вилнюс все още са по-ниски в сравнение с януари 2020 г.

Украйна е изправена пред значително увеличение на цената на електроенергията си, тъй като правителството отмени преференциалната тарифа за електроенергията, действаща доскоро.  От 1 януари 2021 г. цената за всички битови клиенти е определена на 1,68 UAH ( гривни ) за кВтч, което значително увеличава  цената за доставката за 42% от домакинствата. Решението беше взето заради необходимостта от засилване и модернизиране на мрежата за разпределение в страната и стабилизиране на финансовите й задължения, свързани с производството на зелена енергия. Независимо от това (увеличение), както е показано на украинската цена на електроенергията остава най-ниската в Европа.

Либерализация на литовския пазар на електроенергия за домакинствата

Доскоро само небитовите клиенти в Литва можеха да купуват електричество на свободния пазар, докато за домакинствата се доставяше от публичен доставчик на цени, определени от Държавния съвет за енергийно регулиране (VERT). В съответствие с Третия енергиен пакет на ЕС, Литва вече либерализира своя пазар на електроенергия и за битови клиенти. Либерализацията се извършва постепенно, на 3 етапа, въз основа на годишно потребление на  потребителите:
• Фаза I, 2020 г. - Домакинства, консумиращи над 5000 kWh годишно.
• Фаза II, 2021 г. - Домакинства, консумиращи 1000 до 5000 kWh годишно (без общностите и социално уязвими потребители).
• Фаза III, 2022 г. - Домакинства, консумиращи до 1000 kWh годишно.

Първата фаза вече се проведе през 2020 г .; публичното снабдяване за битови клиенти от тази категория приключи на 1 януари 2021 г.

Фаза II, с профил на потребление от 1000-5000 кВтч годишно, включително типичен литовски битов клиент, ще се проведе през 2021 г. Ако клиент не успее да сключи договор с независим доставчик след изтичане на съответния период, той ще бъде снабдяван  от оператора на разпределителната система AB Energijos skirstymo operatorius (ESO) при гарантирана доставка до 6 месеца. След либерализацията VERT (Държавният съвет за регулиране) все още ще регулира отчасти цената на пазарните договори, определяйки цената на компонентите, свързани с инфраструктурата и системните услуги, става ясно от допълнение към публикацията на Ioannis Korras, Energy Market Analyst.

Покупателна  способност

Когато се адаптира към стандартите за покупателна способност (PPS) във всяка държава, картината се променя драстично. PPS като обща изкуствена валута елиминира общите разлики в нивата на цените между държавите.  Когато се изразяват по покупателна способност, цените на енергията се изясняват по отношение на разходите за други стоки и услуги.

Най-ниските цени на електроенергията пригодени за домакинствата са в Амстердам, Хелзинки, Берн, Валета и Белград, а най-високите в Прага, Варшава и Берлин.

Повечето страни от ЦИЕ се оказват с цени на електроенергията, които са относително високи в сравнение с общото ниво на цените в дадена страна и над средните за Европа.

Копенхаген е много необичаен случай; разходите за енергия като стока представляват само 19% от цената на електроенергията за крайния потребител, далеч обаче не е най-ниската от всички изследвани градове, докато енергийните данъци представляват учудващите 40% (около три пъти средно за Европа) и 60%, ако се включи ДДС. Подобен (макар и в по-малка степен) случай е Берлин, където след въвеждането на Energiewende енергийният данъчен компонент представлява 37% от цената на електроенергията за крайния потребител. Освен това, считано от януари 2020 г., нетипичният потребител в Амстердам плаща нула енергия данък поради увеличения размер на данъчния кредит, който надхвърля посочения размер на енергийния данък. Напротив, там се изплащат парични средства върху размера  надвишаващ данъчния кредит. Целта на възстановяването е да насърчи потребителите към електрификация и отказ от газово отопление.

Пълна либерализация на румънския пазар на електроенергия от 1 януари

От 1 януари румънският енергиен пазар е напълно либерализиран. В резултат на това клиентите, които в момента получават електроенергия на регулирана цена и, които няма да изберат конкурентни доставчици, ще плащат по-високи сметки.

Смята се, че около 6 от 8 милиона битови клиенти са били на универсалния ценови режим и в момента са в търсене на конкурентни оферти на свободния пазар. По указание на ANRE, като част от процеса на преход, клиентите ще бъдат в обсега на настоящите си доставчици до средата на февруари с две алтернативни оферти; тази, която ще замени настоящата универсална услуга и конкурентно предложение на пазара. Тези, които решат да останат на универсалната услуга, ще са на доставка  на цена, определена от всеки доставчик от последна инстанция. Към януари 2021 г. прогнозната сметка за типичен жилищен потребител в Букурещ се увеличава с 24%, докато енергийният компонент изглежда се е повишил със зашеметяващите 54% в сравнение с декември 2020 г. Подобна възходяща тенденция се наблюдава и в сравнение с предходния януари (съответно 23% и 50%). и липсата на информация за крайните потребители. След вълната от реакции бяха направени определени изменения за облекчаване на клиентите; министърът на енергетиката Вирджил Попеску обяви, че държавата ще субсидира сметките за електроенергия за уязвимите клиенти, а ANRE удължава периода, в който битовите потребители могат да сключват договори за доставка на регулирания пазар от 31 януари до 31 март, пише IlianaPapamarkou, Data Analyst.

Цени на газа за домакинствата

От цената на газа за 28 европейски столици от 1 януари 2021 г. най-високата цена плащат жителите на Стокхолм. Те плащат два пъти колкото жителите на втория най-скъп град за газ, Берн. Това може да се обясни с естеството на шведския пазар на газ -  малкият размер на само 95 000 битови потребители на газ в цяла Швеция, от които 61 000 в изолираната газова мрежа в Стокхолм.
Понастоящем Амстердам е третата най-скъпа столица. Цените в Стокхолм са 8 пъти по-високи от Будапеща, който е най-евтиният град за газ в ЕС, и около 11 пъти по-високи, ако се включи Киев. Природният газ за бита е най-евтин  в страните от Централна и източна Европа (ЦИЕ).

Най-значителните промени, които се случиха на пазара на природен газ през този месец са, както следва:

• 32% увеличение на цените в град Люксембург, поради скок на компонентата на енергията, разпределението и енергийните данъци;
• 14% повишение на цените в Киев, поради ръст на енергията и компонентата за разпределението поради „сезонния фактор и увеличението на цената на едро на природен газ“ • 8% увеличение на цените в Рига, поради ръст на енергийната компонента;
• 7% скок на цените в Атина, поради нарастване на енергийната компонента;
• 6% ръст на цените в Берлин, поради увеличение на ДДС след изтичане на свързаните с COVID-19 намаления на ДДС въведени през юли; ;
• 3% увеличение на цените във Виена, поради повишение на енергийната  и разпределителната компоненти и енергийните данъци;
• 3% нарастване на цените в Копенхаген, поради увеличението на енергийната компонента;
• 2% увеличение на цените в Лондон и Мадрид;
• 2% нарастване на цените в Рим, поради увеличаване на енергийната и разпределителната компоненти;
• 6% спад на цените в Братислава, поради намаляване на енергийната компонента
• 4% намаление на цените в Брюксел, поради понижение на разпределителната компонента;
• спад от 3% във Варшава и Загреб поради намаление на енергийната компонента;
• намаление от 2% в София поради спад на енергийната компонента.

Подобно на електричеството, цената на газа също остава под или близо до нивата преди COVID за много пазари, където се наблюдава значително повишаване на цените, т.е. Амстердам, Белгия, Рига, Виена. В Амстердам увеличението на данъчната компонента  в цената на природния газ действа допълващо към увеличаването на данъчното обезщетение, което е довело до намаляване на цената на електроенергията. И двете промени са в съответствие с политиката на страната, въведена през януари 2020 г. по отношение на националните цели за намаляване на CO2.

В резултат на подобна логика, голямото увеличение на природния газ в Люксембург е свързано с добавянето на новите сметки за битовите потребители на такса за CO2. Този данък за  CO2 е въведен от 1 януари 2021 г. като трябва да помогне на Люксембург да постигне цели си за намаляване на емисиите от парникови газове (ПГ) и с цел подобряване на технологиите за възобновяеми източници.

Данъкът за CO2 обаче е увеличил годишната сметка за природен газ с малко повече от 100 евро за типичен битов потребител. Сумата, плащана за тази цел, се очаква постепенно да се увеличи през следващите години. Развитието на цените през този месец сочи, че цената на природния газ в Люксембург  е достигнала 6-годишен максимум, заявяват от VaastaET.

Както и при цената на електроенергията, цените на газа по покупателна способност (PPS) предлагат много различни резултати от действителни цени. През този месец например, Лондон, Брюксел, Рига и Люксембург са най-евтините градове за природен газ при адаптиране към PPS, се посочва в доклада.

Проучването показва, че енергията (спорният компонент на цената) представлява 41% от цената на крайния потребител на природен газ,  разпределението - 31%, данъците за енергия - 12% и ДДС - 17% за европейските столици.

Енергийните данъци се използват за това да подтикнат потребителите при използването на енергия. Като се започне от януари 2020 г., енергийният данък за потребителите на природен газ за домакинствата обикновено е 42%. Целта е да се насърчи използването на електрическо отопление и уреди вместо газ.

Като цяло резултатите показват, че пазарните сили представляват само около половината от цената на крайния потребител, както за електричество, така и за газ, докато националните фискални и регулаторни елементи са отговорни за останалата половина чрез разпределителни тарифи, енергийни данъци и ДДС.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща