Хърватия цели да стане климатично неутрална до 2050 г.
Хърватия планира да достигне климатична неутралност до 2050 година. Министърът на икономиката и устойчивото развитие на Хърватия Томислав Чорич очаква много предизвикателства, докато министър-председателят Андрей Пленкович казва, че 9 милиарда евро са осигурени от многогодишната финансова рамка на ЕС за енергийния преход. Томислав Чорич, който ръководи хърватското министерство за устойчиво развитие, заяви, че Хърватия е избрала да стане климатично неутрална икономика до 2050 г.
Постигайки тази цел, страната ще се сблъска с редица предизвикателства, включително изграждане на нови мощности за пренос на енергия, увеличаване на производството от възобновяеми енергийни източници и финансиране на всички тези инвестиции, заяви Чорич по време на конференция, цитиран от balkagreenenergynews.
Хърватският премиер Андрей Пленкович каза още, че за нуждите на зеления преход от многогодишната финансова рамка на Европейския съюз (ЕС) са осигурени 9,15 милиарда евро. Според Пленкович тези средства ще бъдат инициаторът за ускорено развитие в страната.
Концепцията на хърватското енергийно развитие трябва да се основава на нови и чисти технологии, иновации и изследвания, а средствата, предоставени чрез политиката на ЕС за регионално развитие и сближаване, ще дадат възможност за този зелен преход, каза Пленкович.
Председателят на управителния съвет на електроенергийната компания HrvatskaElektroprivreda (HEP), Фране Барбарич, каза, че в момента компанията инсталира няколко слънчеви фотоволтаични (PV) съоръжения и още 11 фотоволтаични системи с общ капацитет 120 MW в сътрудничество с общинските власти. Най-голямата инвестиция във вятърна енергия е ВяЕЦ Корлат с мощност от 75 MW, добави той. До края на 2030 г. компанията планира да разполага с около 700 MW във вятърни паркове и слънчеви централи.
Въпреки това, най-важният източник на енергия за HEP ще бъде хидроенергията, поради което компанията планира да модернизира и разширява съществуващите водноелектрически централи. Също така ще се изграждат и нови, като хидроенергийната система Кошинь за 450 милиона евро и проекта за водноелектрическа централа Сени 2, заяви той.