Китай e лидер по отпуснати кредити за развитие на други държави

В момента Китай финансира чуждестранното развитие на почти толкова колкото и Световната банка, сочат новите данни на Центъра за политика на глобалното развитие към Бостънския университет, според публикация на списание Project Syndicate*. В условия, когато страните днес се борят с COVID-19, защитават уязвимото население и се стремят към екологично, здравословно и икономическо възстановяване, огромното увеличение на глобалното финансиране за развитие има потенциала да донесе големи ползи за световната икономика.

Но както всеки огромен приток на капитал към развиващите се страни, финансовата подкрепа от Китай също носи големи рискове - особено по отношение на дълговата криза, загубата на биологично разнообразие и промяната на климата.

Нов интерактивен набор от данни на Бостънския университет проследява изпълнението на ангажиментите за предоставяне на външен държавен заем от двете най-големи китайски банки - Китайската банка за развитие и Експортно-импортната банка на Китай. Между 2008 и 2019 г. двете банки са предоставили заеми за развитие на други държави в размер на 462 млрд. долара, само с 5 млрд. долара по-малко от отпуснатите подпомагащи кредити на Световната банка за развиващите за същия период.

Китайското финансиране за развитие в чужбина е концентрирано в значителна степен в инфраструктура - сектор със силен потенциал за стимулиране на икономическия растеж - както и в добивните индустрии. Световната банка е изчислила, че до 2030 г. чуждестранните инвестиции на Китай могат да увеличат реалния доход в световен мащаб с до 2.9%, а нарастването на реалния доход в страните получатели на кредити от Китай ще достигне 3.4%. Преди това, изследователи, използващи подобни методи за моделиране, прогнозираха, че търговското споразумение за Транстихоокеанско партньорство (ТРР), което влезе в сила на 31.12.2018 г., и в което участват 11 държави (Австралия, Бруней, Канада, Чили, Япония, Малайзия, Мексико, Нова Зеландия, Перу, Сингапур и Виетнам) ще доведе до увеличаване на икономическия растеж на страните-членки само с 1.1% до 2030 г., а в света - до 0.4 на сто.

Освен това, предстоящо проучване в American Economic Journal, с което разполага екипът на Project Syndicate, показва, че всеки проект, финансиран от Китай, води до икономически растеж от 0.41 до 1.49 процентни пункта. Същото проучване, обаче, не откри убедителни доказателства, че кредитните проекти на Световната банка са допринесли за растежа на съответната държава.

Увеличаването на китайското финансиране за развитие породи загриженост относно възможна дългова криза в страните получатели. Въпреки че това финансиране обхваща целия свят, 60% от него е насочено само към десет държави: Венецуела, Пакистан, Русия, Бразилия, Ангола, Еквадор, Аржентина, Индонезия, Иран и Туркменистан. Вече има индикации, че някои от тях могат да се сблъскат с трудности при изпълнение на задълженията си.

По-рано тази година страните от Г-20 стартираха Инициатива за временно прекратяване на обслужването на външния дълг (DSSI), която спира двустранните официални плащания по заеми за 73 от най-бедните страни в света, които се борят с пандемията и свързаната с нея икономическа криза. Идеята е, инициативата да действа до средата на 2021 г., но с възможност за удържаване. Според базата данни DSSI на Световната банка, обслужването на дълга към Китай до 2021 г. е почти колкото дълга към Световната банка и всички многостранни заемодатели, но взети заедно.

Финансирането от Китай за развитие представлява риск за биологичното разнообразие и климата. Новият набор от данни на Бостънския университет локализира всеки проект, финансиран от Китай, по неговата стойност и географско приложение, позволявайки на потребителите да определят близостта до уязвимите региони по отношение на биологичното разнообразие. От показаните 615 проекта 124 са в национални защитени територии, а 261 са в критични места за обитаване от животни.

Нещо повече, от наскоро публикувана статия на преподаватели от Принстънския университет става ясно, че между 2006 и 2015 г. държавното кредитиране за двете най-големи китайски банки им е позволило да финансират проекти за допълнителни мощности за производство на електроенергия за 59 GW, докато финансирането от десетте най-големи банки за развитие, взети заедно е за 55 GW. Освен това, китайското кредитиране спомогна за увеличаване на глобалния енергиен капацитет, като 64% от изградените с кредити от Китай електроцентрали са във въглищния сектор, които ще отделят над 12 гигатона въглероден диоксид през целия си срок на експлоатация.

Нови възможности за Китай да се докаже като лидер-кредитор за чуждестранно развитие

Китай, неговите длъжници и международната общност трябва да увеличат максимално ползите и да минимизират рисковете от това толкова необходимо глобално финансиране за развитие. През следващата 2021 г. Китай ще има три чудесни възможности да стане лидер на тези усилия.

Като част от Г-20 Китай вече е най-големият член на инициативата DSSI, благодарение на която до 1 декември е спряно обслужването на дълг за над 1.9 милиарда щатски долара. На срещата на върха през ноември лидерите на Г-20 приеха програма, която е част от DSSI и може да осигури реално облекчаване на дълга за по-бедните страни. Китай може да поеме водещата роля и да поиска страните, които получават това подпомагане, да използват сумите за покритие на задълженията за проекти, които да помогнат за постигането на целите за екологично развитие.

През май 2021 г. Китай ще бъде домакин на Конференцията на страните по Конвенцията за биологичното разнообразие и може да поеме ангажимента да съгласува финансирането за развитие в чужбина с новите глобални цели за биологичното разнообразие. Това е основната препоръка, отправена от орган, спонсориран от китайското Министерство на екологията и околната среда, за подпомагане на вътрешните усилия на Китай за опазване на биологичното разнообразие.

И накрая, на срещата на върха на Конференцията на ООН за изменението на климата в Глазгоу (1-12 ноември 2021 година) Китай може да обещае, че ще изпълни своето неотдавнашно намерение да достигне въглероден неутрален до 2060 година, като преориентира и финансирането си за развитие в чужбина в тази насока. Китай вече е световен лидер в производство на системи за слънчева и вятърна енергия в страната, а като преориентира финансирането за развитие, Китай може бързо да разпространи тези технологии по целия свет.

Китай е лидер в предоставянето на допълнителни ресурси за развиващите се страни, които те отдавна търсят от Запада. Ако китайските кредитори успеят да приведат това финансиране в съответствие с усилията за осигуряване на икономическа и екологична устойчивост, светът ще има много по-голям шанс да постигне цялостно възстановяване от кризата с вируса COVID-19, появил се първо в Китай.

*Кевин Галахър е професор по глобална политика за развитие и директор на Центъра за глобална политика за развитие в Бостънския университет. Ребека Рей е старши сътрудник в Центъра.