Как COVID-19 пренареди потока на отпадъците в България?

Разделното събиране е необходим модел ако се стремим към кръгова икономика

Климат / Анализи / Интервюта
Рая Лечева
1370
article picture alt description

COVID-19 измести кризата с отпадъците и климатичните промени на заден план. Проблемът е, че невидимо ги задълбочава и всяка страна трябва да бъде много внимателна при управлението на политиките в сферата на околната среда особено по време на криза. Напротив погледът към зелени инвестиции и чиста околна среда сега ще помогне за справяне на коронакризата. Никога досега нашият живот не е придобивал толкова важно значение, а факторите да се справим с предизвикателствата са здравословен и зелен начин на живот.

Затова днес се питаме: Как COVID-19 пренареди потока на отпадъците?

Коронавирусът „генерира“ нови големи количества пластмасови отпадъци, показват анализи на Международната асоциация за твърди отпадъци (International Solid Waste Association). Почти със 300% са нараснали санитарните отпадъци, маски, ръкавици, дезинфектанти в света. С близо 200 пъти са се увеличили отпадъците от опаковките на храна за вкъщи. Отпадъците от тоалетната хартия също се е увеличили 100 пъти. Какво се случва в България?

По време на кризата с COVID-19, с 80% най-много се увеличи електронната търговия на електроника, лаптопи, телефони, телевизори, доставките по домовете, всички продукти са опаковани. Тези отпадъци от опаковки не попадат в статистиката. Това е проблем не само в България, но и в световен мащаб, подчерта Цветанка Тодорова, председател на Българска асоциация „Полимери“.

Всички отпадъци, които идват в момента от увеличаването на електронната търговия в условия на COVID-19 не се отчитат у нас, не се отчитат и в Европа. Всичкото това допълнително генерирано количество отпадъци отива в домакинствата и техен е ангажиментът да го изхвърлят в контейнерите за пластмаса и хартия главно.

А от следващата година според Директива 2019/904/ЕС за намаляване на въздействието от еднократни пластмасови продукти върху околната среда се въвеждат нови по-строги изискания. Трябва да има рециклиран РЕТ в бутилките за минерална вода, капачките да се прикрепени към бутилките, маркировки, налагат се цели по събиране на бутилките. От юли 2021 година ще се въведе забрана за пускане на пазара на определени продукти (сламки, чинийки, прибори за хранене, оксо-разградими пластмасови продукти; задължителна маркировка за хигиенни продукти и тютюневи изделия )

Спад у нас на торбичките за пазаруване в кризата

Заради кризата нарасна необходимостта от полимерните торби за съхранение, посочват потребителите. За всяко нещо използват вече с предимство полиетиленовите торбички за многократна употреба. Всъщност обаче ръст в производството и потреблението на торби за пазаруване (полимерни торбички) в България няма. Дори потреблението на торби за пазаруване и пликове без дръжки е намаляло с 20 на сто по време на COVID кризата, съобщи Тодорова.

На какво се дължи това? Хората излизат от вкъщи и използват  чанти за многократна употреба. Освен това хората си правят сметката по време на криза. Това може да се дължи и на промяна на потребителските навици, обясни тя.

Но в случая с торбичките все пак има някаква проследяемост. Полимерните торбички над 25 микрона, които се пускат на пазара се облагат с продуктова такса и когато тя отиде в магазина, можем да кажем, че има някаква проследяемост. Остава отворен въпросът за контрола и проследяемостта на торбичките, които се използват на пазарите за плодове  и зеленчуци. Там контрол на практика няма.

Картината на отпадъците в момента е много динамична.  

Спад от 40 на сто на чашите за еднократна употреба в туризма

Има около 15% увеличение на използваните опаковки за храни в супермаркетите и до някъде в ресторантите, заради поръчките на храна за вкъщи. Обратна е тенденцията за използването на опаковки в хотелите. Употребата на чаши за еднократна употреба например намалява с около 40% заради спада на потреблението в туризма.

Официална информация за изхвърлените по време на кризата отпадъци обаче няма, отчетите на бизнеса се събират в началото на всяка година и се обобщават от Предприятието по управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС), но със закъснение. Реална статистика за изхвърлените и обработени по времето на кризата отпадъци ще има едва в средата на годината. Но със сигурност има изменение в потока на отпадъците, има ръст на продуктите от пластмаса от гледна точка на лични предпазни средства. Увеличен е броят на употребените маски, ръкавици, изделия за еднократна употреба, прибори, които се използват в болници, учебни и детски заведения, коментира Цветанка Тодорова.

Къде да хвърляме маски и ръкавици в условия на COVID-19? Знаем към момента, че маските и другите санитарни отпадъци трябва да изхвърляме, отделени в найлонови торбички. Доколко се спазва е друг въпрос.

Проблемът е, че няма система за изхвърлянето на отпадъците, които генерираме повече в момента - маски, ръкавици, дезинфектанти. Те не могат да се рециклират и трябва да се изхвърлят разделно и да се предават за оползотворяване, например на циментовите заводи. Такава организация към момента няма. За преработка на увеличеното количество особено на пластмасовите отпадъци може да се използва инсталацията в София. Не всички изделия от пластмаса обаче могат да се рециклират,  при изгарянето им се отделя много топлина, коментират специалистите.

Кутиите от сокове също не се рециклират към момента, защото отвътре имат алуминиево фолио и разделянето на пластмасата от фолиото е невъзможно. Целта на ЕС е да постигне нулеви отпадъци до 2050 година, което е част от основната идея на кръговата икономика.

Все повече иновативни и стартиращи компании започват да разработват решения за биоразградими отпадъци. Българската компания Lam‘on вече на финалната права да пусне в производство биоразградимо фолио от царевица като тестовете в момента се правят с няколко компании от хранителна и опаковъчна индустрия, коментира Гергана Станчева, съосновател на Lam’on. От царевичното нишесте се синтезира естествен полимер. Биоразградимите такива фолиа не замърсяват околната среда. Те са компостируеми в домашни и индустриални условия.

В Европа от няколко години в различни страни също предлагат подобни решения.

Стимули за създаване на затворен цикъл от индустрията

Най-важното според Тодорова е да се стимулират предприятията за създаване на затворен модел на кръгова икономика, да инвестират в продукти с еко дизайн, който позволява лесното и многократно рециклиране, в  продукти от биоразградими компостируеми полимери, да затварят цикъла и да използват повторно рециклата от опаковките, които произвеждат, да използват повторно ресурсите, да използват зелени технологии, възобновяеми източници на енергия, системи за енергийна ефективност и ниско енергийно, икономично осветление. Самите производители трябва да произвеждат опаковки, които да са рециклируеми независимо от необходимите инвестиции.

Много е важно да се ограничи употребата на опаковки за еднократна употреба. Затова е необходимо да се създават схеми за разширена отговорност на производителите, като средствата от които да отиват за информираност на потребителите и за изпълнение на цели, свързани с рециклирането. В момента отиват в ПУДООС без ясна отчетност за какво се ползват.

Разделното събиране е необходима стъпка

Но тук идва другото важно условие. Въпросът е да има система за разделно събиране на отпадъците още при  домакинствата. Биоразградимите опаковки вече могат да се събират заедно  с хранителните отпадъци в специални торби за смет, произведени от компостируеми полимери. По този начин отпадъците се разделят още при източника, като същевременно се осигурява чистотата на останалите потоци от отпадъци – пластмаси, хартия,  метал и прави тяхното рециклиране по-лесно и по-икономично.   В България все още няма създадена такава система.

В завода в София има инсталация за компостиране. Те не бива да попадат в другия отпадък. Разделното събиране е много необходим модел, ако искаме да започнем реформа към кръгова икономика, подчерта Тодорова. Хранителните отпадъци трябва да се събират разделно. Тогава хартия, пластмаса и други отпадъци ще бъдат по-чисти.

Генерално е необходима смяна на поведението на всеки от нас да изхвърляме разделно и възможно най-чисто отпадъка.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща