Регионалните планове за енергиен преход се нуждаят от Пътна карта с конкретни срокове и дейности, стиковани с местните власти

Енергетика / България
Маринела Арабаджиева
2793
article picture alt description

Консултантът на Европейската комисия по изготвянето на регионалните планове, за преход на въглищните региони ще е тук до седмици. Затова определените засега три региона – Стара Загора, Перник и Кюстендил трябва да имат пълна готовност. В тази връзка от Министерство на енергетиката очакват и подаването на предложения по регионалните планове отдолу нагоре, за да бъдат представени правилно пред консултанта. Това обясни заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков по време на организираната от сп. „Ютилитис“ онлайн дискусия „Регионални планове за справедлив преход“. Енергийният експерт Славчо Нейков от своя страна предложи разработване на Пътна карта с конкретни дейности и срокове. По време на дискусията стана ясно, че експертите са леко объркани от подхода на държавата не само по отношение на регионалните планове, но и по отношение на декарбонизацията – постигане на въглеродна неутралност само чрез енергийна ефективност и интегриране на ВЕИ. Този подход, както става ясно (не само от тази дискусия) се приема като нелогичен, защото не дава отговор на въпрос като се сложи край на една индустрия каква идва на нейно място и какво ще е икономическото развитие, което предстои да се случи в страната.

Срокът за изготвяне на един регионален план е 1 месец, а заданието трябва да приключи в рамките на 12 месеца. Регионалните планове обхващат и бъдещето на работната сила в съответните региони, обясни по време на онлайн дискусията заместник-министъра на енергетиката Жечо Станков. Срокът за изготвянето на съответен план е 1 месец, а след това са предвидени и срещи по места, но предвид кризата с коронавуриса вероятно това ще става виртуално. По думите на Станков, от всички средства предвидени по различните фондове 49 % са предвидени за регионите в висок въглероден интензитет, а 25 % за въгледобивните региони.

Както вече е ясно, в cъoтвeтcтвиe c пpeдизвиĸaтeлcтвaтa пpeд ocъщecтвявaнeтo нa eвpoпeйcĸaтa Зeлeнa cдeлĸa дъpжaвитe-члeнĸи тpябвa дa пoдгoтвят eдин или пoвeчe тepитopиaлни плaнoвe зa пpexoд зa нaй-зaceгнaтитe peгиoни oт cвoятa тepитopия, ĸoитo ce нyждaят oт пoдĸpeпa.  Πлaнът зa вceĸи peгиoн cлeдвa дa пpeдcтaвя coциaлнитe, иĸoнoмичecĸитe и eĸoлoгичнитe пpeдизвиĸaтeлcтвa и дa идeнтифициpa нyждитe oт иĸoнoмичecĸa дивepcифиĸaция, пpeĸвaлифиĸaция и възcтaнoвявaнe нa oĸoлнaтa cpeдa пpи oтчитaнe нa cпeцифиĸитe.  Πoдгoтoвĸaтa нa тepитopиaлнитe плaнoвe e ĸлючoвo ycлoвиe зa пoлyчaвaнe нa пoдĸpeпa oт Фoндa зa cпpaвeдлив пpexoд във вpъзĸa c eвpoпeйcĸaтa Зeлeнa cдeлĸa. Фoндът сe фoĸycиpa въpxy иĸoнoмичecĸaтa дивepcифиĸaция нa тepитopиитe, ĸoитo ca нaй-зaceгнaти oт ĸлимaтичния пpexoд и пpeĸвaлифициpaнeтo и aĸтивнoтo пpиoбщaвaнe нa paбoтнaтa pъĸa в тяx.

Досега в България са идентифицирани три въгледобивни региона, за които предстои с консултанта на ЕК да бъдат подготвени съответните регионални планове. Тъй като Фондът за справедлив преход обаче касае и региони с висок въглероден интензитет, от страна на министерство на енергетиката са идентифицирани още осем региона, които ще бъдат подложени на преструктуриране с цел декарбонизация.  В тази връзка Станков обясни, че има договорка и с международните финансови институции като Световната банка и ЕИБ , които да окажат помощ за подготовката на регионалните планове за тези осем региона с висок енергиен интензитет.

По думите на Жечо Станков никой не очаква от България да бъде въглеродно неутрална до 2050 година, при условие че има държави с климатична даденост за това.
„Стъпваме върху план за интегриране на енергията от възобновяеми източници в мрежата чрез инвестиции за дигитализацията й (на мрежата). Възобновяемата енергия може да бъде разглеждана като енергийна ефективност, когато е за собствено потребление“ обясни той.  По думите му средства ще бъдат насочени към бизнеса за инсталиране на фотоволтаични панели на покрива и в близост до сградите. Това ще бъде съчетано с процеса по реновиране на частни и обществени сгради. Очаква се по този начин и намаляване на въглеродния отпечатък.

Министерство на регионалното развитие от своя страна ще има на разположение чрез Плана за възстановяване и устойчивост около 3 млрд. лв. за енергийна ефективност, плюс подобряване на осветлението, стана ясно от обяснението на заместник-министъра на регионалното развитие Деница Николова. В частност тя се спря на т.нар. „зелен стълб“ от Плана за устойчивост и възстановяване. По думите й предизвикателствата са много, поради „наслагване“ на задачите, а също така и на средствата, които ще бъдат управлявани чрез три фонда. Ще се заложи на равномерно разпределение, така че една територия да не доминира над друга. В момента ведомството вече работи по три регионални плана и се подготвя да започне работа по още пет, обясни тя. След като бъдат одобрени от ЕК регионалните планове трябва да станат част от Плана за развитие на регионите. По думите на Николова не стойностите са притеснителни, а това как се трансформира една територия с последствията за нея и съответно за работната сила, за хората, които я обитават.

Енергийният експерт Славчо Нейков акцентира върху необходимостта от изготвяне на пътна карта с ясни срокове и парламентарно стиковане на съответни нормативни документи.

Всички очакват държавата да им каже какво да правят. Тоест необходима е пътна карта посочи Славчо Нейков. Тя трябва не само да е конкретна. В нея трябва да са стиковани всички позиции и действия. Експертът се застъпи и за прилагане на регионален подход. Има много голямо желание за създаване на местни структури за подпомагане на процеса, но на местно ниво все още няма стиковане с регионалните власти, каза той. В тази връзка посочи, че при една сериозна преработка Законопроектът за индустриалните зони, който при сегашният си вариант е по-скоро вреден, може да се обвърже с регионалните планове. Затова обаче е необходима намесата, както на ниво правителство, така и на ниво парламент. На ниво Народно събрание на практика трябва да бъде осигурено единство и приемственост именно на регионалните планове в Плана за възстановяване и устойчивост, а и в Енергийната стратегия на България.

Планът за възстановяване и устойчивост не е и не може да бъде развиван като самостоятелен документ, а следва да бъде логически обвързан с Интегрирания национален план за енергетика и климат(ИНПЕК), както и с новата (все още като проект) енергийна стратегия на България, смята експертът.

Регионалните планове за справедлив преход трябва да постигнат намаляване на емисиите, коментира Кристина Лазарова, координатор на Платформа "Brown to Green". Тя обърна внимание, че не се чува нищо за пилотни проекти за водород, за съхранение на енергия, за газификация.  

Румяна Грозева от Агенцията на регионално икономическо развитие от своя страна акцентира върху работата на институцията конкретно в Старозагорския регион. Тя настоя Стара Загора да си остане във фокуса за целенасочена подкрепа.

Валентин Вучев от КНСБ от своя страна се спря на предизвикателствата, свързани с икономическите и социални дейности в регионите след преустановяване на действията по въгледобива в частност в Старозагорския регион.

По-различна гледна точка в частност насочена към преобразуването на промишлените зони като Марица Изток представи Ивайло Найденов от БФИЕК. Той обърна внимание на енергийната инфраструктура на Маришкия басейн, като акцентира върху възможностите на агрегаторите и съответно на приносът им за декарбонизацията чрез създаване на интегрирани енергийни общности.

Може да се каже, че на този етап дори сред експертите цари неяснота по отношение на регионалните планове за преход към нисковъглеродна икономика. Поради разхвърляната и частично поднасяна информация няма яснота и за възможностите и различните механизми по европейските фондове и програми, към които бизнесът да се ориентира. Най-смущаващ си остава подхода на държавата за постигане на въглеродна неутралност чрез енергийна ефективност с възобновяеми енергийни източници. По този начин енергийният сектор като такъв е напълно игнориран и крие опасност от закриване не само на въглищния сектор, но и на други конвенционални мощности. На практика алтернативи не са посочени.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща