Европейските електроенергийни борси между загубата на харизмата и COVID-19

Европейските електроенергийни борси в сегмента „пазар ден напред“ минаван през етап на променени. Ноември за част от тях започва при цени, по-ниски както от тези, регистрирани в началото на последната октомврийска седмица. За други – с цени доста над постигнатите в края на октомври.  При западните електроенергийни борси се наблюдава например увеличение на ценовите нива спрямо месец по-рано, но понижение, спрямо постигнатите преди година. На електроенергийните борси в Испания и Португалия, които доста време запазваха ниски и доста стабилни ценови стойности сега се наблюдава скок (ръстът на 2 ноември спрямо цените от ден по-рано е 50.3 % и 22.6 % съответно).

Няма как да не се отбележи и понижението на цената в сегмента „пазар ден напред“ на електроенергийната борса в Полша. Така например миналия понеделник или 26 октомври стартира при цена от 52.45 евро за MWh успя да достигне до 55.37 евро за MWh с ден за доставка 27 октомври, но новата седмица или 2 ноември постигнатата стойност е 47.08 евро за MWh.

Въпреки че са различни по производствени мощности двете електроенергийни западни борси на Германия и Франция демонстрират спад.  Ако миналия понеделник – 26 октомври електроенергийната борса във Франция стартира при цена от 31.18 евро за MWh, а на 27 октомври постигнатата стойност скочи до 38.88 евро за MWh, то новата седмица стартира при цена от 26.70 евро за MWh, сочи статистиката на energylive.cloud. Спрямо месец по-рано ценовите нива на френската електроенергийна борса са по-високи с някъде към 3 евро , но горе-долу толкова са по-ниски отпреди година.

Германската електроенергийна борса стартира на 26 октомври с цена от 30.58 евро за MWh, във вторник достигна 34.61 евро за MWh, а новата седмица или 2 ноември започва при цена от 23.40 евро за MWh. Спрямо месец по-рано постигната цена е по-висока с около 3 евро, но по-ниска с почти 5 евро спрямо година по-рано

Борсите в Португалия и Испания, които започнаха на 26 октомври с 34.43 евро за MWh, а с ден за доставка 27 октомври скочиха на 39.95 евро за MWh, стартират на 2 ноември при цена от 40.83 и 40.89 евро за MWh съответно. Постигнатата стойност е по-висока с около 3 евро от тази преди месец и близо 8 евро от същото време година по-рано.

На електроенергийните борси, с които страната ни има физическа граница и са от значение при бъдещото пазарно обединение, което вероятно ще се забави заради кризата с разпространението на коронавируса, стойностите през седмицата се задържаха на различни нива. Електроенергийната борса в Сърбия, която обаче не е член на ЕС, т.е. далеч от обединение, стартира на 26 октомври при цена от 43.41 евро за MWh през седмицата отчете спад, а на 2 ноември стартира при доста по-ниска постигната стойност от 38.22 евро за MWh.
Електроенергийната борса в Румъния, която на 26 октомври стартира при цена от 42.71 евро за MWh, през седмицата отбеляза спад, започва новата седмица при цена от 41.09 евро за MWh.

Не такава е ситуацията на Българската независима електроенергийна борса. Няма как да се се избегне статистиката за ценовите нива на електроенергийните борси в Европа. Според нея страната ни е на второ място по най-висока цена на електроенергията. Преди нас през новата седмица или с ден за доставка 2 ноември е само Гърция с цена от 60.99 евро за MWh. С тази постигната цена Гърция задминава и Полша, която доскоро заемаше и то доста дълго време челното място.

През миналата седмица цената на БНЕБ в сегмента „пазар ден напред“ тръгна от 39 евро за MWh, успя да се повиши до 43.38 евро за MWh (с ден за доставка 27 октомври), да спадне до 19.74 евро за MWh (с ден за доставка 1 ноември)  и стартира новата седмица или 2 ноември с една от най-високите цени – 55.82 евро за MWh. Това е увеличение от 182.8 %. Малко по-ниска е волативността на румънската електроенергийна борса – 104. 6 %, следвана от Унгария (38.83 евро за MWh) – 93.3 %.

COVID-19 все още остава в центъра на вниманието на участниците на електроенергийните борси. Точна преценката за това как кризата с разпространението на коронавируса ще се отрази на производствените електроенергийни мощности, на потреблението и новите проекти, които са основно във ВЕИ е доста трудна. Така нареченият мек локдаун ще има различно влияние върху всеки от пазарите. Факт е, че Европа започна да налага съществени ограничения, които засега обхващат период от един месец. Германия вече изчисли, че частичното затваряне на страната ще струва на икономиката около 19,3 млрд. евро според оценката на Немския институт за икономически изследвания в Берлин. Канцлерът Меркел  обеща да задели 10 млрд. долара за възстановяването на икономиката.
Заплахата от търговска война за Франция засега не се отразява на икономиката й, тъй като производителите имат възможност да маневрират, а ще удари по луксозните стоки. Политическият процес във Франция обаче е в развитие, а няма как да не се отчете и силния спад на петролния пазар през изминалата седмица.

Политическата съставляваща се усеща най-съществено в цената, постигната на БНЕБ. Само за седмица и премиер и президент се оказаха в изолация заради коронавируса, а курсът на промените бе обявен от вицепремиера Томислав Дончев. В една такава ситуация, когато пазарите са обезпокоени от това кой и как ще дърпа конците на управлението цените реагират по един или друг начин, особено при този толкова динамичен електроенергиен пазар.

Факт е, че обявеният план за възстановяване, според който България ще има достъп до 12 милиарда лева безвъзмездно финансиране за справяне с последствията от коронакризата, както и 9 милиарда лева за заеми, ако има нужда не успокои пазара. Здравната ситуация продължава да е водещият фактор, защото ако хората ги няма, ако бъдат мащабно засегнати и за дълъг период от време от последствията от коронавируса, обещанията за 4 млрд. евро за „Зелена България”, тоест за енергийната ефективност и прехода на страната ни към зелената икономика може да останат на хартия.

Накрая няма как да не се отчете и факта, че пазарите като цяло изчакват и изборните резултати от САЩ. Това е важно, защото ще очертае бъдещите търговски отношения, а съответно и производството и потреблението в Европа. На другият полюс остава и ситуацията в Русия, за която най-краткото обяснение, но и очакване е реакцията на израза - „Путин загуби харизмата си“. Сега въпросът е дали това определение ще се прехвърли и върху европейските политици и ще зададе нов дневен ред на времето след COVID-19, когато и да е то.

Накратко – европейските електроенергийни борси в сегмента „пазар ден напред“ продължават и ще продължат да се вълнуват.