Пълен обрат на пазара на акции в Европа – от загуба до обед, до печалба на финала в понеделник

Европейските акции стартираха новата седмица с понижение под натиска на цикличните сектори на фона на нарастващите случаи на коронавирус в световен мащаб, но в същото време инвеститорите остават предпазливо оптимистични по отношение на маратонските тридневни преговори между лидерите на ЕС относно фонда за възстановяване на ЕС. Според източници от Европейската комисия, последният кръг от преговори започна в 15 часа по Гринуич и не завърши завършиха, когато затвориха фондовите борси в Западна Европа.

Според същите източници на „Ройтерс“, лидерите на ЕС са постигнали напредък в понеделник до обед след тридневен маратонски дебат относно плана за възстановяване на икономиките, засегнати от пандемията COVID-19, но холандският премиер Марк Руте предупреди, че преговорите все още може да се провалят.

На следобедното заседание председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел предложи ново компромисно решение. И когато се появи тази новина, започналото повишение на основите индекси в Западна Европа се ускори. Шарл Мишел предлага план за 1.8 трилиона евро (2.06 трилиона долара), който включва нов дългосрочен бюджет на ЕС за следващия програмен период 2021 – 2027 година и фонд за възстановяване. Предстои да се уточни размерът на фонда за възстановяване и по какъв начин ще се усвояват средствата от него – каква част като грантове и каква като нисколихвени кредити, както и механизмите за контрол на разходите.

В същото време Флориан Хенс, икономист в германската инвестиционна банка Berenberg , цитиран от MarketWatch, каза, че удължаването на срещата на върха четвърти ден може да е добър знак. "Това показва, че е възможно да се постигне споразумение на тази среща", допълни икономистът.

Крачката всъщност е направена от четирите „спестителки“ (Нидерландия, Австрия, Дания и Швеция), чиято позиция забави преговорите. Те са се съгласили да бъдат отпуснати 390 милиарда евро (вместо предложените от Европейската комисия 450 милиарда) като грантове (безвъзмездни средства), а другите 360 милиарда евро от общата сума от 750 милиарда евро (857 милиарда долара), като дългосрочни нисколихвени кредити. Затова и нидерландският премиер Рюте каза през журналисти в Брюксел преди старта на следобедното заседание: „Все още не сме се договорили, но изглежда малко по-обнадеждаващо от снощи, когато ми се стори, че всичко е приключило.“

Германският канцлер Ангела Меркел и френският президент Еманюел Макрон също изразиха предпазливи надежди, че може да се постигне компромис въпреки трудните преговори.

До обед общоевропейският индекс STOXX 600 спадна с 0.45%, а от националните измерители на „сините чипове“ с най-голямо понижение беше британският FTSE 100 (-0.86%), френския CAC 40 (-0.68%), испанския IBEX 35 (-0.58%), германския DAX (-0.37%) и италианския FTSE MIB (-0.38%). Следобед трендът се обърна – от негативен към позитивен, а в края на деня дори се ускори за повечето основни индекси в Западна Европа.

Източник: MarketWatch

От таблицата по-горе е видно, че с най-голям дневен ръст завършиха два индекса – германския DAX и италианския FTSE MIB. Британският FTSE 100 беше единственият основен национален измерител, който затвори на червено, което се дължи на изостреното напрежение между Великобритания и Китай заради законът за сигурността на бившата британска колония Хонконг. Очаква се външният министър на Обединеното кралство Доминик Рааб да обяви във вторник позицията на Великобритания за денонсиране на договора с Китай за Хонконг.

Акциите на почти всички компании от т. нар. циклични сектори, се понижиха, а секторните измерители се понижиха както следва: на туризма (-1.3%), на петролно-газовия (-1.1%) и на автомобилните производители (-0.8%). Техните низходящ тренд, обаче, следобед се забави, заради което и посоката на пазара на акции се обърна следобед от низходяща към възходяща, въпреки неясният изход от срещата на върха на ЕС.

Книжата на швейцарската финансова група Julius Baer Gruppe спаднаха с 3.2%, тъй като от банката обяви, че е отписала 6% от активите си от края на 2019 г. до юни 2020 години или за едно полугодие, въпреки отчетеното увеличение на приходите с 43% за първото полугодие.

Също необичайно спадна цената на акциите GlaxoSmithKline с 1.8%, след като британската фармацевтична компания обяви, че е в процес на преговори за придобиване на приблизително 10% дял от немския производител на ваксини CureVac за 130 милиона паунда (164 милиона долара).

На върха на STOXX 600 се озоваха книжата на Unione di Banche Italiane SpA (UBI Banca), които поскъпнаха с 12.3%, след като най-голямата италианска банка Intesa Sanpaolo предложи да плати 0.57 евро (0.65 долара) за всяка акция на UBI в допълнение към 1.7 евро от своя дял. Преди финализиране на сделката за придобиване, акциите на UBI се оценяват на 4.86 ​​евро за акция, като цената е с 45% по-висока от цената при затваряне на 14 февруари, ден преди Intesa да отправи предложение за закупуване на четвъртата по големина италианска банка за 4.86 ​​милиарда евро.

На дъното на STOXX 600 слязоха книжата на френската корпоративна инвестиционна банка Natixis, които се понижиха със 7.3%, след като френската банкова група BPCE заяви, че не възнамерява да подава оферта за придобиване на Natixis.