ЕЦБ: България и Хърватия може да са в ERM II до края на годината
Хърватия и България могат да се присъединят към "чакалнята" на еврозоната през тази година. Това заяви вторник членът на борда на Европейската централна банка Фабио Панета, като той похвали усилията на страните за присъединяването им към общата европейска валута. Коментарите му в интервю за френския вестник Le Monde предполагат, че процесът на разширяване на еврозоната продължава да бъде стабилен, въпреки икономическата трусове в резултат на коронавирусната криза, предаде БНР.
"Хърватия и България взеха смели мерки за сближаване“, посочи Панета, който отговаря за международните и европейските отношения в ЕЦБ. "Ако процесът приключи успешно, те могат да се присъединят към ERM-2 до края на годината", прогнозира той.
Тъй като държавите, които са кандидат членки, обикновено остават в системата на ERM II, известна като "чакалнята" за еврозоната най-малко две години, за да докажат, че валутите им са стабилни, "първият наличен прозорец за присъединяване на Хърватия и България към еврозоната ще бъде през 2023 година, ако всички предварителни оценки са успешни“, допълни Фабио Панета.
България и Хърватия са единствените държави от Европейския съюз, които активно искат да приемат еврото.
В своя редовен двугодишен доклад за напредъка на държавите извън еврозоната, публикуван миналата седмица, ЕЦБ заяви, че коронавирусната криза поставя въпроси относно инфлацията и здравето на публичните финанси на двете кандидат членки.
В същото интервю за Le Monde, Фабио Панета посочи, че Европейският съюз трябва спешно да вземе решение за пакета от фискални мерки, за да помогне на блока да премине успешно през провокираната от коронавируса икономическа криза
"Това е изключително спешно и целта трябва да бъде разгръщането на този спасителен пакет възможно най-скоро, не по-късно от началото на 2021 година. Колкото по-дълго чакаме, толкова по-скъпа ще бъде намесата". предупреди той.
През миналия месец ЕС предложи пакет от 750 милиарда евро, включително 500 милиарда безвъзмездни средства и 250 млрд. евро под формата на заеми, но съпротивата на шепа фискално консервативни държави заплаши да се забави постигането на споразумение, като не се очаква сделка и през настоящия месец.