Европейските електроенергийни борси са в етап на разнопосочност

Разнопосочна и хаотична. Така може да се определи най-общо търговията на европейските електроенергийни борси през изминалата седмица. Ценовите нива в сегмента пазар „ден напред“ остават под търгуваните преди епидемията, предизвикана от разпространението на коронавирусната инфекция. Няма и как да не е така след данните за икономическите показатели в Европа, независимо че индексът на най-големите предприятия в региона Stoxx Europe 600 в петък завърши с повишение от 0,91 процента до 341,05 пункта. В същото време МВФ излезе с коментар за възможно ново понижение на и без това изключително влошените икономически показатели.

Обикновено първият работен ден от новата седмица на европейските електроенергийни борси стартира с ръст, но настоящата, с ден за доставка 11 май стартира с разнопосочна търговия. Ден по-рано (с доставка 10 май) търговията на почти всички електроенергийни борси в Европа, с изключение на българската (БНЕБ – 29.62 евро за МВтч, ръст от 37.7 %) и на гръцката борси (30.47 евро за МВтч, ръст от 3.1 %) регистрираха спад. Това става ясно от данните за търговията в сегмента „ ден напред“, публикувани от energylive.cloud. Точно обратното - с ден за доставка 11 май, докато цените на другите електроенергийни борси нарастват, на БНЕБ – намаляват (спад от 44.6 % , 16.42 евро за МВтч).  
 
Всички европейските електроенергийни борси преди седмица с ден за доставка 4 май стартираха с ръст, докато на пазара с ден за доставка 11 май търговията е разнопосочна и без забележима силна волативност. Освен това постигнатата цена за 11 май на Българската независима енергийна борса (БНЕБ)  например е наполовина в сравнение с тази, регистрирана на 4 май. За сравнение, на 4 май цената в сегмента „ден напред“  БНЕБ е 35.42 евро за МВтч при ръст със 159.5 % , докато днес, седмица по-късно е на ниво от 16.42 евро за МВтч при спад от 44.6 %. Така може да се каже, че очакванията от  разхлабването на ограничителните мерки във връзка с COVID-19 през миналата седмица надминаха очакванията. Заведенията може и да се оказаха пълни, но не и предприятията, от които зависи по-високото производство и потребление.

Цената, постигната на БНЕБ с ден за доставка 11 май не е най-ниската. Преди нея се нарежда Франция, където постигнатата стойност  на електроенергийната борса е на ниво от 10. 49 евро за МВтч. Както е известно, именно Франция бе принудена да намали мощностите на някои от атомните си блокове, заради излишък на електроенергия от една страна и заради по-ниските цени на газа от друга. След френската се нарежда и белгийската електроенергийна борса с постигната цена от 10.72 евро за МВтч с ден за доставка 11 май, следвани от Нидерландия (13.58 евро за МВтч), Германия (14.07 евро за МВтч) и Австрия (14.11 евро за МВтч). Прави впечатление, че борсите, с които обикновено се сравняваме като румънската и унгарската остават с доста по-високи ценови нива – 21.24 евро за МВтч и 20.43 евро за МВтч съответно.

На други полюс продължават да остават електроенергийните борси на Полша (36.84 евро за МВтч) и Гърция (32.05 евро за МВтч).

След данните за първото тримесечие и април се оказва със спад на  производство и съответно потребление на електроенергия в различни страни. От една страна това се дължи на топлото време, но вече е ясно, че COVID-19 има много по-голямо участие от очакваното. Ако в началото на март това не се усещаше, в началото на май не е така, особено в редица европейски страни. Както се оказва, заради намаленото потребление някои страни е трябвало да пристъпят към намаляване на производството от ядрени мощности. Данните все още са нови и плахи. Все пак трябва да се направи и разлика между намалено производство, спиране на мощности и спиране за планов ремонт.

На този фон предстои тепърва да се решава въпроса за либерализацията на електроенергийния пазар. Вече стана ясно, че ще има отлагане с няколко месеца, но това е неизбежен процес, който ще трябва да се случи. Европа няма да чака дълго. Закъснението ще си има цена. Кой знае, може пък най-сетне и социалното министерство да се събуди и да реши тази дилема за енергийно уязвимите потребители. Още повече, че наближава нов етап за обединение на пазарите.
 
На този фон данните за икономиката остават тревожни. Безработицата в София все още е ниска, но има региони, където надхвърля тревожните 9 процента. Тревожни са, защото отдавна е известно, че преминаването на този праг означава политически сътресения. Трябва да се помни прогнозата на МВФ за спад на БВП с 8 % и съответно да се излезе от сферата на нищоговоренето.

Според съобщението на Националният статистически институт (НСИ) по предварителни данни през март 2020 г. сезонно изгладеният индекс на промишленото производство намалява с 5.1% в сравнение с февруари 2020 година. През март 2020 г. при календарно изгладения индекс на промишленото производство е регистриран спад от 6.9% спрямо съответния месец на 2019 година. Въпросът е как ще изглеждат тези данни през април и през месец май. Някои се позовават на старата максима, че преди да започне да се вдига икономиката трябва да стигне дъното. На петролния пазар обаче експертите казват, че няма граница за отрицателни цени. Така че колко е дълбоко дъното никой не е наясно, но пък винаги са възможни опитите за катерене.