ПостCOVID-19: Стратегически направления за инвестиране след кризата
Автори: Инж. Иван Арсениев, инж. Щерьо Щерев
Според статистиката кризи следват през около 10-12 години. Водещи икономически и политически анализатори прогнозират, че в перспектива следващите кризи ще са предизвикани от недостиг на храни, питейна вода и енергийни ресурси, като следствие на големия прираст на населението предимно в Азия и Африка. Контролът върху енергийните ресурси ще е в основата на локални военни конфликти, които заедно с глада ще са причина за многолюдни миграционни вълни към Европа. Земеделските и горските площи ще придобият важно стратегическо значение и заедно с енергийният отрасъл ще бъдат гарант за относителната национална икономическа сигурност и независимост. Промяната на предназначението на земята трябва да бъде поставена под строг контрол със специален закон. България в последните 140 години е излизала от поредицата национални катастрофи и икономически кризи благодарение на селското си стопанство, леката и хранително вкусовата промишлености, а през последните десетилетия и благодарение на балансираната си и стабилно изградена енергетика, която захранва индустрията, селското стопанство, транспорта и бита с качествена и евтина електрическа енергия. Страната ни има неоползотворен потенциал в селското ни стопанство и в овладяването на водните си ресурси.
Широко пропагандираната и налагана световна глобализация нанесе сериозни щети върху европейската индустриална структура и развитието на европейската наука. Пандемията от Коронавирус-9 показа грешните политики по отношение на осигуряването на научните, здравните и инженерните кадри както във всички европейски страни, така и у нас. Националните здравни системи не бяха адекватно подготвени за противодействие на пандемията.
Според лидерите на ЕС Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел преодоляването на последиците от пандемията ще продължи с години и ще са необходими над три трилиона евро. А Марио Сентену, председател на Еврогрупата обединяваща финансовите министри от еврозоната, предполага, че „…за връщане към нивото на доходите от 2019 г. ще са необходими поне две години.” По негова експертна преценка за излизане от кризата ще са необходими между 700 млрд. и 1,5 трилиона евро, които не са налични. За набирането на тези средства той предлага емитиране на евро-облигации, а осигуряването им ще бъде евентуално през 2021 г. До тогава има междинни механизми, които трябва да бъдат задействани своевременно до началото на предстоящото лято, за да се преодолее в кратки срокове безпрецедентния икономически шок. Той счита, че е целесъобразно да се използват и ресурсите от многогодишния бюджет на ЕС.
Като се има предвид, че финансовите ресурси, които евентуално ще получим от европейския бюджет, ще бъдат недостатъчни, а в българския са ограничени, следва те да се изразходват целево и строго контролирано през настоящата година, както следва в:
1. Селското стопанство:
-Земеделие - зеленчукопроизводство, овощарство, маслодайни култури.
-Животновъдство - кравеферми, свинеферми, птицеферми, овцевъдство.
2. Лека промишленост – кожарска, обувна, текстилна.
3. Хранително-вкусова промишленост – консервна, млекопреработване.
4. Здравеопазване.
5. Енергетика.
6. Наука и образование.
7. IT- технологии.
8. Ж.П.-комуникации и инфраструктура.
9. Ремонт на наличните язовири, водоеми и изграждане на нови.
Инвестираните средства в първите три направления са с бърза възвръщаемост, тъй като пласментът на продукцията им е гарантиран, както на вътрешния пазар така и на световния. Целесъобразно е да се инвестира в ремонт на наличните водоеми, язовири и изграждане на нови такива за решаване на проблемите с недостига на питейна вода в редица селища, както и за възстановяване на поливните системи. Повишените добиви от поливното земеделие, паралелното използване на водната енергия за производство на електрическа, както и подобреното качество на живот във водоснабдените селища ще възвърнат вложените инвестиции. Другите пет направления са от значение в средно и дългосрочен план за гарантиране на устойчив икономически и социален просперитет. За запазване на конкурентната способност на българската промишлена и селскостопанска продукция е необходима и евтина електроенергия. Тя може да се осигури от базовите електропроизводствени мощности в АЕЦ „Козлодуй” и минно-енергийния комплекс „Марица-изток”. За целта е необходимо те да се стабилизират финансово, като на първо място се отмени търговията на квоти за емисиите на въглероден диоксид. Това е в интерес и на цялата българска промишленост. На второ място следва да се преработи нормативната уредба относно производството и търговията на електрическа енергия. Да отпаднат всички привилегии и бонуси, за да се гарантира равнопоставеност и честна конкуренция на всички електро производители на борсовия пазар.
На европейско ниво е необходимо политическите лидери да признаят, че енергетиката е базов отрасъл, обвързан с редица промишлени отрасли, от които получава машини, резервни части, консумативи, ремонтни, транспортни, строителни и много други услуги. Тези обвързаности са от съществено значение за националните икономики. В отделните страни енергийните системи са изградени съобразно местните енергийни ресурси, специфичните климатични и географски дадености, както и с научните, технически и технологични традиции. Така:
- Скандинавските страни: Норвегия, Швеция и Финландия, а също Австрия и Швейцария са богати на реки с целогодишен пълноводен дебит. На тази основа делът на ВЕЦ е преобладаващ в енергийните им системи.
- Страните с големи морски граници, особено към Балтийско море и Атлантическия океан, където ветровете са със сравнително постоянен денонощен и целогодишен характер, са изградили големи ветрови паркове. Това са Скандинавските страни, Германия, Белгия, Холандия, Дания, Франция, Англия, Ирландия, Португалия и Испания.
Изграждането на ветрови паркове на българското Черноморие ще съсипе летния ни туризъм. Чужденците и българските летовници ще потърсят плажовете в Гърция, Турция и по-далечни такива, които са запазили девствения си чар.
- Средиземноморските страни, които имат продължително слънцегреене в годишен аспект и площи с пустинен характер, са изградили фотосоларни и ветрови паркове.
У нас няма стерилни терени с пустинен характер, затова е препоръчително фотосоларни панели да се монтират на покривите на промишлени, административни и битови сгради, както и върху фасадите като декоративни панели. Престъпление е върху плодородните земеделски земи, или на горските голини, които подлижат на залесяване да се разрешава изграждане на фотосоларни паркове.
- Англия, Норвегия и Дания разполагат с находища на природен газ и ТЕЦ на същия са със значителен дял в енергийните им системи.
- Централно и Източно европейските държави: Германия, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Сърбия, Румъния, Гърция и България имат големи находища на лигнитни въглища, които са евтин енергиен ресурс. За оползотворяването им страните са изградили големи минно-енергийни комплекси, които са гръбнакът на електроенергийните им системи. За обслужването им са изградени специални машиностроителни заводи.
- Пoлoвинaтa cтpaни-члeнĸи нa Eвpoпeйcĸия cъюз: Бeлгия, Бългapия, Чexия, Гepмaния, Иcпaния, Унгapия, Xoлaндия, Рyмъния, Cлoвeния, Cлoвaĸия, Финлaндия, Швeция и Beлиĸoбpитaния експлоатират атомни централи като базови мощности в комбинация с други електроенергийни източници и балансирано гарантират сигурността на енергийните си системи. Лидер е Франция. Нейната енергийна система е базирана 80% на ядрената енергетика.
Според експертите бъдещето на ядрената енергетика е в модулни термоядрени блокове с мощност до 500-600 МW, които са безопасни и бързо маневрени в голям диапазон.
Унифицирането на електропроизводството във всички страни членки на ЕС не е обосновано технически, технологично и финансово-икономически. То се налага с манипулиране на екологични, научни изследвания в услуга на корпоративни интереси за стотици милиарди долари в производството на съоръжения за ВЕИ-паркове. Тези интереси се прикриват чрез масирана пропаганда и манипулиране на общественото мнение, като се всява страх от предстоящ климатичен апокалипсис. От мощни фондове щедро се финансира всестранна, масирана пропаганда на утопични екологични цели за управление на цикличните климатични процеси на Земята чрез намаляване на количествата въглероден диоксид в атмосферата. За главни замърсители с този газ са снабедени ТЕЦ на въглища. Но кризата предизвикана от пандемията показа, че електропотреблението в световен мащаб е паднало с около 9 - 10%, а емисиите на СО2 са намалели с над 40%. Това доказва, че ТЕЦ на въглища не са основният замърсител на атмосферата. Крайно време е научните обяснения за цикличните промени на климата да станат достояние на обществото. Циклите и измененията на климата определящо се влияят от мощни космически сили, както от процеси с геотектоничен характер и от вулканичната дейност на планетата. Газовете, изхвърляни при изригването на вулканите, са създали земната атмосфера с уникалния й, годен за дишане състав. А СО2 е полезен за зелената природа и неговите количества в атмосферата могат да се балансират чрез подобряване на грижите за възстановяване и запазване на горите на планетата.
Предвид гореизложеното европейските лидери трябва да превъзмогнат политическата си гордост и да ревизират приоритетите си, да отменят търговията на квоти за СО2 и да се откажат от така наречената „Европейска зелена сделка” като абсолютно безплодни в световен план. Те неоправдано оскъпяват електрическата енергия и европейската промишлена продукция, като последната става неконкурентна спрямо тази на САЩ, Китай, Индия, Русия, Бразилия, Аржентина и др. В тази насока е необходимо съгласувано политическо единодействие от заинтересованите страни от Централна и Източна Европа в Европейския парламент, Европейската комисия и Европейския съвет. В тази критична икономическа обстановка да се агитира за реализиране на Европейската зелена сделка е непростимо безотговорно. Да се пледира за ускорено ликвидиране на ефективно работещи, елeктро-производствени мощности на базата на местни, изкопаеми, енергийни ресурси е повече от злонамерено спрямо народите от европейската общност. Замяната им с така наречените ниско въглеродни енергийни източници ще струва над 1 трилион евро. Това престъпно пилеене на пари, които не са в наличност, не може да се оправдава с мнимата борба срещу климатичните промени.
Не на последно място е надвисналата над Европа миграционна вълна, която заплашва като цунами да помете не само граничните страни като България, Гърция и Италия, но и целият Съюз. Необходими са огромни финансови средства, които да се инвестират превантивно в страните източници на мигранти. За набирането на тези средства трябва да се мобилизират и възможностите на ООН. Европа не бива да бъде оставена сама да се бори с мигрантското нашествие. Споделена вина за войните в Близкия Изток и Африка и за икономическата изостаналост на страните от тези региони носят всички икономически развити страни в света. Справедливостта изисква всички да споделят финансовата тежест за омиротворяване и икономическо възстановяване на тези страни, за да се задържи населението по родните им места.
Целеви финансови средства са необходими за обновяване и възстановяване на горския фонд, както в национален, европейски така и в планетарен план. Горите са белите дробове на планетата. Те абсорбират и разграждат СО2, като превръщат въглерода трайно в биологична маса и ценна дървесина, а кислородът връщат обратно в атмосферата. Те са източник на питейна вода и осигуряват местообитания за увеличаване популацията на много видове диви животни, чиито брой тревожно намалява.
За да се постигнат тези жизнено важни икономически, социални и екологични цели са необходими огромни финансови средства. А замяната на ефективно работещите ТЕЦ на местни енергийни суровини с ВЕИ-паркове е необосновано разхищаване на такива. При недостиг на финансови средства за решаване на многото, изключително сериозни проблеми от национален и европейски характер се налага сериозна преоценка и преразглеждане на приоритетите в инвестиционната политика през настоящата и следващите десет години.