ВВЕР реакторите са значително по-безопасни и надеждни в сравнение с РБМК

Ядрените реактори от тип РБМК, каквито е имало в Чернобилската АЕЦ, имат редица несъвършенства спрямо реакторите ВВЕР. При водо-водните енергийни реактори, каквито има в АЕЦ „Козлодуй“, е невъзможно да има такава авария, подобна на тази в Украйна през 1986 г. Това стана ясно по време на дискусия на Българския атомен форум „Булатом“ експерти от Техническия университет в София по темата дали е възможна подобна авария у нас. Повод за дискусията бе нашумелия в последните месеци сериал, излъчван по платен канал, свързан с дейностите и неутрализирането на последствията от аварията в АЕЦ „Чернобил“ (с истинско име АЕЦ „Ленин“ бел.ред.), която се счита за най-тежката техногенна авария в световната ядрена енергетика.

Специалистите и инженерите от областта на ядрената енергетика са категорични, че подобни аварии в България са немислими и невъзможни. „Съществуват редица значителни проектни и експлоатационни различия между реакторите от Чернобилскитип (РБМК) и реакторите в АЕЦ „Козлодуй“(ВВЕР), които правят невъзможно възникването на подобна авария в България“, обясняват от Булатом.

В своя презентация от организацията обясняват разликите между двата типа реактори и на какво се дължи тежката авария през 1986 г. „Основна част от радиоактивните изхвърляния в АЕЦ „Чернобил“ са именно в резултат на продължителното горене на графита“. В реакторите с ВВЕР технология водата едновременно изпълнява функциите на топлоносител и забавител на процеса, а не както при чернобилските реактори. При РБМК липсва цялостна защитна обвивка, докато при ВВЕР реакторите има усилена херметична защитна обвивка. Тя може да предотврати изхвърляния на вредни вещества в атмосферата.

„Друга важна разлика е, че при РБМК реактора всички системи за безопасност функционират на активен принцип – нуждаят се от постоянно електрозахранване. Системите са изградени в два независими канала (всеки канал е в състояние сам да овладее максимална проектна авария). Сработването на аварийната защита е функция на логиката на управление на реактора, но позволява да бъде изключена от оператора“, обясняват от „Булатом“. „Действието на пасивните системи за аварийно охлаждане на активната зона при РБМК е наподобено чрез използването на генератор за собствени нужди, прикачен към вала на една от парните турбини, който захранва помпите на активните системи за аварийно охлаждане. За операторите е важно да знаят колко време парната турбина ще продължи да се движи по инерция при отпадането на външно електрозахранване. Именно такъв експеримент искат да проведат в АЕЦ „Чернобил“ –да проверят времето за движене по инерция на парната турбина при ниска мощност“, обясняват родните експерти.

„ВВЕР 1000 разчита на системи за безопасност и аварийна защита, които функционират на активен и пасивен принцип (не се нуждаят от външно електрозахранване, за да сработят). Регулиращите органи падат автоматично в активната зона при отпадане на електрозахранване. Системите за безопасност са изградени в три независими канала (всеки канал е в състояние сам да овладее максимална проектна авария). Сработването на аварийната защита е функция на логиката на управление на реактора и не зависи от намесата на оператора“, поясняват от „Булатом“.

Системите за аварийна защита и регламентът за експлоатация са били съобразени с характеристиките на реактора РБМК. Особеностите на реакторната инсталация, слабата подготовка на оперативния персонал, възможността за оказване на влияние върху действията на операторите и възможността за изключване на системи за безопасност по време на работа се оказват ключови за развитието на аварията. При ВВЕР никой не може да нарежда действия на оперативния персонал и той носи персонална отговорност“ , заключват от Булатом.

Презентацията на Българския атомен форум можете да видите тук.