Синдикати и бизнес поискаха до 15 май Планът за възстановяване и устойчивост да бъде изпратен в ЕК
Искаме парламента и всички да потвърдят, че ако не до края на април, то до 15 май Планът за възстановяване и устойчивост да бъде внесен в ЕК. Така ще може бизнеса и домакинствата да получат парите си още през септември и октомври тази година. Всичко останало не е в интерес на бизнеса и хората. Това обясни президентът на КНСБ Пламен Димитров по време на съвестна пресконференция на синдикати и бизнес днес. Организациите са подготвили и изпратили специално обръщение до народните представители по повод на Плана, на който се разчита толкова много.
Към сегашния план работодатели и синдикати предлагат да бъдат променени като цяло три основни точки на плана и да се използват по-добре заемните средства от ЕС. Едното ни желание е да бъдат доразвити трите фонда на Плана за Технологична модернизация, зелен преход и дигитализация. Настояваме към 900-те млн. лева, които са предвидени до момента, да се допълнят до 1,3 млрд. лв. Това бе нашето първоначално предложение. Това са парите, които най-лесно ще стигнат до фирмите, обясни Пламен Димитров.
Второто предложение е свързано с ваучерна програма за базови дигитални умения – 500 млн. лв. да достигне ресурсът по нея, за да обхване повече работещи. В момента тази подкрепа е за 200 млн. лв. По този начин ще се включат 1 млн. работещи българи. Ние подкрепяме тези дигитални умения, обясни Пламен Димитров.
Последната мярка пък в най-висока степен засяга бизнеса: в плана да бъдат допълнително заделени 700 млн. лв. ресурс за насърчаване на производството, използването на ВЕИ в предприятия като енергия за собствени нужди. Тук се предлага и създаването на системи за съхранение на енергия и използване на батерийни системи за собствени нужди. Така ще има децентрализирано производство и еленергия, а и ще бъдат насърчени зелени и дигитални проекти на бизнеса.
Прекрояване на мерките за подкрепа на фирмите също е важно искане за бизнеса. За това настоя председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Васил Велев. „Мярките за запазване на доходите – 60/20, 80/0 и 75/0 действа до 31 май 2021 г. Но само 75/0 се доближава до европейските стандарти“, каза Велев.
Предложението на работодателите и синдикатите е подкрепата да се прилага за фирми, които имат спад на продажбите до 20 процента, но само когато не работят. Ако работят 3 дни в седмицата, за двата дни да се компенсира 75% от дохода.
Сега действащата мярка е 60 % и за времето, в което компанията работи. „Не се използва ефективно публичният ресурс у нас. Тази мярка трябва спешно да се проеформатира и да действа по новия дизайн до края на годината“, обясни Васил Велев.
Друга мярка, която трябва да се промени, засяга фирми които имат по- голям спад на продажбите – например в туризма, транспорта, търговията и т. н.
Инвестициите у нас и преди короната бяха на ниско ниво, припомни Васил Велев. Последните 4 г. средно инвестициите са 18% разходи за дълготрайни материални активи, спрямо към БВП. За справка: през 2005 – 2008 г, разходите бяха над 30 процента. Тогава икономиката растеше с над 6 на сто, припомни председателят на АИКБ.
По думите му през 2020 г. имаме нов срив на инвестициите. Тогава 8,7% по-малко са разходите за ДМА, което е нов спад. А прогнозите за 2021 г. е за ново свиване на инвестициите с 15,5 на сто. „Това е огромен срив. И сега е много важно да се насърчат вложенията в модернизация, цифровизация, роботизация и мерки за енергийна ефективност“ добави Велев. Той добави, че ако сега чрез Плана за възстановяване и устойчивост бъдат вложени 2 млрд. лева, то други 2 млрд. лева ще бъдат привлечени от бизнеса. По този начин ще бъде покрита дупката в инвестициите в последните години. Планът наистина е доста голям като обем, но въпреки това задачата не е толкова сложна за решаване. Има време до 30 април да се доработи документа, добави Велев.
,,В настоящия момент в парламента се водят бурни препирни именно по Плана за възстановяване и устойчивост. Той вече е в Народноно събрание, но може би трябваше доста по-рано да бъде там. Осем месеца с изпълнителната власт работим във формат на работни групи и политически срещи. През всички тези месеци имахме доста тежки разговори и ви уверявам, че от първия вариант до последния вариант той ще изглежда по коренно различен вариант. Това, смея да твърдя, е благодарение на нашите усилия и натиск'', коментира още Пламен Димитров по повод на предстоящата за разглеждане трета редакция на Плана.
Бюджетния дефицит в страната за първото тримесечие в този политически дебат за жалост се подминава. За първи път от седем години завършваме с дефицит от над 560 млн. лева първото тримесечие на годината. Това се дължи на разходите в подкрепа на един или друг субект в икономиката и домакинствата. Очевидно е, че не може да продължим с нови кризисни мерки, просто защото бюджетът няма да издържи, той няма такива ресурси, добави Димитров.
Вижте още:
Бизнесът очаква по-бързи и адекватни мерки за подкрепа в условията на криза
Националният план рискува да се превърне в още една оперативна програма