България се намира в комуникационна криза по политиките за климата

Задължително е гражданите да бъдат убедени защо промените са необходими, в момента съществува психология на отрицанието, твърдят специалисти

Икономика / България
3E news
924
article picture alt description

България се намира в комуникационна криза по отношение на политиките, свързани с климата, коментира д-р Стоянка Балова от Институт за социална интеграция. Това се случи в Рамките на дискусия за Социално-икономическите аспекти на борбата с климатичните промени”, организирана от Фондация „Фридрих Еберт“ и фондация „Солидарно общество“.

„Липсва адекватно предаване на политически послания от страна на "политическите актьори" към гражданите, не се използва дори наличният арсенал от комуникационни възможности, за да се информира широката общественост. Безспорно, работата по дългосрочните мерки за преодоляване на проблема би се оказала непосилна задача за политиците, ако гражданите не разбират защо трябва да жертват днес част от ежедневните си навици в името на бъдещите поколения, каза тя.

Д-р Балова разгледа националната политика в борбата с климатичните промени и очерта като основен проблем липсата на добра комуникационна стратегия между политици и общество. Досега светът нямаше алтернатива на въглищните централи и съвременното общество не си представя живота без тях. Затова настоящият преход към възобновяеми източници на енергия е от изключително значение. Той трябва да бъде ясно обяснен на хората, за да може да се направят всички необходими стъпки към кръгова икономика. Необходими са ясни послания, защото според проучванията политиките се подобряват, но осведомеността на хората е недостатъчна. Глобалното затопляне води до мутация на вирусите и по-лесното им разпространяване на големи територии, яируси, към които хората още не са привикнали за справяне, затова говори и широкото разпространението на коронавируса.

България не казва каква алтернатива на въглищните централи избира

България вече трябваше да е затворила въглищните си централи и вместо да се надява, че това няма да се случи трябва да планира ясни мерки, защото в крайна сметка най-засегнати пак ще бъдат работещите.

България все още не е отразила критиките на ЕС по отношение на Стратегията за устойчиво развитие и национален интегриран план за енергетиката и климата до 2030 г.. Не е ясно колко и какви национални мощности ще обезпечат енергийната политика и на каква база ще функционират. Цялостна стратегия за развитие на енергетиката липсва. Все още не са готови и регионалните планове за енергиен преход, на база които се очаква България да се възползва от средства по Фонда за справедлив преход, подчерта експертът.

Не бива да забравяме, че политиките по изменение на климата не са свързани само с енергийна ефективност, както иска да ни убеди Плана за възстановяване и утойчивост, коментира д- р Невена Алексиева, експерт към Групата на Социалистите и демократите в Европейския парламент (S&D). Тя говори за усилията на ЕС в борбата с негативните последици от изменението на климата и съпътстващите го проявления във всички сектори. 

когато става въпрос за борба с климатичните проемни става дума за много по-всеобхватни действия за намаляване на въздействието върху околната среда на всеки от нас- с по-малко изхвърляне на отпадъци, с разделно събиране, с намаляване на потреблението, което не се отчита в Плана.

А хората трябва да са запознати с целите и защо трябва да се откажат от някои навици и разбирания. Екологичното образование трябва да залегне в образователния процес.

Пълната независимост от изкопаеми горива ще увеличи разходите ни, но хората трябва да са убедени защо го правим. Защото околната среда е отговорност на всеки гражданин.

В Плана за възстановяване и устойчивост липсват краткосрочни, средносрочни и дългосрочни цели. Според Алексиева се говори преди всичко за проекти вместо за цели и конкретни политики, а трябва да е обратното.

Какви са предложенията на учените

“България трябва да участва активно в дебатите и вземането на решения по всички ключови законодателни актове и предлагани инициативи, отнасящи се до европейската политика по климата”, обобщи д-р Александър Димитров, от Център за стратегически изследвания -НПИ по време на онлайн дискусията. Димитров отбеляза, че имаме печален опит от пасивното ни отношение към множество въпроси на наднационално равнище и допълни, че що се отнася до климата, трябва да сме активни.

Според него екологичната политика следва да бъде поставена като приоритет, разписан в стратегически документи, и с ясен план как трябва да бъде приложена.
Чрез реализацията на "Зеления пакт" много от традиционните производства ще бъдат затворени, включително и въгледобивът, това налага специален подход към най-засегнатите райони и подготвяне на специфичен пакет от социални и икономически мерки, компенсиращи промените, каза Димитров. Според него такива мерки биха били постепенното намаляване на заетите във въгледобива и ТЕЦ, най-вече чрез оптимизация на административния персонал, организиране на курсове за преквалификация на освободените кадри, пенсиониране на хората, работещи в надпенсионна възраст, незапълване на местата на напусналите и др. Наложително е и изграждането на нови заместващи базови мощности, преоборудване на ТЕЦ за работа с газ, допълни той. Необходими са инвестиции в подобряване на железопътната инфраструктура, на политиките по опазване на горския фонд. Ключови са образователните политика, защото към момента българското общество е възприело психологията на отрицанието на климатичните промени, което трябва да се промени с конкретни стъпки във всеки аспект на икономиката.


Иван Кръстев, председател на фондацията "Солидарно общество", посочи, че на днешната дискусия са успели да набележат няколко репера, върху които да развият бъдещи дискусии. Технологичното развитие, инвестициите в наука и научни изследвания са въпроси, които продължават да нямат отговори, България продължава да бъде на последно място в ЕС по инвестиции в научни изследвания и развойна дейност, обясни той. Ако искаме да имаме устойчива промяна в качеството на живот и в равнището на доходите в страната, ние трябва да се замислим за това, коментира Кръстев.

В дискусията се включиха още  д-р Пенчо Хубчев, Фондация Фридрих Еберт България, Даниела Василева, докторант в Института по философия и социология на БАН, секция “Социален контрол, отклонения и конфликти”.

Събитието може да гледате във Фейсбук страницата на събитието.

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща