Дания е оттеглила разрешението за Baltic Pipe

Апелативния съвет по въпросите на околната среда и храните на Дания е оттеглила разрешението, издадено от отдела за опазване на околната среда за строителството на газопровода Baltic Pipe, съобщава РИА Новости, позовавайки се на сайта на оператора на транспортната система на кралството Energinet.

„На деветнадесети юли 2019 г. датският отдел за околна среда издаде екологично разрешение за строителството на Baltic Pipe. На 31 май 2021 г. Апелативния съвет по въпросите на околната среда и храните отказа издаването на разрешение“, се казва в цитираното изявление. 

Подобно решение означава спиране на строителството на Baltic Pipe. Основание за това решение е, че агенцията по опазване на околна среда не е проучила в достатъчна степен въпроса за защита на дивата природа при прокарването на газопровода. Заместник-директора и ръководител на отдела за строителните проекти към Energinet

Мариан Кааг от своя страна е заявила, че такъв проект „не може да не създава неудобства“ заради мащаба си. 

Междувременно в ефира на полското радио заместник-министъра на външните работи на Полша Марчин Пшидач заяви, че зад оттеглянето от Дания на разрешението за строителството на газопровода Baltic Pipe може да не стоят само екологични въпроси. 

„Ще се постараем да изясним този въпрос, колкото се може по-бързо, въпреки че ни е ясно, че зад темата околна среда, често стоят други интереси“, смята той. По думите му, „В интерес на Полша и цяла Европа е колкото може по-бързо да завърши този проект“. 

Газопроводът Baltic Pipe между Дания и Полша се планираше да бъде пуснат през 2022 година. Капацитетът му не се оповестява, но по-рано се говореше, че ще е не по-малко от 5 млрд. куб м годишно. Полските управляващи обясняваха, че този газопровод ще замени „Северен поток 2“, минаващ по дъното на Балтийско море и е с капацитет от 55 млрд. куб м газ годишно. 

Преди няколко години правителствата на Полша и Дания подписаха меморандум за строителството на Baltic Pipe. Стойността на газопровода е около 1,7 млрд. евро. Повече от половината от тази сума се пада на полския оператор Gaz-System.