Регионалните екоинспекции да прилагат повече контрол на местно ниво

Упражнявайте правомощията си компетентно и професионално, защото по този начин може да си опазим природата и да спрем посегателствата срещу видовото разнообразие, каза зам.-министърът на околната среда и водите Емилия Тончева на среща с регионалните струк

Климат / България
3E news
360
article picture alt description

Ръководството на МОСВ се срещна с директорите на регионалните структури на ведомството

 

Политическото ръководство на МОСВ се срещна с директорите на Регионалните инспекции по околната среда и водите /РИОСВ/, Басейновите дирекции, Националните паркове, Изпълнителната агенция по околна среда и водите /ИАОС/ и Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда /ПУДООС/.

На срещата бяха обсъдени актуални въпроси свързани с дейността на Министерство на околната среда и водите. Директорите на РИОСВ изразиха желание за провеждане на редовни срещи с ръководството на министерството за изясняване на редица натрупани по време на предишния политически кабинет нерешени проблеми. Те отбелязаха, че трябва да се спре порочната практика да се дават противоречиви указания по едни и същи въпроси към различни РИОСВ, наложена от предишното ръководство на МОСВ.

„Упражнявайте правомощията си компетентно и професионално, защото по този начин може да си опазим природата и да спрем посегателствата срещу видовото разнообразие“. Това заяви заместник-министърът на МОСВ Емилия Тончева на среща с регионалните структури на ведомството.

 

Тя даде пример с последния случай на отровен Черен лешояд край Добринище и припомни, че в България няма нито един разкрит случай на поставяне на отрова или отровна примамка. „Това, което се случи в Добринище е емблематично. Конят, така както е поръсен с отровната примамка, е бил заровен на мястото, където е намерен. Това означава, че отровата върху тялото на животното може да проникне в почвата. Затова, когато получите сигнал от НПО-та, или от гражданите, апелирам да се отнесете   изключително сериозно“, подчерта заместник-министър Тончева. По думите й това е много тежко престъпление срещу природата и видовото разнообразие на България и създава голяма опасност за живота и здравето и на хората.

Заместник-министър Тончева посъветва директорите да бъдат прецизни при създаването на протоколи за подобни случаи. По думите й трябва подробното описание на фактическата обстановка и даването на предписания на компетентните органи. „Във всеки конкретен случай вие може да прецените кои институции да бъдат сезирани.  Ако не го направите максимално бързо и професионално  шансовете за разкриване на тези тежки престъпления рязко намаляват“, категорична бе Емилия Тончева.

„Няма как престъпления срещу природата да бъдат разкрити без вас. Вие сте двигателят, вие сте защитниците на природата по места“, завърши зам.-министър Тончева.

Заместник-министър Петър Димитров заяви, че се подготвя инструкция как да се действа в такива случаи.

Важната защита на черния лешояд

От министерството дадоха пример със сигнал, в който е особено важно да се реагира навреме от СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора“ от 04.06.2021 г. сутринта, при рутинно проследяване на движението – по данните от GPS предавателя, на черен лешояд с наименование K67 - „BLACKY SKRILL“, с опознавателна маркировка: К67 - жълт ПВЦ пръстен с черен надпис, на десен крак, W0711 - метален пръстен на ляв крак, идентификационен микрочип № 982091065667300, с предавател с рег. № 210436. Служител на СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора“ Симеон Ангелов Марин е констатитирал необичайно поведение: телесната температура на птицата е нормална към 17:29 часа на 03.06.2021, след което към 02:57 на 04.06.2021 е рязко паднала, а акселерометъра показва неестествени данни от предавателя. Точката, където птицата за последно е имала нормална температура, се намира край Добринище, след което ерегистриран спад в телесната температура и движение на предавателя завършващо в р.Места.

Черният лешояд е реинтродуциран в българската природа от СНЦ „Зелени Балкани – Стара Загора“, което осъществява дейности по международен проект „Светло бъдеще за черния лешояд“ - LIFE14 NAT/BG/649.

Черният лешояд е консервационно значим вид – поставен е под защита със Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) от 2002 г. Видът е включен в Червената книга на Р България, както и в Приложение №3 към чл.37 от ЗБР, като защитен вид и в Приложение №2 към чл.6, ал.1, т.2 и т.3 от ЗБР, като вид, изискващ обявяване на зони за защита на местообитания, чрез мрежата Натура 2000.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.1, т.2 от ЗБР е предвидено опазване на местообитанията на видове по ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна – за видовете животни и растения, посочени в Приложение № 2 от ЗБР. Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал.1, т.3 от ЗБР е предвидено опазването на местообитанията на видове по ДИРЕКТИВА 79/409/ЕИО на Съвета относно опазването на дивите птици – за видовете птици, посочени в Приложение №2 от ЗБР. Съгласно разпоредбата на чл. 37 от ЗБР  за защитени на територията на цялата страна се обявяват дивите животински и растителни видове, посочени в Приложение № 3 от ЗБР. Видовете отбелязани със знак „!“ са включени и в Приложението към Резолюция № 6 (1998) на Постоянния комитет на Бернската конвенция.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща