Прогнозата на ЕК за България: Ръст до 3,3% през 2019 г. и 3,4% през 2020 г., регулираните цени на енергията поддържат инфлацията
БВП на България е нараснал от 3.1% през 2018 г. до 3.5% (на годишна база) през първото тримесечие на 2019 г. Възстановяването на износа, започнало през втората половина на 2018 г., продължи и през първите месеци на 2019 г. Частното потребление продължава да показва силен растеж, подкрепен от благоприятните резултати на пазара на труда и силната кредитна активност. Това е посочено в лятната междинна икономическа прогноза на Европейската комисия за състоянието и перспективите на българската икономика.
В документа се отчита слабо повишение на инвестициите в страната ни. Инвестициите в оборудване нарастваха силно и до голяма степен се компенсираха спада в другите компоненти на инвестициите, сочи ЕК. В прогнозата е посочено, че положителните очаквания за бъдещата икономическа активност и високото използване на капацитета в промишлеността са довели до увеличаване на частните инвестиции.
Очакванията на ЕК се растежът на БВП да бъде до 3,3% през 2019 г. и 3,4% през 2020 г., в съответствие с пролетната прогноза. Поради сложната външна обстановка, икономиката на България се очаква да се разраства с по-бавни темпове през втората половина на тази година и след това да поддържа подобен темп на растеж през 2020 г., прогнозира Еврокомисията. Според експертите на ЕК положителните тенденции в разполагаемия доход би трябвало да спомогнат за поддържане на динамиката на частното потребление, докато стабилните печалби , благоприятните условия за финансиране и оптимистичните очаквания за развитието на националната икономика са насочени към стимулиране на инвестиционната активност.
ЕК отчита баланс между перспективите и рисковете за тази година в страната ни. Подобреното доверие на потребителите в комбинация с по-големия разполагаем доход би могло да стимулира повече частни разходи. Освен това бързият растеж на износа към няколко относително малки дестинации извън ЕС през първите четири месеца на 2019 г. предполага потенциално голям капацитет за преориентиране на износа. Ако навлизането на нови експортни пазари се запази, това би могло да доведе до по-добро представяне на износа.
Общата инфлация се забави в края на 2018 г., тъй като ефектите от високите цени на енергията и еднократните статистически ефекти в услугите се разсеяха. През първите пет месеца на 2019 г. обаче инфлацията отново се ускори поради по-високите цени на горивата и продължаващото покачване на цените на храните. През втората половина на годината предвижданото покачване на регулираните цени на енергията ще повиши инфлацията, докато ефектите от повишаването на цените на енергията и услугите през 2018 г. постепенно ще изчезнат. Инфлацията ще намалее до 2,4% през 2019 г. и 1,7% през 2020 г.