Новите изменения в Закона за енергетиката влизат на второ четене в комисията по енергетика

Енергетика / България
Маринела Арабаджиева
417
article picture alt description

Поредните промените в Закона за енергетиката, вече приети на първо четене и допълнени с различни работни предложения, влизат за второ четене в комисията по енергетика към Народното събрание. Както става ясно от документите част от тях, по-точно в сектора за газа, са поизгладени и има очакване след  обсъждането в комисия да стигнат до пленарната зала. Критиките срещу поправките,  касаещи електроенергийния пазар, обаче остават. Засега двата основни текста, предизвикали тревога в сектора, не са оттеглени, нито прецизирани. Редица организации вече се изказаха критично по проекта за новите поправки. Предстои да разберем как депутатите четат публичните сигнали. 

Тенденциите

Европейската комисия още от първите дни на ноември ще започне преразглеждане на енергийната си визия.  Заявка за това вече даде новият председател на комисията Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент.

Очакването е промените да бъдат насочени към предприемане на по-бързи стъпки за трансформация на енергетиката на отделните страни в съответствие с ангажиментите към Парижкото споразумение за климата. Във връзка с това може да се наложи и промяна в интегрирания план на България.  Още повече, че до края на годината той все още ще е на ниво обсъждане.

Преди дни стана ясно, че Европейската комисия смята да въведе нови енергийни данъци. Сериозни промени се готвят и за транспортния сектор, където разходите за енергия са изключително сериозни, изхвърлянето на емисии е много високо, а енергийната ефективност ниска. Обмислят се и нови данъци за въздухоплавателния сектор. Това като цяло засяга настоящи и бъдещи инвестиционни намерения в различните сегменти на електроенергийния пазар.

Реално, преди да са ясни окончателните намерения на Европейската комисия и преди да е утвърден интегрираният план на България, е изключително рисково всяко по-рязко движение в електроенергийния сектор на страната, още повече на ниво законодателство.

Какво предлагат вносителите на поправките в електроенергийната част

Поредните поправки в Закона за енергетиката трябваше да са насочени основно към формирането на конкурентен пазар на природен газ и създаването на газова борса. Идеята е за създаване на правила, по които да се развие идеята за малък регионален газов хъб, като се дава възможност и за разчупване на досега съществуващият модел, като се освобождават определени държавни количества за свободна търговия.

Пазарът на природен газ има своите перспективи. Има и възможност при създаването на газовата борса да се избегнат някои грешки, допуснати при формирането на БНЕБ.

На този фон е повече от странно вкарването в последния момент на нов проект за поправки в За кона за енергетиката, които удрят основно компаниите от ВЕИ сектора. Предложенията в частта за електроенергийния пазар предвиждат за пръв път промени, касаещи прехвърлянето на гаранции за произход и вероятно по този текст ще има доста коментари преди обсъждането в пленарна зала.

Най-голямо безпокойство сред експертите обаче създава текстът, в който се казва, че „Балансиращите групи не могат да се обединяват с общ финансов сетълмент“.  Въпреки направените досега възражения текстът присъства и в настоящия вариант.

Търговците на електроенергия и в частност АСЕП вече изразиха становище за отпадане на това предложение, тъй като „въвежда административни ограничения за координаторите на балансиращи групи“, което ще повлияе негативно при развитието на свободен енергиен пазар в България.  „Ако се забрани възможността балансиращи групи да се обединят с общ финансов сетълмент, от една страна, ще повиши разходите за балансиране и съответно цените за електроенергия на крайните клиенти, а от друга, ще затрудни процесите по либерализация с излизане на производители на свободен пазар и групирането им по технологии в различни под-координатори. Ще се влоши конкурентната среда за осъществяване на дейността координатор на балансираща група, като очакваме по-малките търговски участници да излязат от пазара“, коментираха от Асоциация свободен енергиен пазар.

Запазва се и текстът, който предвижда ограничения за пазарни участници и производители на електроенергия от възобновяеми източници да продават електроенергия по дългосрочни договори. В предложението за промени в проектозакона преди второ четене е записано, че „производителите с обект с обща инсталирана мощност 1 MW и над 1 MW по Закона за енергията от възобновяеми източници осъществяват сделки на организиран борсов пазар в сегменти „Ден напред“ и „В рамките на деня“. Както вече коментираха експерти, подобно пазарно ограничение ще създаде проблеми за ВЕИ производителите, а и показва нежеланието на законодателя да развива това екологично чисто производство у нас.

Отдавна е доказано, че законови правила, изготвени по поръчка само на една група ползватели водят до изкривяване на пазара. Примерът днес е състоянието на БНЕБ, която удовлетворява в достатъчна степен дружества от държавната енергетика, но не са малко недоволните от частния сектор. Въвеждането на изисквания, продиктувани само от някои работодателски организации, или определен вносител, без да са съобразени с производителите на електроенергия от частния сектор и с предвидими последствия за потребителите може да доведат електроенергийния пазар до  крайности, а това ще изкриви модела на либерализация на електроенергийния пазар, коментират експерти.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща