Иван Иванов: Енергийните дружества всяка година предлагат големи повишения на цените, но КЕВР ги приема единствено като информационна база

Енергетика / България
3E news
1614
article picture alt description

Цените на електроенергията, на природния газ и водата, които подлежат на регулиране от Комисията за енергийно и водно регулиране,  бяха в центъра на изслушване на председателя на регулатора (КЕВР) Иван Иванов. Депутатите не пропуснаха да питат и за високата цена на емисиите за СО2, които оказват съществено влияние върху цената на тока на свободния пазар.  Изслушването бе поискано във връзка с новите заявления за регулаторния перод от 1 юли тази година, внесени от енергийните дружества в България, отнасящи се за цените на парното и електрическата енергия.

Цените на електроенергията

"КЕВР няма да позволи рязко повишаване на цената на всички енергоносители", увери Иван Иванов. Той добави, че през изминалите 6 години инфлацията в страната е била 9 процента, а с решенията на КЕВР повишението на цената на електрическата енергия е било също точно 9 процента.

Председателят на енергийния регулатор обърна внимание на необходимостта от преминаване на страната ни към процеса на енергиен преход и завършване на процеса на пълна либерализация на електроенергийния пазар до 2025 г. Той припомни, че прогнозите за рязък скок на цените с 20 – 30 процента през предходните периоди не са се оправдали.

 В отговор на въпрос от депутат от „”Изправи се! Мутри вън“ дали не е могло да се хеджират цените на въглеродните емисии (СО2), Иван Иванов обясни българската методика с предпазване от поемането на административен риск. Фючърсните сделки дават ясна индикация за цените на европейските електроенергийни борси, каза той, като допълни, че те ще имат особено голямо значение за определяне на цената на електроенергията. Той посочи, че от цена от 22 евро на тон, която е определена от КЕВР при настоящия и завършващ регулативен период, тя вече е около 50 евро на тон. Това ще повлияе изключително негативно върху цената на електроенергията, произвеждана от въглищните централи.

Ако тази тенденция се задържи, това ще означава, че цената, която трябва да се плати за емисии, ще бъде по-висока от производствената цена за един мегаватчас, отбеляза Иванов. Той не пропусна да припомни, че и цената на природния газ в Европа, но и в света продължава да расте в резултат на повишено търсене.

В обяснението си Иван Иванов уточни, че прогнозната цена на електроенергията, определяна от  КЕВР, е на база на анализ на всички фючърсни сделки, които се осъществяват на съседните и европейските борси и където също се отчита увеличение на цените.  Промяната на съотношението "долар-eвро" и оттам - "долар-лев", също влияе върху цената на електроенергията, защото цената на енергийните ресурси, особено на природния газ, се определя в долари, уточни той.  

Предвид растящите цени на емисиите Иванов припомни, че много бързо следващото правителство трябва да реши и въпроса с въглищните централи.

За цената на газа и парното

Енергийните дружества всяка година предлагат големи повишения на цените, но Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) приема тези заявления единствено като информационна база.  Това каза председателят на енергийния регулатор относно утвърждаването на нови цени на електрическата и топлинната енергия за ценовия период от 1 юли 2021 г. до 30 юни 2022 г., както и предстоящото разглеждане и утвърждаване на нови бизнес планове на ВиК операторите и образуване на цени на водоснабдителните и канализационните услуги за регулаторния период 2022 г. - 2026 г.  Иванов бе категоричен, че КЕВР се произнася отговорно и защитава обществения интерес по начин, който предпазва и от  фалит дружествата, така че да бъдат защитени и българските потребители.

Председателят на КЕВР посочи, че средното повишение, поискано от топлофикациите в страната за цената на топлинната енергия е към 41 процента, а на цената на електрическата енергия, произведена по високоефективен начин комбиниран начин - 25 на сто.

В тази връзка той припомни, че подобни искания на топлофикационните дружества бяха отхвърлени от КЕВР преди година и уточни, че тогава бе направена промяната в договора между "Газпром" и "Булгаргаз", довела и до намаление на цените. Председателят на енергийния регулатор обаче допълни, че дори цената на природния газ да не е била намалена, КЕВР още преди това е била определила повишение  само с 3 процента. "По същия начин ще действа сега Комисията и при новото разглеждане", увери Иванов. Той уточни, че от регулатора са предупредили дружествата, че няма да признават разходи, декларирани от тях, които обаче не са необходими.

Мая Манолова от “Изправи се! Мутри вън!” поиска цените на тока и парното да не бъдат повишавани. Тя заяви от трибуната на Народното събрание, че КЕВР трябва да преразгледа методиката си за ценообразуването на топлинната енергия – да не се определя на годишна база, а месечно в съответствие с определянето на цените на газа. Припомняме, че този въпрос е поставян многократно от Манолова, която го повдига с мотив, че едва ли не така се субсидира “Булгаргаз”. Не е редно обаче тук да се дават примери при настоящите спотови цени как би се отразило това на сметките на клиентите.

По въпроса, че през измината година цената на природния газ в продължение на 8 месеца е била по-висока от реалната цена, по която е купуван природният газ, Иванов отбеляза, че цената на световните пазари се е увеличила с 38 процента.

Разпиляна отговорност

В отговор на въпрос на депутата Костадинов от БСП председателят на КЕВР допусна, че би могло да се постигне и по-добра цена на природния газ с „Газпром“, но припомни, че това зависи от преговарящите страни, а регулаторът не участва.

Депутатът от Демократична България Мартин Димитров пък заяви, че цената на газа би била по-евтина с десет до двадесет на сто, ако е бил готов интерконектора с Гърция и то за десет години.  В отговор председателят на енергийния регулатор обясни, че вероятно това би било така, но не изрази кой знае какво съгласие, припомняйки колко различна е тя, а и припомни за промяната на формулата, по която се определя цената на газа. С азербайджанската компания договорката е за обвързване на цените с тези на мазута и газьола, докато новият договор  с „Газпром“ се базира вече почти наполовина на цената на синьото гориво на спотовите пазари.

В крайна сметка депутатите стигнаха до извода, че повечето от въпросите не са към енергийния регулатор, а към министерство на енергетиката. Само някои от тях отчетоха сложността на проблемите с оглед на енергийния преход.

Нямаме чисто български проблем - енергетиката се промяна в целия свят, заяви в тази връзка Делян Добрев от ГЕРБ. Енергетиката се променя в целия свят, въглищните централи и мините за добив на въглища, ще изпитват все по-големи затруднения. Ние трябва да направим така, че допълнително да модернизираме нашата енергетика, каза Добрев и уточни, че въпроси към представители на регулатора трябва да се задават в специализираните парламентарни комисии. В същото време обясни, че цената на газа през последните години е намаляла. Искам да взема отношение по няколко теми. Единият въпрос беше свързан с цената на газа, защото за последните 30 и няколко години цената му е намаля на два пъти. Един път в първия кабинет Борисов с 22 % и втори път в третия кабинет на Борисов с 40 и няколко проценти, каза той и подчерта, че към момента цената на природния газ в България е най-ниска в Европа.

Драгомир Стойнев от БСП пък постави въпроса за енергийната бедност и поиска да бъде дефинирана.

Смятаме, че трябва да говорим за енергийната бедност. Най-накрая трябва да дефинираме що е то енергийна бедност. Ако 10 % от доходите на едно домакинство отиват за енергийни плащания, можем да говорим за енергийна бедност. Проблемът е, че ако го дефинираме, ще трябва да има директни финансови разходи към домакинствата, каза още Драгомир Стойнев. Според него, ако искаме пълна либерализация, в КЕВР трябва да знаят какво е числото на тези домакинства, които се водят енергийно бедни.
Той също прехвърли очакванията към следващия парламент, който по думите му  трябва да задълбочи работата по трансформацията на българската енергетика. Това, което се случва в момента, е една мъгла, посочи още Драгомир Стойнев.

Рамадан Аталай от ДПС обърна внимание на твърде сериозните теми свързани с енергийния преход, но не спести и намек към колегите си от другите парламентарни групи за агитация.

 

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща