БСК подкрепя електронната трудова книжка, но има забележки към законопроекта
Има редица въпроси, които трябва да се прецизират, необходим е дебат с работодателите и синдикатите, казват от бизнес организацията
За промени в Кодекса на труда и въвеждането на електрона Трудова книжка настояват от Българската стопанска камара (БСК). Бизнес организацията приветства факта, че темата е поставена в дневния ред на парламента, като отбелязва, че това ще доведе до множество позитиви както за работодателите, така и за работниците. Това става ясно от писмо на БСК, изпратено до председателите на парламентарните комисии по труда, социалната демографската политика Георги Гьоков и по икономическа политика, иновации и туризъм Йордан Цонев с копия до вносителя на законопроекта Мария Капон и министъра на труда и социалната политика Гълъб Донев.
В него от работодателската организация припомнят, че още през 2014 г. са настоявали за за регламентиране на възможност за размяна на документи между работодател и работник/служител по електронен път, както и за замяна на хартиената трудова книжка, трудовото досие на работника и служителя и дневника за издадените трудови книжки, с електронни. Още тогава е била сформирана работна група между няколко държавни институции, която установява редица ползи за работодателите, работещите и контролните органи. От една страна така ще се минимализират негативите от унищожаване или загуба на хартиената Трудова книжка, липсата на печати или подписи в нея и т.н. От друга ще се повиши контролът върху спазване на трудовото законодателство, ще се увеличи броят на предоставяните електронни услуги и ще се намалят трудово-осигурителни измами. Също така чрез електронизиране на Трудовата книжка ще се осигури достъп до вписаната в нея информацията в реално време на различни институции и заинтересовани страни (работник/служител, работодател, контролни органи и др.). От трета ще се намали и административната тежест за работодателите чрез отпадане на необходимостта от връчването на уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ и издаване на УП 2 и УП 3. Дигитализацията ще помогне и за по-добро структуриране и обединяване на информацията в национален обхват, което ще позволи допълнителен анализ, който да се ползва като инструмент при формиране и провеждане на политики на пазара на труда. Не на последно място електронният регистър предоставя възможност за последващ обмен и интегриране на данни с информационните регистри на други институции – ГРАО, НАП, НОИ, НЗОК и др., отбелязват още от БСК.
От там посочват, че всички заинтересовани страни тогава, с изключение на Министерството на труда и социалната политика, са изразили положителни становища по повод идеята. От МТСП обаче са изказали опасения, че идеята е трудно осъществима към онзи етап, както и съмнения относно необходимостта от нейното реализиране. След това обаче дискусията по темата замира.
От БСК отбелязват още, че независимо от първоначалния скептицизъм на МТСП, развитието на електронните услуги и все по-широкото им прилагане доведе до промяна в Кодекса на труда през 2016 г., с което се предвиди част от документите в трудовото досие да могат да се съхраняват и създават като електронни. В края на 2019 г. БСК настоява да бъде възобновен дебатът за създаване на електронна Трудова книжка, като поводът е инициатива на социалното министерство за замяна на формата на хартиената Трудова книжка с друг – отново хартиен вариант.
В тази връзка сега работодателската организация приветстваме инициативата за законодателно решение на този въпрос. Но отбелязва също, че предложеният законопроект не урежда редица важни въпроси, необходими за прехода от хартиен към електронен формат, необходимия преходен период, администриране на данните и пр. Според БСК към предложения вариант е необходимо да се приложи значително прецизиране и допълване на текстовете, в т.ч. и обхващане на други закони.
“Тъй като темата е важна и за работодателите, и за синдикатите, настоятелно Ви молим за организиране на професионален и задълбочен експертен дебат за прецизиране на предложения законопроект”, пише в писмото, подписано от главния секретар и член на УС на БСК Добри Митев.
В него се отбелязва, че доколкото съгласно чл. 73, ал. 3 на Правилника за организация и дейността на Народното събрание, по законопроекти, регулиращи трудови и осигурителни отношения, председателят на водещата комисия следва да изиска становище от Националния съвет за тристранно сътрудничество, тази дискусия би могла да се извърши и рамките на Комисията по трудово законодателство, където социалните партньори да представят своите предложения.
“Силно се надяваме 8 години след поставяне на въпроса да е налице политическа воля електронната трудова книжка да стане факт”, завършва писмото.