ТЕЦ - как и защо властта организира монументални стопански нещастия
Анализ на Красен Станчев, Институт за пазарна икономика
Покрай злобата на деня незабелязано ще настъпи едно от най-монументалните стопански нещастия за страната. Това ще стане не защото то не може да бъде избегнато, а защото част от енергетиката, както изглежда, нарочно е тласкана към закриване. В интерес на малцина деятели, които с голямо желание прокарват проекти на държавни компании от Руската федерация.
„Лошият“ ЕС
1. През юни тази година Европейският съюд публикува три регламента (2019/941-942-943) в областта на електроенергетиката. Съдържанието им е известно от години и засяга рисковете и стабилността за електроенергийните системи на Съюза при преход към по-големи дялове на възобновяемите енергийни източници и постепенна декарбонизация - т.е. по-малко производство на ток от въглища, което традиционно води до отделянето на повече въглерод в атмосферата. Усилието сега е по този път да няма много жертви и непредвидени последици. Точно този замисъл изглежда няма как да бъде изпълнен в България.
1.1. Общият обем на това законодателство на български е 204 страници. Без ненужни подробности, техният смисъл е:
а) да се оцени адекватността на ресурсите в електроенергетиката на всяка страна членка и да се разработи механизъм за компенсиране;
б) оценката и механизмът трябва да са подкрепени с план за действие;
в) той трябва да бъде приет и приложен по координиран начин от другите страни членки на ЕС (защото пазарът е общ) и
г) се осигури сътрудничество в тази област на страните членки и на техните енергийни регулатори.
1.1.1. Трите регламента прилагат Директива 2019/944 „относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия“. Това е т.нар. „4-ти енергиен пакет“.
1.2. Най-важен е регламент 943, който посочва, че при съставянето на оценките и плановете се вземат предвид националните, географските и регионални особености. И са поставени сроковете за представяне на плановете за действие или дерогация (1 януари 2020 г.) и за съобразяване с целите за декарбонизация (31 декември 2025 г.).
Асоциацията на европейските енергийни регулатори (ACER) изрично обяснява това в една 35-странична препоръка как да се приложат изискванията.
1.2.1.Казано накъсо: ако няма план за действие (или дерогация), одобрен и приет от другите страни участнички в пазара, към края на 2025 г. ще трябва да бъдат затворени въглищни ТЕЦ, независимо дали по действащите сега стандарти са чисти или не.
1.2.2. Отделна задача е да се изследва как и кога са съставени плановете за действие на отделните страни. Засега е известно само, че всички страни със значителен дял на въглищни ТЕЦ, с изключение на България, са направили оценки на адекватността и са предложили механизми, според изискванията на регламента.
1.3. Най-известен е планът на Германия. Когато се говори за него, обикновено се споменава, че той ще струва „амбициозните“ 50 млрд. евро до 2035 г. Но не се говори за условията, в които ще се приложи този план. А те са следните:
- Тези 50 млрд, разпределени по години, са 0.34% от правителствените разходи на страната, като дял от БВП на Германия сумата е пренебрежимо малка и може да бъде (и на практика е) одобрена като държавна помощ;
- Германските ТЕЦ са в много изгодно положение да финансират декарбонизиращо преструктуриране, защото цената на електроенергията за индустриални потребители е около 2,5 пъти по-ниска от тази за крайните потребители (домакинствата)*. Иначе казано, крайните потребители ще финансират реформата към постепенна декарбонизация, защото, както изглежда от изборните резултати за местни, национални и европейски избори, именно те я искат.
„Дебатът“ в България
2. Нещастието с голяма вероятност ще бъде „направено в България“ от легитимните органи на представителната демокрация, с тихата подкрепа на всички парламентарни групи, с безучастието на извънпарламентарната опозиция, работодатели и синдикати.
2.1. Зелените, напр. „За земята“, настояват за „по-амбициозни цели за декарбонизация“, цитират 50-те млрд. германски опит и утопични сметки, но отбелязват, че България губи възможности и финансиране за плавен преход. Едната от сметките е за спестените средства от природни бедствия, но делата, които водят срещу инвеститори, са с 40% по-скъпи като разход за икономиката от бедствията. Извънпарламентарните „десни“ мълчат по коалиционни съображения, а и носят частично вина за щетите от забраната на проучванията на природен газ от шисти през 2012 г.
2.2. Профсъюзите би трябвало да се намесят, защото по техни непубликувани, този път реалистични, оценки загубата на работни места от закриването на "Мариците" ще е поне 65 хиляди.
2.2.1. Работодателите обединено и отдавна ругаят „американските централи“ и техните печалби, макар в едната от тях първоначалната инвестиция да е по-голяма от 35-годишната инвестиция на моментния победител в търга за Летище София, а другата да е в порядъка на мечтаната инвестиция на VW (или Hyundai).
"Американските централи" имат най-голямата производителност в енергетиката и дават работа на поне 200 фирми-доставчици и на половината от "Мини Марица". Отгоре на това те са технически „чисти“ и без инвестициите в тях страната не би могла да покрие част от критериите за членство в ЕС и да компенсира загубите на мощности от малките реактори в АЕЦ „Козлодуй“. Решенията за тези инвестиции са одобрени от парламента през 1998 г., тогава е взет и държавно гарантиран заем за "Марица Изток 2", която също с решение на парламента остава държавна. Договорът за изкупуване на продукцията им е най-изгодната схема за финансиране на инвестицията, защото държавният дълг бе около 100% от БВП. Тази схема бе потвърдена от три енергийни стратегии, шест правителства и министри на енергетиката, и се ползва с одобрението на практически всички енергийни експерти. Само една държавна структура през 2013 г. възбуди дело срещу България в ЕС по повод уж непозволената държавна помощ за тези централи.
Ефекти от действия и бездействия
3. От 2015 г. досега седем национални и международни конференции по енергетика и поне три регионални (в Стара Загора) доразвиват доказателства за това как без лигнитните ТЕЦ електроенергийната система не би могла да функционира. На думи това се признава и от министъра Теменужка Петкова. В началото на годината Камарата на енергетиците й напомни, че анализ на адекватността на системата и план за действие трябва да бъдат представени в срок, и си предложи услугите по този повод. Аргументите бяха приети, а по-късно съставянето им започна от реномирана в областта компания. Под предлог, че компанията е имала договори с “американските централи“, работата по-късно бе възложена на правителствения консултант в спора от 2013 г. с тях – също реномирана компания.
3.1. Доколкото мога да съдя от логиката на такива договори, положението е нетривиално. Правителственият консултант няма как да не е получил задача да „докаже“, че тези централи не се нуждаят от механизъм за компенсация. Сега оценката на адекватността би трябвало да покаже, ако е обективна, обратното.
3.1.1. В тази репутационна шизофреничност консултантът има три изхода:
- да докаже това, което твърдят енергетиците и изглежда очевидно;
- да отстоява онова, което, предполага се, вече е дал като съвет на правителството и
- да свърши работа в последния момент, като обоснове и едното, и другото, т.е. каже нещо неразбираемо.
3.1.2. Междувременно правителството не предприема дори стъпки по дерогация и по много странен начин прилага споменатия регламент 943. В тромавия български превод той въвежда принципа, че „на балансиращите пазари ефективното и ненарушаващо конкуренцията ценообразуване при възлагането на поръчки за балансиращ капацитет и балансираща енергия [се] изисква договорите за балансиращ капацитет да не определят цената за балансиращата енергия.” Точно това правят привилегиите на ТЕЦ „Варна“.
3.2. Консултантът на правителството може да оцени адекватността на системата, ресурсите и предложи механизъм за поддържане на стабилност. За това той трябва да получи съответното задание. Ако това не стане или времето се окаже недостатъчно, ефектите са следните:
3.2.1. Към 2025-2026 г. ще се освободи място на вътрешния пазар за нова мощност с мощността на един ядрен реактор в АЕЦ „Белене“ или другаде, която иначе е ненужна. Това не означава обаче, че такава ще бъде изградена. За правителството е важно да започне процеса.
3.2.2. През 2025 г. българските власти ще трябва да избират кои ТЕЦ да затворят. Дотогава старанията ще бъдат преоборудваната вече на газ ТЕЦ „Варна“ да бъде натоварена със системни функции. Ако този план се осъществи, на дневен ред ще е затварянето на централите в "Марица Изток".
*За сравнение в България, ако не се смятат изкривяванията чрез масажиране на „цените“, индустриалните потребители пращат само около 25% по-ниска цена от домакинствата.