Изследване на LucidCatalyst за липсващото звено за устойчив климат или за ролята на иновативните ММР

Производството на водород от малките модулни АЕЦ с използването на топлинните технологии е ключ към глобалната декарбонизация

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
3890
article picture alt description

Предвид мащабите и неотложният преход към екологично чисти технологии в съчетание с ръст на глобалната енергийна система, днес е необходимо развитие на всички варианти за безвъглеродно производство на водород, подчертава в последният си доклад международната компания за анализи LucidCatalyst, занимаваща се с изследвания и консултации в областта на енергетиката. В новият си доклад Missing Link to a Livable Climate в частност се описва, как да се декарбонизира „значителна част“ от глобалната енергийна система, за която в настоящия момент „няма жизнеспособни алтернативи“ и са представени шест необходими действия в тази посока:

Авторите на докладът обръщат внимание на потенциала на малките модулни реактори, но и на недостатъчното търсене и използване на потенциала на топлинните технологии и опции. Те очертават и приноса на синтетичните горива особено в трудните за декарбонизация сектори и подчертават, че само ако се залага на използването на възобновяеми енергийни източници целта за ограничаване на затоплянето на климата с 1,5 градуса по Целзий няма да е достатъчно.

„Потенциалът на иновативни индустриални топлинни генератори за мащабно и евтино производство на водород и гориво на основата на водород може да промени глобалните перспективи за декарбонизация и просперитет на човечеството в близко бъдеще“, се казва в доклада на LucidCatalyst. „Независимо от това, че достигането на необходимия мащаб на производство звучи плашещо, мащабируемостта и специфичната мощност на иновативни индустриални топлинни генератори са основно предимство. Преминаването на ядрената индустрия към модулни конструкции ще даде възможност за доставка на стотици такива блокове до различни пазари по света всяка година“.

В докладът се казва, че произвежданата чиста енергия от тези иновативни енергийни блокове в съчетание с „агресивното“ внедряване на възобновяеми източници дава много по-голям шанс за постигане на поставените в Парижкото споразумение за климата цели за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий за по-малък период от време и затова се изисква да се възползваме от тези възможности максимално, без забавяне.

Изследването показва на първо място как мащабируемо и икономично производство на водород може да бъде реализирано в близко бъдеще.

„Твърде дълго рисковете, свързани с иновативни индустриални топлинни генератори, се разглеждат извън контекста на рисковете, свързани с другите технологии. Освен това всички инвестиции в чиста енергия трябва да бъдат преразгледани, като се отчитат рисковете от липса на възможности за декарбонизация “, се казва в доклада.

За облекчаване на приемането на обосновани решения правителствата и индустрията трябва незабавно да поискат информация и актуални цени за създаването на малки модулни ядрени блокове и да започнат въвеждане в експлоатация на производство на екологично чисто гориво по мащаб на този от съвременните петролни рафинерии.

Така например машиностроителните заводи са „майстори по оптимизиране на разходите, мащабите и инженерната интеграция“, както ги описват авторите в докладът си, а също така техните „тясно интегрирани процеси на проектиране и производство“ , комбинирани с местни стоманодобивни заводи и дългосрочните вериги за доставки „предлагат точно необходимите компоненти и оборудване за индустрията“.

В докладът се казва също така, че развитието на вътрешният и глобален пазар на безвъглероден водород, заедно със съществуващите и развиващите се инициативи в областта на енергийната политика за водорода трябва да бъдат „технологични“. Те трябва да се съсредоточат върху ключови очаквани резултати, свързани с разходите и мащабите на производството, създаването на безвъглеродни пазари на водород и увеличаване на пазарния дял на безвъглеродните горива.

Като четвърта точка авторите на изследването отбелязват достъпността до финансови инструменти.

Така, както инвеститорите трябва да възприемат „портфейлен подход“ за инвестиране, за да намалят излагането на риск, глобалните усилия за ограничаване на измененията на климата трябва да бъдат разпределени в портфолио по технологични опции“, се казва в доклада. „Последователният и съдържащ в себе си различни технологии подход за достъп до финанси има решаващо значение за реализацията на тази посока“.

По въпроса за мобилизирането на индустрията, в доклада се казва, че правителството и промишлеността трябва да си сътрудничат активно заедно, за да демонстрират решимостта и способността за икономически достъпна декарбонзация и по-нататъшно развитие. Даденото сътрудничество трябва да включва в себе си демонстрация на проекти за водородна енергетика на традиционните електроцентрали, а също така активно участие по отношение на националните и международни усилия за ускорена рентабилна комерсиализация на иновационните технологии, модели на доставка и внедряване, смятат авторите на доклада.

Накрая се отбелязва, че модерните технологии за производство на индустриална топлинна енергия все още не са включени във важните програми за енергийно моделиране в света и този доклад препоръчва на националните политици да обмислят възможността за добавяне на тези технологии към енергийното моделиране там, където в момент то не е налично.  

„Ще са необходими огромни количества чиста електроенергия и водород за декарбоизиране на глобалната енергийна система, особено в индустрията, свързана с горивата, както и в някои енергоемки сектори. Водородът е енергоносител с изключително високо съдържание и е основен компонент за редица синтетични горива без въглерод“, се казва в изследването и се отбелязва, че прогнозираното потребление на енергия в трудните за декарбонизация сектори до 2050 г. ще е 350 хекса джаула.

„Повечето настоящи политики в областта на климата игнорират така наречените „трудни за декарбонизация“ сектори като авиацията, корабоплаването, цимента и промишлеността и се фокусират почти изцяло върху електричеството. Мащабното производство на евтин водород обаче може да действа като чист енергиен носител и като суровина за синтетичните горива, като амоняка. Това може да декарбонизира авиацията, корабоплаването, циментовата промишлеността, чрез използване на известни и доказани технологии. Ако трудно декарбонизиращите сектори продължават да бъдат игнорирани, светът рискува да изпитва все по-екстремни климатични въздействия. Например, ако пропуснем целта от 2 ° C, половината от населението на света ще бъде изложено на „смъртоносна жега през лятото“, ледените покривки на Гренландия и Западна Антарктика ще се срутят, сушата ще се увеличи с 500% и пустинята Сахара ще започне разширяване в Южна Европа“, заявяват авторите.

В докладът се казва, как съществуващите промишлени мощности в нефтогазовия сектор в съчетание с нови поколения иновационни малки модулни реактори могат да бъдат преразпределени за пълна и икономична декарбонизация на авиацията, корабоплаването, циментовата индустрия и други сектори към средата на 21 век.

За постигането на тези цели екологично чисто водородно гориво трябва да се произвежда по цена, конкурентна на изкопаемите горива, които то трябва да замени. Докладът показва как иновативните топлинни генератори, създадени в условията на висока производителност и модулно строителство могат да доставят водород в големи обеми по цена от 1,10 щатски долара на килограм и при  по-нататъшното намаляване на разходите от мащаба до 0,90 щатски долара през 2030 г.

Тези иновативни топлинни генератори могат да бъдат построени бързо и в необходимият мащаб, и използването на подхода „гига фабрики“ за модулно строителство и производство или реализирани на съществуващите машиностроителни заводи от световно ниво, заявяват още от  LucidCatalyst.

Поред авторите на изследването, за замяната на обем равен на 100 млн. барела петрол на ден ще са необходими инвестиции от порядъка на 17 трилиона щатски долара, които ще бъдат изразходвани през следващите 30 години – от 2020 до 2050 г.

Тази сума е по-малка от инвестициите от 25 трилиона долара, които в противен случай ще са необходими за използването на същите обеми от изкопаеми горива през следващото десетилетие. Тя контрастира с инвестиции от 70 трилиона щатски долара в стратегията за използването на алтернативни източници за енергия за производството на аналогични количества необходими горива.


Пълният доклад на LucidCatalyst може да прочетете на: https://85583087-f90f-41ea-bc21-bf855ee12b35.filesusr.com/ugd/2fed7a_f532181b09b2455f9f5eecfc97cc58ea.pdf

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща