Загубата на транзит на газ в Украйна увеличава риска от военен конфликт

Анализ на д-р Михаил Корчемкин, публикуван в Bulgaria Analitica

През октомври 2013 г. попаднах на анонимна блогърска бележка, че Русия е формирала отделна въздушно-десантна бригада, която да спре разработването на шистов газ в Източна Украйна. Беше няколко месеца преди украинската революция през 2014 г. и отхвърлих новината като фалшива. Въпреки това, след началото на бойните дейности в украинските провинции Донецк и Луганск, бележката започна да изглежда много смислена.

Случайно или не, газоснабдителната система на Газпром беше готова за войната в Украйна. В продължение на много години Ростов на Дон и още две провинции на Южна Русия получаваха газ през Източна Украйна. През 2007 г. Газпром започна изграждането на заобикалящ тръбопровод, който дава възможност за „директни доставки на газ на руските потребители и за намаляване на транзитните разходи през територията на съседната страна“. Забележително е, че Газпром инвестира над 1 млрд. долара, за да спести “до 40 млн. долара транзитни такси годишно”. Оперативните разходи на новия тръбопровод и компресорната станция бяха няколко пъти по-високи от разходите за украински транзит. Както и да е, през 2014 г. Кремъл едва ли би поел риска да остави милиони руски гласоподаватели без газ, така че изграждането на обхода беше много навременно.

Имаше и следа от газ в конфликта между Русия и Грузия през август 2008 г. Някои наблюдатели изразиха загриженост, че една от целите на Кремъл е да спре изграждането на газопровода „Набуко“, конкурент на проекта „Южен поток“ на Газпром. Реакцията на инвеститорите, както е описана от Ройтерс, беше приветствана от Кремъл: – „Енергийните доставчици в Кавказ и Каспийския регион биха могли да обърнат гръб на Грузия като транзитен маршрут след кратката война на страната с Русия, компрометирайки доверието в проекта за газопровода „Набуко ”.

Изненадващо, през 2013 г. „Газпром експорт“ спомена риска от използването на въоръжени сили от страна на Русия, за да убие конкуренцията от Транс-каспийския газопровод. „Изграждането на този тръбопровод би означавало да се изплют в лицето на Русия и реалният риск може да бъде този на военен конфликт, пред който Русия няма да се оттегли“, пише корпоративното списание на Газпром Blue Fuel, в което се посочва липсата на ограничения в защита на проекта „Южен поток“ от всякаква конкуренция. Има открити противници на Кремъл сред каспийските страни, но Русия значително е увеличила своята каспийска флотилия. „След 2014 г. тя е добавила повече от десет нови военни кораба, преоборудвала е останалите с по-модерно оръжие и е повишила броя на руските моряци”.

Всъщност Газпром има свои въоръжени сили за сигурност. Руският закон “За доставки на продукти за федерални държавни нужди” казва, че специалните сили за сигурност на собственика на Единната газоснабдителна система на Русия защитават активите и продуктите, доставени по държавните договори . Законът не уточнява докъде въоръжените сили на Газпром могат да стигнат, за да защитят своя газ.

По принцип маршрутите на газопроводите, пълни с руски газ, са по-безопасни от тези, които се пълнят с газ от конкурентите на Газпром или от територии без транзитни обеми. Ако погледнем картата на военния конфликт в Източна Украйна, можем да отбележим, че артилерия и леко стрелково оръжие са били ангажирани в близост до изоставените тръбопроводи, но никога не са били на по-малко от 80 километра от включен в експлоатация експортен тръбопровод.

Ето защо, намаляването на обема на украинския транзит на газ до нула увеличава риска от мащабно нахлуване на руските сили в Украйна.