Експерт: Зеленият водород е добра, устойчива алтернатива на фосилните горива, но по-скъпа

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
1945
article picture alt description

Замяната на природния газ и нефта в индустрията, отоплението и транспорта със "зелени" горива е най-високата бариера пред постигането на мечтаната въглеродна неутралност на Европейската зелена сделка. Теоретичното решение е да се изградят гигантски капацитети ВЕИ на слънце и вятър, които да произвеждат огромни количества "чист" ток, които да се използват за синтез на "зелен" водород, метан и течни горива. Технически е възможно, има множество налични пилотни инсталации, всичко изглежда примамливо...

Докато не се намеси икономиката...

Тези дни бе публикуван доклад на швейцарската компания Prognos, поръчан от Федералното министерство на икономиката и енергетиката на Германия. Картинката долу показва сравнение на крайните цени на доставките към потребителя през 2030 и 2050 г. за всяка от трите алтернативи (Wasserstoff / водород; Methan / метан или газ; Kraftstoffe / течни горива), а най-отдолу се вижда нивото на цените на фосилните горива (fossile Brennstoffe) днес.

Очевидни изводи, ясно видими на графиката:


1. "Зелените" алтернативи ще излизат от 4 до 7 ПЪТИ по-скъпо от фосилните горива през 2030 г. и това няма съществено да се промени дори и през 2050 г.

2. Зеленият водород е "най-евтината" устойчива алтернатива сред трите. Но си остава много по-скъпа от фосилните горива.

Отделно в доклада се казва, че Германия няма как да произвежда достатъчно ВЕИ ток, за да синтезира толкова много "зелени" горива, затова ще трябва да внася огромни количества. Откъде ли при положение, че Германия има в пъти повече ВЕИ от всички страни наоколо?

Освен това, сравнението предполага, че фосилните горива ще останат на средните си цени от периода 2009-2019 г., което е безкрайно далеч от реалността. Светът се къпе в рекордно евтини нефт и газ и Германия (или ЕС) ще трябва да постави гигантски въглеродни данъци или мита (>500%!), ако иска да направи "зелените" алтернативи конкурентоспособни.

Дали средният бюргер или жълтите жилетки биха приели това? Какво ли ще се случи с нивата на енергийна бедност в страна като България например?

И накрая остава един малък физичен проблем: Никой не коментира как се гарантира сигурността и безопасността на милиони хора, ако изведнъж навсякъде около нас потече водород. Пуснете си пак видеото от Бейрут и си представете стотици подобни експлозии едновременно, за да добиете представа за потенциалния мащаб на казуса…

Декарбонизацията на европейската икономика съвсем не започва със Зелената сделка. Всъщност се случва от 1979 г. насам. Това обаче е много бавен процес, който не може да бъде ускорен просто, защото някое дете тропа с краче и хули "лошите възрастни" в Европарламента.

Пътят към нулеви емисии е много дълъг. Европа може да го измине само, ако самото движение я прави по-силна и богата. В противен случай я чака DNF*

*DNF = Did not finish - така се обозначават участниците, които не стигат финала на дадено състезание...

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща