ЕК препоръчва на България: 27% дял на ВЕИ до 2030 г., енергийна ефективност, конкурентни пазари на газ и ток

България трябва да набележи мерки за развитие на конкурентни пазари на електроенергия и газ на едро и дребно. Това се съдържа в огласените днес препоръки на Еврокомисията към страните членки на ЕС. За тази цел е необходимо насърчаване на конкуренцията в страната, включително чрез преминаване към изцяло пазарни цени и премахване на препятствията пред трансграничната търговия, препоръчва Брюксел.

Препоръките са направени след оценка на представения от всяка държава проект на интегриран план в областта на енергетиката и климата.

Според оценката на ЕК страната ни трябва да постигне дял на възобновяемата енергия от най-малко 27 на сто до 2030-та година, както и да реализира мерки за допълнителни икономии на енергия.

Еврокомисията препоръчва също така страната ни да развие социалните аспекти от справедливия енергиен преход и да ги включи в плана за преструктурирането на въгледобива

България да създаде надеждна стратегия за разнообразяване на доставките на газ, гласи докладът на ЕК. В тази връзка страната ни трябва да предвиди и необходимите инфраструктурни проекти.

Брюксел препоръчва също така София да представи подробни сведения за стратегията за дългосрочните доставки на ядрени материали и гориво, най-вече с оглед на предвиденото увеличаване на ядрените електроенергийни мощности на страната.

Ето подробния текст на препоръките на ЕК, публикуван на сайта на Института за енергиен мениджмънт:

България следва да предприеме действия със следните цели: 

1. Да повиши равнището на амбициозност за 2030 г., като предвиди дял на възобновяемата енергия от най-малко 27 % като принос на България за постигането на целта на Съюза за възобновяемата енергия за 2030 г., по формулата от приложение ІІ към Регламент (ЕС) 2018/1999. Да включи индикативна крива в окончателния интегриран национален план в областта на енергетиката и климата, която да достига всички референтни стойности по член 4, буква а), подточка 2) от Регламент (ЕС) 2018/1999 в съответствие с този дял, с оглед на необходимостта от повишаване на равнището на усилията за колективно постигане на тази цел. Да предвиди политики и мерки, които са подкрепени с подробни количествени данни, съобразени са със задълженията по Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета8 и дават възможност за навременно и разходноефективно осигуряване на този принос.
   
   Да повиши равнището на амбициозност в сектора на отоплението и охлаждането, за да постигне индикативната цел по член 23 от Директива (ЕС) 2018/2001, и да предвиди политики и мерки за постигането на целта за транспорта, заложена в проекта на интегриран национален план в областта на енергетиката и климата на България и в съответствие с член 25 от Директива (ЕС) 2018/2001. Да представи още подробни данни и мерки за благоприятната рамка за потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и общностите за възобновяема енергия съгласно членове 21 и 22 от Директива (ЕС) 2018/2001, в т.ч. за опростяването на административните процедури.
   
   
2. Да повиши амбициозността си във връзка с намалението на първичното и крайното енергийно потребление, с оглед на потребността да се повиши равнището на усилията за постигане на целта на Съюза за енергийната ефективност за 2030 г., и да я подкрепи с подходящи политики и мерки, които биха осигурили допълнителни икономии на енергия до 2030 г. Да подкрепи планираните политики и мерки с оценка на въздействието и по-подробни количествени данни за въздействието, под формата на очакваните икономии на енергия, както и с график за изпълнението. Да разгледа по-подробно възможностите за повишаване на ефективността на схемата си за задължения за икономии на енергия, така че да може да осигури очакваните резултати.
   
   
3. Да установи надеждна стратегия за разнообразяване на доставките на газ, в т.ч. да предвиди необходимите инфраструктурни проекти и съответния им принос. Да представи подробни сведения за стратегията за дългосрочните доставки на ядрени материали и гориво, особено с оглед на предвиденото увеличаване на ядрените електроенергийни мощности на страната.
   
   
4. Да определи перспективни общи и конкретни цели за интеграцията на пазара, в частност за мерките за развитие на конкурентни пазари на едро и дребно както чрез насърчаване на конкуренцията в страната, в т.ч. чрез преминаване към изцяло пазарни цени, така и чрез премахване на препятствията пред презграничната търговия.
   
   
5. Да уточни допълнително националните общи и конкретни цели за финансирането в областта на научните изследвания, иновациите и конкурентоспособността, свързани специално с Енергийния съюз, които трябва да бъдат постигнати от днес до 2030 г., така че да бъдат лесно измерими и пригодни да подпомагат постигането на целите в другите измерения на интегрирания национален план в областта на енергетиката и климата. Да предвиди за постигането на тези общи цели конкретни и подходящи политики и мерки, в т.ч. тези, които трябва да бъдат разработени в сътрудничество с други държави членки, например Европейския стратегически план за енергийните технологии.
   
   
6. Да засили регионалното сътрудничество със съседните държави членки и по линията на установените рамки за регионално сътрудничество, като Групата на високо равнище по енергопреносната свързаност между Централна и Югоизточна Европа (CESEC), в т.ч. в измеренията „Възобновяеми енергийни източници“, „Енергийна ефективност“ и „Научни изследвания, иновации и конкурентоспособност“ и отчитайки общите предизвикателства и споделените общи цели. Има съществени възможности за продължаване на сътрудничеството с оглед на очакваните промени в електроенергийния сектор, в т.ч. с оглед на потребността от приспособяване към по-високите дялове на възобновяемата енергия и екосъобразния транспорт, които биха могли да засегнат междусистемните електропреносни връзки и търговията в района.
   
   
7. Да представи общ преглед на инвестициите, които са необходими за осъвременяване на икономиката чрез постигане на общите цели в областта на енергетиката и климата. Да представи обща оценка на източниците на инвестиции, в т.ч. подходящото финансиране на национално, регионално и съюзно равнище. Да разгледа също така разходноефективното прехвърляне на емисии към други държави членки по реда на Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета9 като източник на финансиране.
   
   
8. Да посочи всички енергийни субсидии, в т.ч. субсидиите за изкопаеми горива, и всички предприети и планирани действия за прекратяването им.
   
   
9. Да допълни анализа на взаимодействията с политиката за качеството на въздуха и емисиите във въздуха, като представи количествени данни за въздействието върху замърсяването на въздуха при различните сценарии, осигури подкрепяща информация и разгледа полезните взаимодействия и ефектите на взаимно компенсиране.
   
   
10. Да отрази по-добре аспектите, свързани с честния и справедлив преход, в частност като представи по-подробни данни за въздействието върху социалната сфера, заетостта и уменията, което ще окажат планираните общи цели, политики и мерки, и особено като отчете въздействието на прехода за промишлените отрасли с по-високо равнище на използване на въглища и по-висока въглеродна интензивност. Да доразвие подхода за справяне с енергийната бедност, в т.ч. чрез определяне на оценката, изисквана по силата на Регламент (ЕС) 2018/19.

Към пълния текст на документа.

Към придружаващия доклад на службите на ЕК.

Основни факти.

Проект на интергиран план енергетика и климат на България на страницата на МЕ.