Джоузеф Стиглиц, New Europe: След неолиберализма

Коя икономическа система е най-благоприятна за човешкото благосъстояние? Отговорът на този въпрос трябва да бъде определен в сегашната епоха, защото след 40 години неолиберализъм в САЩ и други развити икономики, ние знаем какво не работи, пише нобеловият лауреат по икономика и професор в американския Колумбийски университет Джоузеф Стиглиц в материал за базираното в Брюксел издание New Europe, публикуван от Агенция Фокус.

Неолибералният експеримент - по-ниските данъци върху богатите, дерегулацията на трудовите и продуктовите пазари, финансовите инвестиции и глобализацията – беше грандиозен провал. Растежът е по-нисък, отколкото беше през 25-те години след Втората световна война и по-голямата част от него се трупа на самия връх на доходната скала. След десетилетия на застой или дори спад на доходите за хората под тях, неолиберализмът трябва да бъде обявен за мъртъв и погребан.

За да успее това, има поне три основни политически алтернативи: крайнодесен национализъм, лявоцентристки реформизъм и прогресивното ляво (като дясноцентристите представляват неолибералния провал). И все пак, с изключение на прогресивното ляво, тези алтернативи остават обвързани под някаква форма с идеологията, чийто срок на годност изтече (или трябва да изтече).
Лявоцентристите, например, представляват неолиберализма с човешко лице. Тяхната цел е да прехвърлят политиките на бившия американски президент Бил Клинтън и бившия британски премиер Тони Блеър в XXI век, правейки само леки промени в преобладаващите форми на финансиализация и глобализация. Междувременно, националистката десница се отказва от глобализацията, обвинявайки мигрантите и чужденците за всички проблеми на днешния ден. Въпреки това, както показа президентството на Доналд Тръмп, то е не по-малко обвързано – поне в американския вариант – с намаляването на данъците за богатите, дерегулацията и ограничаването и елиминирането на социалните програми.

За разлика от тях, третият лагер защитава това, което аз наричам прогресивен капитализъм, който предписва радикално различен икономически план, основан на четири приоритета. Първият е да се възстанови баланса между пазарите, държавата и гражданското общество. Бавният икономически растеж, увеличаващото се неравенство, финансовата нестабилност и деградацията на околната среда са проблеми, родени от пазара и заради това не могат и няма да бъдат преодолени от самия пазар. Правителствата имат задължението да ограничават и оформят пазарите чрез екологични, здравни, професионални и други видове регулиране. Работата на правителството е също така да прави това, което пазарът не може или няма да направи, като активно инвестиране в основни изследвания, технологии, образование и здравето на обществото.

Вторият приоритет е да се признае, че „богатството на нациите” е резултат от научно изследване - познаване на света около нас - и социална организация, която позволява на големи групи от хора да работят заедно за общото благо. Пазарите все още трябва да играят решаваща роля за улесняване на социалното сътрудничество, но те служат за тази цел само ако се ръководят от върховенството на закона и подлежат на демократични проверки. В противен случай индивидите могат да се обогатяват, като използват други, извличат богатство чрез търсене на печалба, вместо да създават богатство чрез истинска изобретателност. Много от днешните богати са поели по пътя на експлоатацията, за да стигнат там, където са. Те са добре обслужвани от политиките на Тръмп, които насърчават търсенето на печалба, докато унищожават основните източници на създаване на богатство. Прогресивният капитализъм се стреми да направи точно обратното.

Това ни води до третия приоритет: справяне с нарастващия проблем на концентрираната пазарна мощ. Използвайки информационни предимства, изкупувайки потенциални конкуренти и създавайки бариери за навлизане, доминиращите фирми могат да се ангажират с широкомащабно търсене на печалба в ущърб на всички останали. Увеличаването на властта на корпоративния пазар, съчетано със спад на силата на договаряне на работниците, извървява дългия път към обяснението, защо неравенството е толкова високо и растежът е толкова бавен. Ако правителството не поеме по-активна роля, отколкото предписва неолиберализмът, тези проблеми вероятно ще се влошат, благодарение на напредъка в роботизацията и изкуствения интелект.

Четвъртата ключова точка от прогресивната програма е да се прекъсне връзката между икономическата сила и политическото влияние. Икономическата сила и политическото влияние се укрепват взаимно и се самоподдържат, особено там, където, както в САЩ, богатите индивиди и корпорации могат да харчат без ограничения за изборите. Тъй като САЩ се приближават все по-близо до фундаментално недемократична система на „един долар, един глас“, системата от проверки и баланси, която е необходима за демокрацията, вероятно не може да се задържи: нищо няма да може да ограничи властта на богатите. Това не е просто морален и политически проблем: икономиките с по-малко неравенство всъщност се представят по-добре. Следователно прогресивно-капиталистическите реформи трябва да започнат с намаляване на влиянието на парите в политиката и намаляване на финансовото неравенство.

Няма магически куршум, който да обърне щетите, нанесени от десетилетия на неолиберализъм. Но един изчерпателен дневен ред по линиите, очертани по-горе, може. Много ще зависи от това дали реформаторите са твърдо решителни в борбата с проблемите като прекомерната пазарна мощ и неравенството, тъй като частният сектор ги създава.

Всеобхватната програма трябва да се съсредоточи върху образованието, научните изследвания и другите истински източници на богатство. Тя трябва да защитава околната среда и да се бори с изменението на климата със същата бдителност като Новото зелено раздаване (Green New Deralers) в САЩ и Extinction Rebellion (Въстанието срещу изчезването) в Обединеното кралство. И тя трябва да осигури обществени програми, за да се гарантира, че никой гражданин няма да бъде лишен от основните си нужди за достоен живот. Те включват икономическа сигурност, достъп до работа и заплата за нормален живот, здравни грижи и адекватни жилища, сигурно пенсиониране и качествено образование за децата.

Този дневен ред е изключително достъпен; всъщност не можем да си позволим да не го прилагаме. Алтернативите, предлагани от националисти и неолиберали, ще гарантират по-голяма стагнация, неравенство, влошаване на околната среда и политическо недоволство, което потенциално може да доведе до резултати, които дори не искаме да си представим.

Прогресивният капитализъм не е оксиморон. Напротив, това е най-жизнеспособната и резонираща алтернатива на идеологията, която очевидно се провали. Като такъв, той представлява най-добрият шанс, който имаме, за да избегнем сегашното си икономическа и политическа болест.

Превод и редакция: Иван Христов, Агенция Фокус