България като част от Единния европейски пазар – интеграция към успеха

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2615
article picture alt description

Статия на Милена Стоянова - ръководител отдел „Европейски регулаторни политики и развитие на пазара“, ЕСО пред списание Енергетика – Електроенергийни ракурси

Интегрираният енергиен пазар на ЕС е основният ефективен път за осигуряване на сигурни и достъпни енергийни доставки за гражданите на ЕС в процеса на трансформация и декарбонизация.

Чрез Европейската законодателна рамка се създадоха общи правила за функциониране и организация на енергийния пазар и използването на трансграничната инфраструктура, които дадоха възможност енергията да се произвежда в една държава и да се доставя на потребителите в друга. Това доведе до по-голяма ефективност, конкуренция, прозрачност, равнопоставеност, контрол на цените и възможности за потребителите.

Създаването на стабилна основа започна с одобряването на Третия енергиен пакет и по-специално Регламент 2009/714. На основата на Регламента се създадоха и мрежовите кодекси, които дадоха рамката и общите правила, необходими за целите на трансграничната търговия с електроенергия и функционирането и организацията на краткосрочните пазарни сегменти.

С Регламент (ЕС) 2015/1222 на Комисията от 24 юли 2015 г. за установяване на насоки относно разпределението на капацитета и управлението на претоварването (CACM), Европейската комисия (ЕК) въведе целевия модел за развитието и организацията на краткосрочните пазарни сегменти ден напред и в рамките на деня (Европейския целеви модел), който цели обединението на пазарите въз основа на имплицитно разпределение на капацитетите с един алгоритъм, чрез създаването на единен пазар ден напред (SDAC1) и единен пазар в рамките на деня (SIDC2).

Предвид степента на интеграция и промените в технологиите от 2009 г. насам и очаквания динамичен преход през следващите години, с цел да се отговори адекватно на предстоящите предизвикателства, през 2019 г. бяха приети и документите от пакета „Чиста енергия за всички европейци“, които актуализираха старите правила за енергийния пазар и въведоха нови.

Единният енергиен пазар е европейски успех, който доведе до подобрена сигурност на доставките, по-висока конкуренция, намалени цени и емисии в Европа, като допълнително, в контекста на течащия процес на декарбонизация, е незаменима предпоставка за успешния преход към новия пазарен модел, характеризиращ се с висок дял на възобновяемите източници на производство.

Интегрирането на краткосрочните пазарни сегменти е от ключово значение за развитието на електроенергийния пазар в рамките на всяка пазарна зона. Ползите от обединението на пазара са много и различни, но основните могат да се обобщят в:

-  Насърчаване на ефективната конкуренция;

- Повишаване на ликвидността, прозрачността, ефективността и социалното благополучие;

- Повишаване на общото благосъстояние и оптималното използване на преносната инфраструктура;

- Оптимизиране на изчисляването и разпределянето на междузонова преносна способност и използването на енергийните ресурси;

-  Въвеждане на имплицитна търговия, която премахва ненужните рискове от отделното търгуване на капацитети и електроенергия.

Целта на Единното пазарно обединение ден напред (SDAC) е да създаде единен общоевропейски пазар на електроенергия във времевия интервал ден напред. SDAC разпределя оскъдния трансграничен преносен капацитет по най-ефективния начин, като свързва пазарите на електроенергия на едро от различни региони чрез общ алгоритъм, който едновременно отчита ограниченията за трансграничния капацитет, като по този начин максимизира социалното благосъстояние.

SDAC е инициатива между номинираните оператори на пазара на електрическа енергия (НОПЕ) и операторите на преносни системи (ОПС), която в обхвата на прилагане на CACM дава възможност за трансгранична търговия в цяла Европа чрез имплицитни търгове за доставка на енергия за следващия ден.

Имплицитните търгове дават възможност да се осигури комплексен продукт, който включва както заявената електроенергия, така и необходимия преносен капацитет. Така, при реално работещ обединен пазар, не се налага да се купува преносен капацитет на всяка граница отделно от сделката за електроенергия.

Единният европейски пазар ден напред предстои да бъде географски завършен. Към настоящия момент в рамките на Европейския съюз все още съществуват две пазарни обединения в обхвата на SDAC – MRC4 пазарното обединение и пазарното обединение 4М МС на Чехия, Унгария, Словакия и Румъния.

Следващи стъпки за разширяване

Като следваща стъпка се очаква SDAC да се разшири с включването на българската пазарна зона чрез българо-гръцкото пазарно обединение, планирано за началото на месец май 2021 г.

Ключова стъпка за успешната пазарна интеграция е и така нареченият Междинен проект (ICP – Interim Coupling Project), чрез реализирането на който се очаква да се осъществи достигането на крайната фаза на развитие на Единния европейски пазар.

Целта на проекта е да обединени 4M MC и MRC пазарните обединения чрез въвеждане на имплицитно разпределение въз основа на NTC5 на 6 граници (PL-DE, PL-CZ, PL-SK, CZ-DE, CZ-AT и HU-AT). Прозорецът за стартиране на проекта е предвиден за първата половина на месец юни 2021 г. Успешното стартиране на ICP проекта е предпоставка за стартирането на българо-румънския проект за пазарна интеграция, който е ключов за страната и се очаква да стартира до три месеца след успешното въвеждане в оперативна работа на Междинния проект.

На следващ етап за пълното изграждане на SDAC в рамките на ЕС се очаква да се реализира и пазарно обединение на хърватско-унгарската граница, като се очаква това да се реализира през 2022 г. заедно със стартирането на проекта за пазарно обединение въз основата на потоците в централния регион (CORE FB Project).

Последно, но не на последно място, активно се работи и по намирането на решение и път за интегрирането на страните от Западните Балкани, които не са членки на ЕС, към единния европейски пазар.

Мястото на България в Единния европейски пазар ден напред

Сегментът ден напред заема основно място в търговията на българския електроенергиен пазар, като в последните две години, макар и все още изолиран, се характеризира с нарастващ дял. Към настоящия момент на територията на страната има три активни проекта за пазарна интеграция, като два от тях са на европейските граници с Гърция и Румъния, които предстои да стартират през 2021 г. и допълнително – един проект се движи активно извън рамките на ЕС - на границата със Северна Македония.

България стартира локалния пазар ден напред в съответствие с европейския целеви модел през месец януари 2016 г. като част от MRC пазарното обединение, но поради липсата на обща граница с него и до днес, той все още функционира в изолиран режим.

Въпреки многогодишните усилия на страната ни за интеграция на пазара, географското местоположение на България и спецификите на съседните държави членки до скоро възпрепятстваха успешната пазарна интеграция - Гърция нямаше функциониращ пазар ден напред в съответствие с европейската законодателна рамка, а обединението с Румъния, като част от 4M MC, е технически невъзможно с държава, част от MRC. Първата реалистична възможност за България да интегрира местния пазар ден напред дойде със стартирането в края на 2018 г. на Междинния проект (Interim Coupling project - ICP), целящ обединението на 4M MC с MRC, с планиран срок за въвеждане на проекта в реална работа септември 2020 г.

Възползвайки се от дългоочакваната възможност, българският преносен и българският пазарен оператор - ЕСО и БНЕБ започнаха кореспонденция относно присъединяването на българската пазарна зона към ICP проекта, като подадоха съответното искане за присъединяване. И регулаторите, част от проекта, и Управителният комитет отказаха българо-румънската граница да се включи в проекта, като обосноваха отказа си с това, че географското разширяване може да забави проекта, тъй като той представлява важна междинна стъпка към изпълнението на проекта за пазарно обединение на основата на потоците в централния регион (CORE FB).

Предвид невъзможността да се присъединят към междинния проект българските и румънските преносни и пазарни оператори, подкрепени от националните регулаторни органи (НРО) и Европейската комисия, стартираха проект за свързване на пазара ден напред на границата между България и Румъния (BG-RO MC проекта) като високоприоритетна инициатива за свързване в региона и с планирана дата на стартиране - три месеца след междинния проект (декември 2020 г.) предвид силната взаимозависимост между двата проекта.

В началото на 2020 г. след провеждането на няколко срещи преносните оператори и пазарните оператори на България и Румъния (ЕСО, БНЕБ, Transelectrica, Opcom) официално стартираха локален проект за пазарно обединение на двете пазарни зони. Отчитайки същественото значение на проекта, участниците в него подписаха необходимите документи, определящи структурата и организацията му, като започнаха незабавно активна работа по него. Българските участници ЕСО и БНЕБ поеха изцяло управлението на проекта, в резултат на което в оперативен порядък страните одобриха архитектурата на организация на пазарното обединение, както и детайлна пътна карта според, която се очакваше проектът за пазарното обединение да стартира в реална работа до края на 2020 г.

Цялостното планиране на локалната инициатива беше съобразено с предварително планираните срокове за изпълнение на ICP проекта. Продължавайки активната работа, в началото на месец април 2020 г. страните уведомиха оперативната група (OPSCOM) на SDAC за стартиралия проект, като подадоха заявка за промяна на съществуващите споразумения с цел включване на проекта като част от SDAC.

От включването си в SDAC в началото на 2019 г. българските страни – ЕСО и БНЕБ участват активно във всички ръководни и експертни органи и работни групи на SDAC. В тази връзка в края на месец април на тристранна среща, проведена между представители на националните регулаторни органи (НРО), НОПЕ и ОПС на държавите членки и ЕК, стана ясно, че обявената дата за стартиране на ICP проекта вече не се поддържа от някои от проектните страни, които не са част от проекта 4M MC. Описаната ситуация доведе до незабавната реакция на ЕСО и БНЕБ, които изразиха писмената си позиция пред съответните регулаторни органи, ACER и Европейската комисия, относно негативните последствия за българския пазар в случай на забавяне на Междинния проект.

В резултат ЕК се намеси, като поиска мнението на всички засегнати страни. В хода на дискусиите стана ясно, че големите борсови оператори - EPEX SPOT, EXAA и EMCO/Nord Pool, смятат ICP проекта за излишен, като смятат, че следва да се работи директно за стартирането на проекта за пазарно обединение на основата на потоците в централния регион (CORE FB Project) през 2022 г. Като силно засегнати страни българският преносен и пазарен оператор, отново изразиха позицията си, че запазването на ICP проекта е от ключово значение за завършването на Европейския целеви модел чрез интегрирането на българската пазарна зона, като ясно подчертаха, че стартирането на Междинния проект на възможно най-ранен етап е от жизненоважно значение за региона на Югоизточна Европа. Многократно бяха изразени опасенията относно изолацията на българската пазарна зона и негативните последствия върху пазарните участници по отношение липсата на равнопоставен достъп до Единния европейски пазар. Допълнително, страните част от 4M MC пазарното обединение, еднозначно изразиха подкрепата си за продължаването на ICP проекта и стартирането му във възможно най-кратки срокове.

В резултат на представените становища и множество проведени дискусии на 22 септември 2020 г. ЕК - ГД „Енергетика“ издаде насоки за определяне на приоритетите на проектите във времевия интервал ден напред, с които Комисията потвърди, че географското разширение до всички съответни граници на ЕС е законово изискване и една от основните цели и приоритети на CACM. ЕК определи ICP проекта като такъв, който ще улесни изпълнението на това законово изискване във възможно най-кратък срок.

Също така, в резултат на проведените дискусии и представената пътна карта от страните по ICP проекта, ГД „Енергетика“ препоръча Междинният проект да стартира най-късно до април 2021 г.

ЕК също така призовава националните регулаторни органи на централния регион (CORE CCR) да следят отблизо развитието както на Междинния проект, така и на проекта CORE FB и по-специално, да предприемат подходящи действия, ако установят, че тяхното своевременно изпълнение е изложено на риск.

Въпреки предприетите действия през месец март 2021 г. ICP проектът обяви ново закъснение поради невъзможност за участие на EPEX Spot в планираните тестове, като според последната пътна карта и график за провеждане на тестове, съгласувани между участниците в Междинния проект, се очаква той да стартира в началото на месец юни 2021.

Поредното закъснение на ICP проекта рефлектира незабавно в предвидената времева рамка на BG-RO MC проекта. Локалният проект за пазарна интеграция между България и Румъния се очаква да бъде въведен в реална работа през месец септември 2021 г. Системните усилия на българския преносен и пазарен оператор през последните години доведоха до предстоящата пазарна интеграция във времевия интервал ден напред на българо-гръцка граница. През месец май се очаква българската пазарна зона официално да стане част от Единния пазар ден напред.

Проектът за обединение на пазарите между България и Гърция е във финална фаза на тестване, като 11 май 2021 г. е официално обявената дата за въвеждането му в реална работа.

Пазарното обединение на българо-гръцка граница се осъществява под шапката на регионалния проект IBWT6 - проектът за пазарно обединение на италианските граници. През 2019 г. гръцките и българските преносни и пазарни оператори (ЕСО, БНЕБ, IPTO, HEnEX), подкрепени от националните регулаторни органи (КЕВР и ANRE), подадоха заявление за присъединяване на българската пазарна зона чрез българо-гръцката граница към инициативата IBWT (Italian Borders Working Table). Присъединяването към проекта целеше осъществяването на пазарно обединение с Гърция на възможно най-ранен етап след стартирането на локален пазар ден напред в южната ни съседка. На 13 декември 2019 г. се проведе заседание на управителния комитет на проекта, на което се взе решение за одобрение стартирането на процеса по присъединяване на българския пазарен и системен оператор – БНЕБ и ЕСО по отношение включването на двете дружества в регионалния проект. В началото на 2020 г. ЕСО и БНЕБ подписаха всички необходими документи за присъединяване и се включиха във всички работни групи, част от IBWT проекта.

В началото на 2020 г. българските и гръцките страни съгласуваха детайлна пътна карта на съвместния проект и одобриха архитектурата на бизнес процесите на пазарното обединение, като се предвиждаше пазарното обединение да се реализира с хоризонт първо тримесечие на 2021 г. Навременното въвеждане на проекта в реална работа беше в пряка зависимост от предхождащото успешно реализиране на два други проекта: навременното стартиране на локален пазар ден напред на територията на гръцката пазарна зона в съответствие с европейската законодателна рамка и като следваща стъпка - въвеждането в реална работа на пазарното обединение на гръцко-италианската граница, което времево предшестваше обединението на българо-гръцката граница.

След няколкократно отлагане Гърция стартира своя пазар ден напред в съответствие с европейската законодателна рамка на 1 ноември 2020 г. На 15 декември 2020 г. стана факт пазарното обединение между Гърция и Италия, което даде зелена светлина за осъществяването на проекта за пазарна интеграция на българо-гръцка граница.

Още в началото на 2021 г. българските и гръцките страни подготвиха план за тестване, който предвиждаше стартиране на проекта през месец март 2021 г. В процеса на съгласуване на тестовата рамка между страните, поради невъзможност от страна на EMCO/ Nord Pool, (доставчика на услуги на БНЕБ) да участва в тестовете съобразно предложената първоначално времева рамка, беше изготвен план за тестовете със срок за стартиране на проекта в края на месец април 2021 г. При съгласуването на плана на ниво SDAC се оказа, че в резултат на поредното отлагане на ICP проекта, тестовете на двата проекта съвпадат. След няколко седмични дискусии между страните, участващи в оперативната група на SDAC, се достигна до компромисен вариант и тестовата рамка на проекта между Гърция и България беше съгласувана с планиран старт на търговия 11.05.2021 г. и първи ден на доставка 12.05.2021 г.

Планираното въвеждане в реална работа на пазарно обединение в сегмента ден напред на българо-гръцка граница е огромна стъпка за развитието на българския електроенергиен пазар. С въвеждането в реална работа на българо-румънския проект по-късно през годината 2021-ва ще се превърне в историческа година в развитието на пазара на електрическа енергия в страната.

Отчитайки географското положение на страната и доскорошната липса на реална възможност за пазарна интеграция в сегмента, включването на българската пазарна зона в Единният пазар ден напред е ключов момент, който ще разшири възможностите за търговските участници и ще им даде по-добри опции за търговия, както и ще осигури необходимата стабилност на пазара в дългосрочен план.

Работим усилено и по пазарните обединения със страните от Западните Балкани

Отчитайки спецификите на региона, българският преносен оператор участва активно и има водеща роля в инициативите за намиране на решение за интегрирането на пазарите на държавите от Западните Балкани към Единния европейски пазар ден напред с цел създаване на максимално добри и ефективни условия за търговия на електроенергия в региона.

Предизвикателствата пред интегрирането на пазарите на страните от Западните Балкани, които не са членки на ЕС, са сериозни и те преминават през доброволното въвеждане на реципрочна на европейската законодателна рамка, въвеждането на задължението по отношение на законодателството и стартиране на местен пазар ден напред в съответствие с правилата, процедурите и организацията, присъщи на единния европейски пазар.

Най-същественото предизвикателство произтича от въвеждането на задължението за необходимата правна рамка, което е и предпоставка за пълноправно членство в SDAC. Към настоящия момент усилията на ЕК в тази посока са насочени основно към промяна на Договора за създаване на Енергийна общност, но процесът няколко пъти вече беше възпрепятстван от част от държавите от Западните Балкани. Очакванията са през лятото на 2021 г. ЕК да опита да договори необходимите промени, като, ако процесът отново не завърши успешно, се очаква да се премине към индивидуален подход, който да включва намирането на решение с всяка държава поотделно, вероятно чрез индивидуални споразумения.

Отчитайки предстоящите предизвикателства, произтичащи от новата европейска законодателна рамка и прехода към новия пазарен модел, допълнени със съществуването на ограничен капацитет на границите на държавите членки от Централна Европа, въпросът с интегрирането на пазарите на страните от Западните Балкани извън ЕС заема все по-важно място.

Отчитайки съществената роля на описаните интеграционни процеси, операторите от региона на Югоизточна Европа с подкрепата на ENTSO-E и със съдействието на Европейската комисия през месец май 2020 г. стартираха официално работата на доброволна работна група, целяща интегрирането на електроенергийните пазари между държаните членки и държавите извън ЕС в региона на Югоизточна Европа. Групата е съставена от представители на преносните оператори на четиринадесет държави от региона на Югоизточна Европа и има за цел да осигури координация и сътрудничество на ОПС в този регион по отношение идентифициране на проблеми и търсене на решения за интеграция на пазара ден напред в региона. ЕСО е избран да ръководи и организира работата на работната група, като води дейността и задачите, предвидени за изпълнение от всички участници. Дейността на работната група се координира на регулярна база с ЕК, ENTSO-E и Енергийната общност. Една от основните задачи на работната група е да изготви подробен анализ на състоянието на пазара на електроенергия в региона на Югоизточна Европа. С изготвянето на анализа следва да се изготви и пътна карта на предстоящите пазарни обединения в региона.

Като следващ етап ще се анализира възможността за преодоляване на част от възникналите препятствия пред интеграционните процеси в региона посредством двустранни/многостранни споразумения. Тъй като развитието на пазара на електроенергия в Югоизточна Европа до голяма степен зависи от подхода за налагането на задължителната минимална законодателна рамка, чрез изменението на Договора за функциониране на Енергийната общност или по друг начин, задачите и целите, заложени в дейността на работната група, могат да претърпят своевременно изменение. Очаква се през настоящата година да има яснота относно пътят, който ще доведе до преодоляването на законодателните празноти, и по този начин да стане възможно обединението на пазарите на държавите извън ЕС със страните членки.

Проектите за пазарна интеграция между държави членки и държавите част от Енергийната общност датират от 2018 г., като първоначално стартираха под шапката на инициатива Западни Балкани 6, движена от Енергийната общност. Допълнително, развитието на тези така наречени пилотни проекти се следи и подкрепя от ЕК посредством инициативата за енергийна свързаност на Централна и Източна Европа - CESEC7. България участва в два пилотни проекта.

Единият е двустранният проект със Северна Македония, а другият е тристранният проект заедно с Хърватия и Сърбия. Проектът за пазарна интеграция със Северна Македония се счита за най-напредналия пилотен проект и се очаква да стартира пръв, тъй като се развива най-активно.

Проектът за пазарно обединение между България и Северна Македония се очаква да бъде въведен в реална работа през 2022 г.

Пилотният проект възниква като инициатива през април 2018 г., след подписването на меморандум за сътрудничество под шапката на инициатива Западни Балкани 6, относно обединение на пазарите ден напред. След провеждане на няколко срещи по проекта се достигна до етап, на който са необходими доброволни законодателни промени в нормативната уредба на Северна Македония, които да гарантират организация на пазара в съответствие с CACM. В резултат, проектът беше замразен за около година, до месец септември 2020 г., когато след въвеждането на минимално изискваната законодателна рамка за територията на пазарната зона на западната ни съседка, беше определен номиниран оператор на пазара на електроенергия в лицето на македонския пазарен оператор – МЕМО. В резултат на реализираната ключова стъпка активните дейности по проекта бяха подновени. Българските и северно-македонските страни стартираха провеждането на регулярни работни срещи, на които се обсъдиха и одобриха пътна карта и организацията на проекта. Меморандум за сътрудничество, както и съпътстващо Техническо задание, бяха подписани между страните. Към настоящия момент се работи в съответствие с дейностите по утвърдената пътна карта на съвместния проект.

От съществено значение за успешната реализация на проекта, освен доброволното въвеждане в местното законодателство на необходимите разпоредби относно организацията на пазара и въвеждането на задължението за обхвата на законодателна рамка, с цел пълноправно членство в SDAC, е и стартирането на местен пазар ден напред в Северна Македония.

В хода на дейностите по проекта като следващи стъпки предстоят: изборът от МЕМО на доставчик на услуги, който да предостави необходимия софтуер, създаването на необходимите пазарни правила и стартирането на пазар ден напред в рамките на пазарната зона. След успешното завършване на организацията на местно ниво се очаква въпросът относно въвеждането на задължението за законодателството да е решен, така че да е възможно пълноправното членство в SDAC на съответните страни. Пълноправното членство в SDAC е предпоставка за успешното реализиране на пилотния проект за пазарна интеграция.

Единен пазар в рамките на деня

Единният интегриран пазар в рамките на деня (SIDC8) е инициатива между номинираните оператори на пазара на електроенергия и операторите на преносни системи, която позволява непрекъсната трансгранична търговия в единен пазар на електроенергия в рамките на деня в цяла Европа.

SIDC води до по-ефективна търговия в цяла Европа, като насърчава конкуренцията, увеличава ликвидността, улеснява споделянето на ресурси за производство, което подпомага търговските участници при възникването на промени в потреблението и неочаквани прекъсвания.

С нарастващото количество на непостоянно производство става все по-трудно за участниците на пазара да бъдат балансирани след затварянето на пазара ден напред. Следователно интересът към търговията на пазарите в рамките на деня нараства. Пазарът дава възможност на търговските участници да бъдат балансирани непосредствено преди времето за доставка, което е от полза както за самите участници, така и за енергийните системи, като намалява необходимостта от поддържането на съществени резерви и свързаните с тях разходи.

SIDC е следствие от проекта XBID (Cross Border Intraday), на основата на който през юни 2018 г. стартира първата вълна на пазарна интеграция в рамките на деня, която включи 15 държави. През ноември 2019 г. стартира и втората вълна на пазарна интеграция в рамките на деня, която присъедини още седем държави, в резултат на което към момента 22 държави в Европа са свързани в единния пазар.

Следващи стъпки

Като следваща стъпка се очаква SIDC да се разшири със стартирането на още четири вълни на пазарна интеграция. Третата вълна за пазарна интеграция на пазарите в рамките на деня предстои да бъде въведена в реална работа, като стартът й е предвиден за месец септември 2021 г. Тя се очаква да включва всички италиански граници с изключение на гръцко-италианската граница. Българо-гръцката и гръцко-италианката граница се очаква да стартират през първото тримесечие на 2022 г. като четвърта вълна на пазарна интеграция.

Към настоящия момент има планирани и пета и шеста вълна на пазарна интеграция, които включват словашките граници и са предвидени съответно за ноември 2022 г. и април 2023 г. Мястото на България в Единния европейски пазар в рамките на деня България стартира локалния си пазар в рамките на деня през месец април 2018 г. Само една година по-късно, възползвайки се от предоставената възможност, ЕСО и БНЕБ успяха да направят изключително съществена стъпка, а именно: през месец ноември 2019 г., като част от втората вълна на пазарна интеграция, успяха да включат българската пазарна зона в Единния пазар в рамките на деня чрез българо-румънска граница.

ЕСО и българският борсов оператор са пълноправни членове на SIDC от края на 2018 г., като по същото време се присъединиха и към локалния проект LIP 15, който към момента, включваше Румъния, Унгария, Хърватска, Словения, Чехия, Полша или общо девет граници. Българският преносен и пазарен оператор се присъединиха към локалния проект със закъснение от около година, като за няколко месеца успяха да наваксат закъснението, разработвайки необходимите софтуерни функционалности, правила и организация. Компаниите преминаха успешно всички локални, регионални и централни тестове и в края на ноември успяха да присъединят българската пазарна зона към единния пазар в рамките на деня посредством българо-румънската граница.

Интегрираният пазар в рамките на деня увеличи цялостния резултат от търговията в този сегмент и донесе на търговските участници нови възможности и перспективи за ефективно управление.

Отчитайки ползите от постигнатото интегриране към пазара в рамките на деня, ЕСО и БНЕБ побързаха да се включат в третата вълна за присъединяване към единния европейски пазар в рамките на проекта LIP 14, чрез границата между България и Гърция.

Българско-гръцката граница се очаква да стартира като част от единния пазар в рамките на деня през първото тримесечие на 2022 г. В началото на 2020 г. България се присъедини към Локален проект 14 (LIP 14), целящ да свърже електроенергийните пазари на Италия и Гърция към Единния европейски пазар в рамките на деня. Този проект бе част от третата вълна на присъединение към SIDC, планирана да стартира през месец май 2021 г. В течение на работата гръцкият борсов оператор HEnEx обяви невъзможност да следва плана на работа и периода за стартиране поради липса на човешки и технически ресурси, което доведе до разделянето на проекта на две фази – първа фаза на северно-италиански граници, с очакван старт през месец септември 2021 г. (трета вълна на присъединение към SIDC) и втора фаза, включваща гръцките граници, с очакван старт през първо тримесечие на 2022 г. (четвърта вълна на присъединение към SIDC). Успешното включване към SIDC чрез българо-гръцката граница зависи пряко от осигуряването на необходимите системи и ресурси от страна на гръцкия борсов оператор.

Проектите за пазарни обединения са с приоритетно значение както за българския пазар, така и за ЕСО. Поради това компанията влага всички необходими технически и човешки ресурси за навременното им стартиране, като основните трудности при реализирането им произтичат от външни за страната проекти, чиято успешна реализация е предпоставка за успешното стартиране на проектите с българско участие.

Настоящата година се очаква да бъде историческа по отношение интеграцията на пазара в основния пазарен сегмент – ден напред. Завършването на европейския целеви модел чрез осигуряването на ефективното обединение на пазара е основна предпоставка за осигуряването и постигането на плавен преход към новия пазарен модел през предстоящите години на значителни трансформации.

Използвани източници: Проектите: SDAC, SIDC, IBWT, LIP 15 и LIP 14.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща