Активните потребители – ключови участници в процеса на либерализация на електроенергийните пазари

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
2289
article picture alt description

Статия на Милена Стоянова, ръководител отдел „Европейски регулаторни политики и развитие на пазара“ в ЕСО за сп. Енергетика – Електроенергийни ракурси

На 30 ноември 2016 г. Европейската комисия публикува пакета „Чиста енергия за всички европейци“, съдържащ осем законодателни предложения от областта на енергийната ефективност, енергията от възобновяеми източници, модела на електроенергийния пазар и сигурността на електроенергийните доставки, изграждане на законодателната рамка за управление на Енергийния съюз, насочени към запазване на конкурентоспособността на ЕС чрез стимулиране на необходимите инвестиции в условията на преход към по-чиста и устойчива енергия. Документите подчертават лидерството на ЕС в борбата с глобалното затопляне и представляват важен принос към дългосрочната стратегия на ЕС за постигане на въглероден неутралитет до 2050 г.

Новият дизайн на пазара на електроенергия има за цел да интегрира увеличаващия се дял на възобновяемите енергийни източници и новите технологии по по-гъвкав начин, без да излага на риск сигурността на доставките. В тази връзка ключова част от пакета се отнася до актуализирането на съществуващите правила на пазара на електроенергия, с цел ефективно отразяване на новите пазарни реалности. Нарастващата роля на потребителите в прехода към чиста енергия, също се подчертава, чрез създаването на възможности за активното им участие в пазара на електроенергия.

Новите правила и цели, изложени в пакета „Чиста енергия за всички европейци“, засилват правата на потребителите, като ги поставят в центъра на управлението на енергийния преход. Предложението за европейска „Зелена сделка“, публикувано през декември 2019 г., е пътната карта на Европейската комисия за превръщането на икономиката на ЕС в устойчива и нисковъглеродна. За потребителите Европейската „Зелена сделка“ има за цел да създаде осведоменост и възможности за овластяване, за да се постигне успешно въглероден неутралитет. Освен повишената информираност за въздействието на различни енергийни източници върху климата, потребителите са стимулирани към ефективно използване на енергията и инвестиране във възобновяема енергия, било чрез закупуването и или чрез собствено производство, чрез използването на съоръжения за съхранение, самостоятелно или посредством присъединяване към възобновяема или енергийна общност на гражданите.

Пътищата, водещи до неутралност на въглерода, са значително по-стръмни за някои държави, отколкото за други, което е и видно от фигурата по-долу.

От данните става ясно, че през 2019 г., приблизително 42% от електричеството, произведено в Европа, идва от конвенционална генерация. Общият дял на слънчевата, водната и вятърната енергия заедно представлява около 30% от цялото производство на електроенергия в ЕС, което показва колко дълъг път следва да се извърви за постигането на въглеродна неутралност в електроенергийния сектор.

Законодателна рамка

Досега потребителите на електрическа енергия единствено консумираха електричество от мрежата, но това започва да се променя, като на дневен ред излиза нова категория участници на пазара „просюмъри“ – просто казано, това са потребители, които едновременно произвеждат и консумират енергия.

Важно е да се подчертае, че терминът „просюмър“ не се използва в новоприетата законодателна рамка и по-специално Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване на електричеството от възобновяеми енергийни източници и Директива (EU) 2019/944 за общите правила за вътрешния пазар на електроенергия.

Директивата 2019/944 използва термина „активен потребител“, а Директива 2018/2001 използва термина „потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници“. Както ще стане ясно от анализа по-долу и двата термина се отнасят до енергиен „просюмър“, тъй като по същество изпълняват необходимите функции: консумират и произвеждат, като допълнително могат да продават и съхраняват електричество.

Директива 2018/2001

С увеличаването на значението на потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, се появява необходимост от регулаторна рамка, която да даде права на потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници да произвеждат, консумират, акумулират и продават електрическа енергия, без да са изправени пред непропорционални административни тежести. Въпреки това, държавите членки следва да имат право да разграничават отделните потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници и съвместно действащите потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници поради различните им характеристики, доколкото такова разграничаване е пропорционално и надлежно обосновано.

В тази връзка Директива 2018/2001 въвежда няколко основни понятия и форми, чрез които потребителите могат да участват в пазара на електрическа енергия:

1) „Потребител на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници“, като краен потребител, който:

- извършва дейност в свои помещения, разположени в определени граници или, когато това е разрешено от държава-членка, в други помещения;

-  произвежда възобновяема електрическа енергия за собствено потребление;

-  може да съхранява или продава собствено произведената възобновяема електрическа енергия; и

- за небитовите потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници тази дейност не следва да е основната търговска или професионална дейност.

2) „Съвместно действащи потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници“, като група от най-малко двама съвместно действащи потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, които са разположени в една и съща сграда или в многофамилна жилищна сграда.

3) „Общност за възобновяема енергия“, като правен субект:

- който съгласно приложимото национално право, се основава на открито и доброволно участие, който е независим и е ефективно контролиран от акционери или членове, разположени в близост до проекти за възобновяема енергия, притежавани и разработвани от тази общност;

- чиито акционери или членове са физически лица, малки и средни предприятия или местни органи, включително общини; и

- чиято основна цел е да осигурява не толкова финансови, колкото екологични, икономически или социални ползи на своите членове или на районите, в които оперира.

Въведените нови разпоредби в Директива 2018/2001, задължават държавите членки да гарантират, че потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, индивидуално или чрез доставчици на агрегирани услуги, имат право да произвеждат възобновяема енергия за собствено потребление, включително да акумулират и да продават своите излишъци от тази електрическа енергия, без да бъдат подлагани на дискриминационни или непропорционални процедури и такси, включително и мрежови такси, които не отразяват разходите, по отношение на електрическата енергия, която потребяват от мрежата или с която захранват мрежата. Същевременно, държавите членки следва да гарантират, че потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници допринасят, по балансиран и подходящ начин, за цялостната система за споделяне на разходите за производство, разпределение и потребление на електрическа енергия. В някои случаи, държавите членки следва да имат възможност да налагат такси на потребителите за потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, в случай че те използват ефективно схеми за подпомагане.

Допълнително, държавите членки следва да гарантират, че потребителите на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, намиращи се в една и съща сграда, включително многофамилни жилищни сгради, имат право да споделят помежду си енергията от възобновяеми източници, произведена в техния обект или обекти, без да се засягат таксите за мрежата и другите съответни такси, данъци и налози, приложими към всеки потребител.

Очаква се съвместно действащите потребители на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, включително и общностите за възобновяема енергия, да увеличат енергийната ефективност на ниво домакинство и да подпомогнат борбата с енергийната бедност чрез намаляване на потреблението и по-ниски тарифи за доставка.

Разглежданият документ отбелязва също, че следва да се насърчава участието на населението и местните органи в проекти за възобновяема енергия, като се счита че такова ангажиране има решаващо значение за увеличаване на мощностите за възобновяема енергия. Мерките, даващи възможност на общностите за възобновяема енергия да влязат в равноправна конкуренция с други производители, имат за цел и да повишат гражданското участие на местно ниво в проектите за възобновяема енергия, като по този начин допринесат за по-положителното възприемане на възобновяемата енергия.

Битовите потребители и общностите, участващи в потреблението на собствена електрическа енергия от възобновяеми източници, следва да запазят правата си на потребители, включително правото да сключват договор с доставчик по техен избор и да сменят доставчика си.

Директива 2019/944

Директивата има за цел да завърши вътрешния пазар на електроенергия и да отговори на новите пазарни предизвикателства. За да се улесни изграждането на вътрешния пазар на електроенергия, държавите членки трябва да премахнат пречките пред трансграничната търговия с електроенергия и участието на потребителите.

Потребителите са много важни за постигане на гъвкавостта, която е необходима за адаптирането на електроенергийната система към променливото и разпределено производство на електроенергия от възобновяеми източници.

Директива 2019/944 въвежда няколко много важни форми на активно участие на потребителите на пазара на електрическа енергия:

1) „Активен потребител“, като краен клиент или група от крайни клиенти, които потребяват,

съхраняват или продават електроенергията, произведена в техните обекти или в други обекти (когато това е разрешено от държавите членки) или участват в схеми за гъвкавост или за енергийна ефективност, при условие че тези дейности не са основните им търговски или професионални дейности.

2) „Гражданска енергийна общност“, като правен субект, който:

- е основан на доброволно и открито участие, реално контролиран от членове или акционери, които са физически лица, местни органи, включително общини, или малки предприятия;

- има за основна цел осигуряване на екологични, икономически или социални общностни ползи за своите членове или акционери или за местните райони, в които извършва дейност, а не финансови печалби; и

- може да извършва производство, включително на енергия от възобновяеми източници, разпределение, доставка, потребление, агрегиране, съхраняване на електроенергия, услуги за повишаване на енергийната ефективност или услуги за зареждане на електрически превозни средства, или да предоставя други енергийни услуги на своите членове или акционери.

3) „Оптимизация на потреблението“ означава промяна на електрическия товар от страна на крайните клиенти, която се отклонява от тяхната нормална или настояща схема на потребление и която е предприета в отговор на пазарни сигнали, сред които са променящите се във времето цени на електроенергията или стимулиращите плащания.

Директива 2019/944 поставя, като основен елемент в новия дизайн на пазара на електроенергия, държавите членки да създадат условия потребителите да участват активно на пазара. Потребителите следва да могат да използват, съхраняват и продават на пазара произведената от самите тях електроенергия, както и да участват на всички пазари на електроенергия, като предоставят гъвкавост за системата, като например съхранение или като се използват електрически превозни средства, чрез оптимизация на потреблението или чрез схеми за енергийна ефективност. Съществуват обаче правни и търговски бариери, които възпрепятстват потребителите и те следва да се премахнат, като същевременно следва да се гарантира, че тези потребители поемат адекватен дял от разходите на системата. Държавите членки следва да гарантират, че крайните клиенти имат право да действат като активни клиенти, без да са обект на непропорционални или дискриминационни технически изисквания, административни изисквания, процедури, такси, включително такси за достъп до мрежата, които не отразяват разходите.

Директивата освен това предвижда възможност за създаване на граждански енергийни общности (ГЕО) въз основа на отворено и доброволно участие. На битовите клиенти следва да се даде възможност да участват доброволно в инициативите, както и да ги напускат, без да губят достъп до мрежата или правата си като потребители. Достъпът до мрежата на дадена енергийна общност следва да се предоставя съгласно справедливи и отразяващи разходите условия. Правомощията за вземане на решение в рамките на гражданската енергийната общност обаче следва да бъдат ограничени до членовете или акционерите, които не участват в мащабна търговска дейност и за които енергийният сектор не представлява основна област на икономическа дейност.

Гражданските енергийни общности следва да извършват дейност на пазара при равни условия, без да срещат регулаторни ограничения. Предоставената възможност за споделяне на електроенергия в Гражданската енергийна общност следва да оправомощи членовете или акционерите да бъдат снабдявани с електроенергия от инсталациите за производство в рамките на общността, без да са в непосредствена физическа близост до инсталацията за производство и без да са зад единна измервателна точка. Когато електроенергията се споделя, споделянето не следва да оказва влияние върху събирането на таксите за достъп до мрежата, тарифите и таксите, свързани с потоците електроенергия.

Операторите на разпределителните системи трябва да си сътрудничат с Гражданската енергийна общност за улесняване на трансфера на електроенергия в рамките на общността. Държавите членки могат също така да предоставят на Гражданската енергийна общност правото да управляват разпределителните мрежи в своята зона на действие, като станат оператори на разпределителна система съгласно общия режим или като „оператори на затворена разпределителна система“. Гражданската енергийна общност също следва да заплащат мрежови такси и разходи за причинените от тях дисбаланси. Допълнително, документът изисква държавите членки да въведат мерки, които да позволяват и улесняват агрегирането от страна на потреблението – оптимизация на потреблението. Достъпът до всички пазари на електроенергия за тези участници, трябва да бъде недискриминационен наред с производителите въз основа на техните технически възможности. Пазарните участници, ангажирани с агрегиране, са отговорни за дисбалансите, които причиняват, и за финансовите компенсации на другите участници на пазара за разходи, причинени в резултат на дейности от страна на управлението на потреблението.

Интелигентните измервателни уреди

Новата законодателна рамка, съчетана с технологичния напредък в управлението на мрежата и производството на електроенергия от възобновяеми източници, разкри много възможности за потребителите. Здравословната конкуренция на пазарите на дребно e от съществено значение за въвеждане на пазарно ориентирани иновативни нови услуги, които отговарят на променящите се потребности и възможности на потребителите, като увеличават гъвкавостта на системата. Липсата на информация относно потреблението на енергия, която да се предоставя на потребителите в реално време или почти в реално време, обаче ги възпрепятства да бъдат активни участници на енергийния пазар в енергийния преход. Като се оправомощават потребителите и им се предоставят инструменти да участват в по-голяма степен в енергийния пазар и по нови начини, целта е гражданите в Съюза да се възползват от вътрешния пазар на електроенергия и да се постигнат целите на Съюза във връзка с възобновяемите енергийни източници и декарбонизацията.

Ангажирането на потребителите изисква наличието на подходящи стимули и технологии, като например интелигентните измервателни уреди (ИИУ). Интелигентните измервателни уреди предоставят ефективни и актуални възможности на потребителите, защото им позволяват да получават, почти в реално време, точна информация относно своето потребление или производство на енергия, да управляват по-добре своето потребление, да участват и да извличат ползи от програмите за оптимизация на потреблението и други услуги, както и да намаляват сметките си за електроенергия. Интелигентните измервателни уреди дават възможност и на операторите на разпределителни мрежи да наблюдават по-добре мрежите си и вследствие на това да намаляват своите експлоатационни разходи и разходите за поддръжка, както и да отразяват тези икономии спрямо потребителите, под формата на ниски тарифи за разпределение.

Решението за масовото въвеждане на интелигентни измервателни уреди на национално равнище следва да се основава на икономическа оценка. Тази икономическа оценка трябва да отчита дългосрочните ползи от въвеждането на интелигентни измервателни уреди за потребителите и за цялата верига, включително по-доброто управление на мрежите, по-точното планиране и определяне на загубите по мрежата. Ако заключението от тази оценка е, че въвеждането на такива измервателни уреди е разходоефективно единствено за потребители с определено количество потребление на електроенергия, държавите членки следва да могат да вземат това заключение предвид, когато пристъпят към въвеждането на интелигентни измервателни уреди. Оценките обаче следва да се преразглеждат редовно в отговор на значителни промени в основополагащите допускания или най-малко на всеки четири години предвид бързото развитие на технологиите.

Държавите членки, които не въвеждат масово интелигентни измервателни уреди, следва да позволят на потребителите да се възползват от инсталирането на интелигентен измервателен уред при поискване и без допълнителни такси.

Интелигентните измервателни уреди, които държавите членки въвеждат, следва да бъдат оперативно съвместими и да отговарят на определените стандарти, така че да могат да осигуряват необходимите данни за системите за управление на потреблението на енергия от потребителите. Интелигентни измервателни уреди не следва да са пречка за смяната на доставчика и следва да притежават подходящи за целта функционални характеристики, които позволяват на потребителите да разполагат почти в реално време с достъп до данните за потреблението си, да променят потреблението си на енергия и доколкото основната инфраструктура позволява това, да предлагат на мрежата и на електроенергийните предприятия излишъка си от електроенергия, за което да бъдат възнаграждавани, като намаляват сметките си за електроенергия.

Интелигентните измервателни уреди също трябва да отговарят на изискванията за сигурност, защита на данните и поверителност и държавите членки трябва да предвидят правила за управление и обмен на данни. Клиентите, които са инсталирали интелигентни електромери, имат право да поискат динамичен договор за ценообразуване на електроенергията.

Статус на въвеждането на интелигентни измервателни уреди в ЕС

Приложение II към Директива 2019/944 гласи, че когато внедряването на интелигентни измервателни уреди се оценява положително, поне 80% от крайните потребители трябва да бъдат оборудвани с интелигентни измервателни уреди или в рамките на седем години от датата на положителната оценка, или до 2024 г. за тези държави, които са инициирали систематичното внедряване на интелигентни измервателни уреди по-рано.

Според доклада на ACER2 за мониторинг на пазара на дребно за 2019 г.3, оборудването на потребителите с интелигентни измервателни уреди е завършило в Люксембург, а до края на 2020 г. се очаква да завърши в Австрия, Франция и Холандия. Като цяло, в седем държави- членки не се отчита съществен прогрес: или поради взето решение да не се прилага въвеждането на интелигентни измервателни уреди въз основа на анализ, или изобщо няма решение (Чешката република, Белгия, Хърватия, България, Португалия, Малта и Унгария).

Новата законодателна рамка дава широк набор от възможности за държавите членки да създадат условия и мотивация за потребителите да подпомогнат прехода към новия пазарен модел.

Гъвкавост в потреблението на домакинствата

Директивата 2019/943 отваря вратата за появата на нови модели, които създават стойност от гъвкавостта на потребителя. Новите възможности може да се използват за балансиране на системата, интегриране на все повече и повече възобновяеми източници в електроенергийната система и избягване на високи разходи за мрежата. Това до голяма степен реферира към оптимизация на потреблението. Два основни вида модели вече са станали услуги, достъпни за битовите потребители в някои страни:

Договорите с динамични тарифи са предложения за доставка на електроенергия, които отразяват цените на пазарите на едро. Поради това, потребителите се стимулират да намалят консумацията на енергия, когато цените са високи и да я увеличат, когато цените са ниски.

Договорите за агрегиране обикновено се предоставят от трети страни, независими от доставчика. Те дистанционно контролират потреблението на електроенергия от потребителите и ги възнаграждават за това.

Агрегаторът работи с няколко потребители и след това продава общата гъвкавост (или съхранение) на пазарите на електроенергия.

За да се стимулират потребителите да участват активно на пазара, държавите членки трябва да гарантират, че те могат да получат достъп до поне един инструмент за сравнение, осигуряващ сравнение на всички налични на пазара услуги за агрегиране и че той помага да се сравняват тези оферти спрямо или в комбинация с динамични тарифи и традиционни оферти. Тези инструменти за сравнение следва да бъдат предоставени, както е определено в член 14 от Директива 2019/944.

Нови модели на потребление

Услугите за гъвкаво потребление на електроенергия могат да помогнат да се избегнат големите пикове на потребление в мрежата и да се намалят необходимите инвестиции.

Гъвкавостта, която предлагат електрическите автомобили, може да помогне за интегрирането на повече възобновяеми източници в системата. Европа залага на електрическите превозни средства като ключов компонент за декарбонизиране на транспорта. Това има отражение върху енергийната консумация на домакинствата. За развитието на електрически автомобили е необходимо да се осигури достъпност на пунктове за зареждане с прозрачни и сравними цени.

Все повече потребители инсталират слънчеви панели на покривите си. Слънчевите панели ще произвеждат електричество през деня, когато, обикновено, потребителите не са у дома. Съответно, има времева разлика между момента, когато потребителите се нуждаят от електричество и когато панелите произвеждат електричество. Това, разбира се, ще зависи от сезона, дали е делничен или почивен ден. Когато слънцето залезе, хората се връщат у дома и извършват повечето от домашните си дейности. Това може да създаде предизвикателства за мрежата.

Системите за съхранение и оптимизация могат да помогнат за решаването на пиковото слънчево производство и потреблението на домакинствата. Освен батерии, слънчевите панели могат да се комбинират и с други източници на гъвкавост и съхранение: например термопомпи и електрически автомобили. Това от своя страна ще помогне за по-доброто интегриране на възобновяемите източници в домакинствата.

Термопомпите са все още относително непознати продукти за потребителите в сравнение с електрическите превозни средства и слънчевите панели. Термопомпите в днешно време са печеливши само при определени условия. Някои от условията са външни за енергийната система: колко добре е изолирана къщата, местните климатични условия, разходите за алтернативни възможности за отопление, наличието на слънчев панел или разполагането с достатъчно свободно място в дома. Но рентабилността зависи и от тарифите, които могат да остойностят гъвкавостта, която термопомпите могат да внесат в системата.

Наличието на изгодни оферти за гъвкаво потребление на електроенергия на пазара ще стимулира инвестициите в гъвкавост, включително и в термопомпи. Подобно на електрическите автомобили, термопомпите могат да допринесат за намаляване на въглеродните емисии, само ако повече възобновяеми източници попаднат в енергийната система. Термопомпите могат да помогнат за тяхната интеграция благодарение на гъвкавостта, но са необходими и други фактори за увеличаване на дела на възобновяемите източници в системата.

Дигитализацията, децентрализацията и декарбонизацията могат да улеснят и стимулират ангажираността на потребителите. Дигитализацията може да подобри услугите, които помагат на потребителите при вземането на решения. Приложенията и други интелигентни услуги, които са привлекателни визуално и лесни за използване, също могат да стимулират хората да се ангажират със собствената си консумация.

Необходим е технологичен и политически преход по пътя към декарбонизиране на енергийната система. Това ще промени радикално енергийните пазари през следващите десетилетия. Потребителите са много важни за постигане гъвкавостта, която е необходима за адаптирането на електроенергийната система към променливото и децентрализирано производство на електроенергия от възобновяеми източници. Здравословната конкуренция на пазарите на дребно e от съществено значение за въвеждане на пазарно ориентирани иновативни нови услуги, които отговарят на променящите се потребности и възможности на потребителите, като увеличават гъвкавостта на системата.

Информацията относно потреблението на енергия в реално време обаче е от съществено значение за активните участници на енергийния пазар в енергийния преход.  Държавите членки следва да разработят максимално бързо необходимата законодателна рамка на национално ниво, която да осигури основата за това, потребителите да могат да действат като активни участници на пазара, което е в основата за интегрирането на голям дял енергия от възобновяемо производство при по-ниски разходи.

 

Използвана литература:

- Директива (ЕС) 2018/2001 за насърчаване на електричеството от възобновяеми енергийни източници;

- Директива (EU) 2019/944 за общите правила за вътрешния пазар на електроенергия;

-  ACER, Market Monitoring Report 2019 – Energy Retail and Consumer Protection Volume;

-  BEUC, The Future Of Energy Consumers;

-  CEER, Fostering Energy Markets, Empowering Consumers.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща